Решение № 803 от 16.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД, с която обжалва решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. № 375/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е осъдил ЗД “БУЛ И НС” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция, на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 73 256.47 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътнотранспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при ЗД “Бул инс” АД застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 19 397 лева, представляваща законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в размер на 6 360 лева , представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената 1 главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати н а “Алианц Сигорта” АС сума в размер на 7 908.50 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

В жалбата се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 25.01.2015 г., поради което с изтичането на предвидената в закона пет годишна давност вземането е погадсено. Твърди, че дори да се приеме становището на първоинстанционния съд, че давността започва да тече от дата на изплащане на обезщетението, а не от датата на събитието, то претенцията на ищеца е погасена в по-голямата си част, тъй като плащанията са извършени на 15.03. и 16.03.2016 г., от които момент започва да тече погасителната давност. С оглед на това и предвид събраните по делото доказателства твърди, че извършеното плащане на сумата от 92 292.88 турски лири е погасено по давност, а по отношение на претенцията за заплащане на сумата от 6 360 лв., представляваща платено на „Бека роял асистанс“ ЕООД и сумата от 980 лв. платени на същото дружество е неоснователна, тъй като липсват данни относно лицето, което е заплатило претендираните суми, както и че отразения получател на фактурите е лице, различно от ищеца. Твърди, че дори да се приеме, че това са направените разходи от ищеца, то същите са погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, погасен по давност, като претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият “Алианц Сигорта” АС оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че наведените доводи за незаконосъобразност са неоснователни, тъй като по делото безспорно са установени предпоставките за възникването на регресното право. Твърди, че съдът правилно не е уважил релевираното възражение за погасяване по давност, тъй като с отговора на исковата молба ищецът е твърдял, че срока започва да тече от момента на събитието и едва с въззивната жалба е навел твърдения, че този срок започва да тече от момента на плащането на обезщетението. Твърди, че при произнасянето си по възражението за погасяване по давност съдът следва да се съобрази и с ЗМДВИП, които предвижда спиране течението на давностните срокове, както и първоначално депозираната искова молба, с която е прекъснато течението на давностните срокове.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. № 375/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц 2

Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП, вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 73 256.47 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при ЗД “БУЛ ИНС” АД застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 19 397 лева , представляваща законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в размер на 6 360 лева , представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил исковете чл. 18, ал. 1 от КМЧП, вр. с чл. 213, ал. 1, вр. с чл. 213а от КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за горницата над 73 256.47 лева до предявения размер от 73 971.56 лева и за горницата над 6 360 лева до предявения размер от 12 439.08 лева, като неоснователни, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС сума в размер на 7 908.50 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Алианц Сигорта” АС да заплати на ЗД “Бул инс” АД сума в размер на 256.80 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Не се спори, а се установява и от представения по делото протокол за ПТП № 1 437 493, че на 25.01.2015 г. в 9,40 часа е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, с водач С. А., и товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 JIC” с per. № *******, с ремарке, с водач Х.

О.. Не се спори, а се установява и от представеното по делото писмо от Областна дирекция на МВР - София от 28.03.2022 г., че за настъпилото на 25.01.2015 г. ПТП на АМ “Тракия” в района на 22 км, на С. Й. А. е издадено НП № 15-1204-000020/11.02.2015 г., същото е връчено и влязло в законна сила на 03.06.2015 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лекия автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № ******* има сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998 касателно МПС с p e r. № ******* с ответното дружество.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че към датата на настъпване на процесното събитие - 25.01.2015 г. при 3 ищцовото дружество “Алианц Сигорта” АС има сключена застрахователна полица “Карго” № 0001041004118924 относно превозвания товар - замразени хлебни изделия, с място на отпътуване: Франция и място на пристигане: Турция, застрахователна сума: включително 10% 34 780 96 евро, 38 259,06 евро, 103 594,05 евро; уговорено е 2% приспадане от сумата на застрахователната цена.

От представените от ищеца фактури №№ 0000000979/26.01.2015 г. и 0000000980/25.01.2015 г., издадени от доставчика “Бека Роад Асистанс” ЕООД на получателя Filandi, че издателят на фактурите е извършил репатриране и изваждане на камиона с ремарке, товарене, претоварване на стоката от катастрофиралия камион.

В представеното от ищеца писмо до ответника с вх. № ОИ-281362/10.05.2019 г., се твърди, че през 2017 г. от името на ищеца застраховател, осъществяващ дейност по общо застраховане на територията на Република Турция, е подадена застрахователна претенция с вх. № 04-298370/09.06.2017 г. относно възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди от процесното ПТП, по която не е получен отговор или плащане. Ответникът е поканен да заплати претендираното обезщетение в 15-дневен срок от получаването на писмото.

От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание заключение на съдебна експертиза, изготвена от вещо лице Д. П. - Н. се установява, че след пристигане на превозвания товар е установено, че продуктите имат увреждане, което се дължи на загуба на температура и те са загубили своите питателни свойства, което се дължи на продължилото около 4-5 часа прехвърляне на ръка от едно превозно средство на друго поради настъпило ПТП. В заключението си вещото лице твърди, че превозваната стока (замразени хлебни продукти и кроасани) е общо 34 палета/2331 пакета, като стойността на повредената стока е 34 680.56 евро (цена на фактурата на стоката/застрахователна стойност), като вземайки предвид компенсираната надбавка от 10% по застрахователната полица и уговореното самоучастие от 2% от всяка щета, е определило, че общият размер на вредите е 37 455.44 евро или в левова равностойност по курса на БНБ 73 256.47 лева. В заключението си вещото лице твърди, че вследствие на пътно-транспортното произшествие, превозното средство е загубило свойството си за поддържане на необходимото температурно ниво на храните, при прехвърлянето на продуктите в друго превозно средство, като се позовава на констатации от цифрови и лазерни термометри, както и от извършен микробиологичен анализ на проби от стоката. С оглед на това дава заключение, че стоката е била бракувана правилно, тъй като от фирмата - производител са посочили, че след прекъсване на студената верига продуктите не са подходящи за търгуване и потребление и тези продукти не са подходящи за консумация.

От заключението на автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил '‘Форд Торнео Конект”, с per. № *******, който поради движение с несъобразена скорост при изпреварване и възникване на авкапланинг, губи контрол върху превозното средство, вследствие на което 4 се завърта и реализира ПТП с попътно движещия се отдясно влекач “Мерцедес 1844 J1C” с per. № *******, с полуремарке с per. № *******. От удара влекач “Мерцедес 1844 JIC” с per.

№ *******, с полуремарке с per. № *******, се отклонява надясно по посоката си на движение и се преобръща.

От основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че третото лице “Бека роад асистанс" ЕООД е издало и осчетоводило фактура № 979/26.01.2015 г. на стойност от 4 368 лева, с данъчна основа - 3 640 лева и начислен ДДС - 728 лева, и фактура № 980/25.01.2015 г. на стойност от 1 992 лева, с данъчна основа - 1 660 лева и начислен ДДС - 332 лева, както и че при преглед на приложените два броя фактури по делото е констатирало, че при изписването на стойността на фактурите с думи в съответните два екземпляра не е посочена валутата, в която са издадени двете фактури, а валутата, в която са издадени двете фактури, е посочена само при изписване стойността по фактурите с цифри. В заключението си вещото лице твърди, че по счетоводни данни на третото лице фактурите са платени в брой на датите, на които са издадени, като няма данни кое лице е заплатило сумите по двете фактури, както и че дружеството е отразило като платец - лицето получател на фактурите Fidanli и същите са осчетоводени с описание: