Решение № 7775 от 26.10.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№........................... гр. С.,

26.10.2016г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И. при участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20660 по описа за 2014г. на СГрС, І-5 състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г).

Образувано е по искова молба вх. №

154263/23.12.2014г. на Р.Р.И., ЕГН **********,

М.А.А., ЕГН **********, действаща чрез представителя си по закон – майка й

Р.Р.И., ЕГН **********, Д.А.А.,

ЕГН **********, , действаща чрез представителя си по закон – майка й Р.Р.И., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Ч.,*** срещу Н.Б. на Б.А.З. (НББАЗ), рег. по ф.д.№ 11830:2001г. на СГрС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „********* и съдебен адрес: А.Д. „А.Д., Р.Г. и С.”, гр.С., ул. „***********, с която са поискали от съда да осъди ответника на основание на чл. 282, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 271 и чл. 226 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 3 и сл. от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата (в сила от 01.07.2008г) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл.

52 и чл. 86 от ЗЗД да заплати им заплати неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. Д.А., ЕГН **********

, настъпила на 12.03.2012г. на главен път І-8, км „250” в отсечка между гр.Садово и с.П. от виновно противоправно поведение на О.Д., роден на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин, като водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, за което бил признат за виновен с влязла в сила Присъда

№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив, НОХД 1868/2012г., потвърдена от АС-Пловдив, изменена в частта за наказанието от ВКС по дело № 288/2014г., притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без представител в РБългария, в размери като следва: за Р.И. сумата от 90 000лв.; за М.А. сумата от 80 000лв; за Д.А. сумата от 80 000лв.; за М.Д. сумата от 100 000лв., за Д.Д. сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва от 12.03.2012г. до изплащането им. Навели са твърдения че А. А. е син на ищците Д., баща на ищците А.ови , като приживе е съжителствал в продължение на 13 години на семейни начала с ищцата И., загубата му причинила мъка и страдание на ищците, те живеели заедно с него и били неразделни, изживели стрес, изострена чувствителност, вътрешна опустошеност от загубата на опората си в живота и надеждата за сигурност в бъдещето, справедливото обезщетение на вредите било в размери от по 150 000лв. за всеки ищец , а изплатените от ответника извънсъдебно суми съответно от 60 000лв. за ищцата И., по 70 000лв. на децата и по 50 000лв. за родителите на били достатъчни. Оспорил е възражението на ответника за съпричиняване, като е посочил, че А. А. нямал задължения да оборудва каруцата с осветително тяло и със светлоотразители , А. не бил повлиян от алкохол, което да допринесло за вредите. Претендирали са разноски. Оспорили са поради прекомерност възнаграждението за адвокат, претендирано от ответника.

Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително на 12.03.2012г. е настъпило ПТП при което О.Д., като водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, притежаващ сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota T.A.S” без представител в РБългария нарушил правила за движение по пътищата и настъпила смъртта на А. А., но за настъпването на ПТП А. допринесъл с участие от 30%, като се е движел в каруца в тъмната част на денонощие без тя да е снабдена със светлоотразители и без осветително тяло съобразно чл. 71 от Закона за движение по пътищата, а и след употреба на алкохол над допустимото на всички пътуващи в каруцата, включително и на водача й, за което А. знаел, с плащането на сумите извънсъдебно ищците получили справедливо обезщетение, ищците не били претърпели остро душевно разстройство, не дължал лихва от дата на ПТП а съобразно правилата на чл. 271 от КЗ, по процесния договор за застраховка вече били платени 1 000 000лв., като претенции освен процесните били предявени за още 900 000лв. по дело 20662/2014г. на І-12 състав и дело № 20661/2014г. на І-1 състав.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от приети по делото и неоспорени от страните удостоверения за наследници, удостоверения за раждане, за родствени връзки, издадени от кметство на с.П. и Община Садово, община Пърмвомай, обл. Пловдив, се установява, че А. Д.А. , ЕГН ********** е починал на 12.03.2012г., като е оставил за наследници по закон децата си М.А.А., Д.А.А., родителите му са ищците Д.Д. и М.Д., като приживе той е живял заедно с майката на децата му – ищцата Р.И., ответникът е изплатил на ищците като обезщетение за страданията от загубата им сумата от 60 000лв. на ищцата И., сумата от по 50 000лв. на всеки от ищците Д. и сумата от по 70000 лв. на всеки от ищците А.ови.

По делото са приети неоспорени от страните Присъда

№ 85/25.07.2013г. на ОС-Пловдив по НОХД 1868/2012г., Решение на АС-Пловдив по ВНОХД 382:2013г., Решение на ВКС по НД № 288/2014г., съгласно които О.Д., роден на ***г. в гр.С., Република Турция, турски гражданин е признат за виновен в това, че на 12.03.2012г. като водач на товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038, в РБългария на главен път І-8, „км. 250” в участъка между с.П. и гр.Садово е нарушил правила по чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движел несъобразена с пътна обстановка скорост, не упражнявал непрекъснат контрол върху автомобил, движел се с превишена скорост, като е причинил по непредпазливост смъртта на А. Д.А., Н.Н., В.Й. Д. и В. А.Д. - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5 буква „б“, пр.1 вр. с ал.1, буква „в” вр. с чл. 342, ал.1 вр. с чл.

343г вр. с чл. 37, ал.1,т.7, чл. 49, ал.2 и чл. 54 от НК. С решението на ВКС присъда е изменена в частта за наказанието поради наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, представляващи липса на светлоотразители на каруцата и на светлина в задната част на каруцата.

По делото не се спори, че за товарен автомобил „Рено” турски рег.№ ****** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ 31D3038 към 12.03.2012гг. е имало валиден сертификат „Зелена карта”, издадена от турски застраховател Anadolu Sigota T.A.S” , който няма представител в Република България.

По делото са приети претенция от 09.09.2013г., писма от ответника до ищците от 26.11.2013г. и от 06.11.2014г., съгласно които ищците на 09.09.2013г. са поискали от ответника да им заплати по 120 000лв. за всеки от Р.И. и родителите Д., както и по 150 000лв. за всяко от децата, ответник е признал и се съгласил да плати част от тези суми по предявени пред него претенции , както следва: в размер на 60 000лв. за Р.И., по 70 000лв. за ищците А.ови и по 50 000лв. за ищците Д., като е посочил, че тези суми са съобразени с прието от ответника 30% съпричиняване.

По делото са приети резултати от химически изследвания за установяване на алкохол в кръвта, съгласно които в кръвта на А. А. е имало 1,51 промила алкохол, в кръвта на В. Д. е имало 1,57 промила алкохол в кръвта, в кръвта на Н.Н. е имало 1,94 промила алкохол в кръвта, в кръвта на В. Д. е имало 0,75 промила алкохол в кръвта.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно задълбочено неопровергано от другите доказателства по делото вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че в момента на ПТП А. е бил с 1,51 промила алкохол в кръвта, починал е от тежки травми на място. Това алкохолно опиянение е средна степен, при която отпадат индивидуалните различия в поведението на поелия алкохол, при А. е имало загуба на критична преценка, нарушено възприятие, промени в паметта и разбирането, намалена зрителна острота и периферно зрение, нарушено равновесие, завалена реч. Такова било повлияването и на В. А.Д. с концентрация от 1,57 промила алкохол в кръвта по време на ПТП и на Н.Н. с 1,94 промила алкохол в кръвта. При В.Й. Д. концентрация на алкохол в кръвта била 0,75 промила, което била лека степен на алкохолно опиване, като при него било възможно да е имало понижено внимание, забавени рефлекси, снижена работоспособност с повече грешки, намалена самокритичност и възможности.

Разпитан по делото св.

Я. ***, познава ищците от около 10-тина години, те живеели на около 20тина километра в с.П., през 2012г. загубили сина си по прякор „М.”, не му знаел името.Заявил е, че в деня преди ПТП „М.” заедно с К., големия В. и малкия В., го посетили в дома им, още при идването им се виждало, че всички те са пили алкохол, а и самите те му казали, че вече са пили, в дома на свидетеля родственика на ищците - А. А., малкият В. и К. изпили по около 100-150 гр. ракия, а големият В. изпил една бира, останали заедно за около 1-1,5 часа при свидетеля и си тръгнали заедно. Посочил е, че и четиримата при тръгването си от дома му залитали, завалвали думите и по начина им на държане се виждало че са пияни, те дошли заедно в дома на свидетеля, през цялото време били заедно , пили заедно и си тръгнали заедно във видимо нетрезво състояние.

Разпитан по делото св.

Т. е заявил, че живее в с.П. и познава ищците, купувал им стоката, през 2012г. загубили А. при ПТП, при което А. бил в каруца. Заявил е, че не бил видял А. в каруцата в деня на ПТП, но хората му казали, че това била каруцата на големия В., а нея свидетелят виждал почти всеки ден, видял я и в деня преди ПТП. Тази каруца имала отзад на задния капак два светлоотразители. Заявил е, че е виждал тази каруца вечер и тя винаги била със запален газов фенер на пръчка, която стърчи на левия заден край на каруцата – на „килимията”, като този фенер бил на 1,50м. над земята и можел да се види на около 50м. разстояние. Заявил е, че през селото минава международен път и каруците слагали фенери, отделно бил виждал хората в каруците да светят и със запалки.

Разпитан по делото св.М. е заявил, че не познава ищците, нито А. А., знаел, че е имало ПТП между каруца и камион през 2012г. на пътя преди с.П., той пътувал към Свиленград, управлявал ТИР с българска регистрация. Било около 20,00ч. видял камион, включил аварийни светлини на пътя, спрял в посоката за движение към Свиленград, свидетелят спрял на около 30м. преди да го достигне, но не слязъл от камиона, пред спрелия камион имало каруца, дошла полицията, тогава свидетелят слязъл на пътно платно и видял каруцата, не видял дали има светло-отразителни знаци по каруцата, участък на пътя там бил тъмен, нямало улични лампи, нито сгради наблизо, осветление било само от движещи се автомобили. Посочил е , че спрелият камион го бил изпреварил 10-тина минути преди да го настигне след това свидетеля, тогава той се движел на къси светлини на фаровете.

С приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно задълбочено неопровергано от другите доказателства по делото вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че ПТП е настъпило на прав участък с двупосочно движение, като автомобил застига каруцата, не успява да я заобиколи, удря я отзад, при което тя се скършва по средата, автомобил се движел със скорост от 88 км/ч. при ограничение от 70км:ч. за този тип товарни автомобили. Вещото лице е посочило, че фаровете на автомобила осветяват при къси светлини около 60м. напред и около 130м. при дълги светлини, поради което и ако се е движел на дълги светлини на фаровете, то тогава удар е бил предотвратим. Посочило е, че ако каруцата имаше поставени светлоотразители, които са качествени, а не от изхабена пластмаса, то тогава видимостта на водача на автомобила, ако се е движел на къси светилни, би била над 100м., а при дълги светлини на фаровете – още по-голяма и тогава водач би могъл да избегне удара. Посочил е, че няма описани в нито един от документите по делото, включително и в протоколи за оглед на местопроизшествие да са намерени светлоотразителни елементи, стъкла по пътното платно и затова приемал, че каруцата не е имала светлоотразители и светещо тяло-на пътя имало само дъски.