Определение № 154 от 13.05.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 154 / 13.05.2022 г. по ЧНД № 219/2022 г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е образувано по молба на М.Б.Б., обвиняем по досъдебно производство № 19/2022 г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 148/2022 г., пор. № 25/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение- от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и е с правно основание чл.65, ал.1 от НПК.

Основен акцент в молбата се поставя върху здравословното състояние на обвиняемото лице, както и върху необходимостта от адекватно лечение, което в условията на ареста не би могло да бъде проведено.

В съдебно заседание обвиняемият поддържа молбата си. Представя медицинска документация във връзка със заболяванията си и предписаното му лечение.

Служебният защитник на обв.Б.- адв.К. поддържа молбата на изложените в нея основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен намира молбата за неоснователна. Заявява, че в условията на ареста за обвиняемия Б. се полагат грижи и му се оказва медицинска помощ, в това число се предоставя възможност за консултации със специалисти в здравни заведения в града и в специализирана болница в гр.Пловдив. В подкрепа на твърденията си представя справка от лекар в медицински център при Затвора - Сливен.

Настоява се съдът да остави без уважение молбата на обв.Б. и да бъде потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

При упражняване правото си на лична защита и последна дума обв.Б. поддържа молбата си за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо него, като мотивира становището си с необходимостта от квалифицирана медицинска помощ в лечебни заведения извън условията на ареста.

Съдът, въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, изгради следните фактически констатации:

Досъдебно производство № 19/2022 г. по описа на ОД на МВР-Сливен, вх. № 148/2022 г., пор. № 25/2022 г. по описа на Окръжна прокуратураСливен е започнато на 27.01.2022 г. С постановление от 28.01.2022 г. на разследващия орган М. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления, както следва:

-по чл.354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4, вр.чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1 и 4 от НК за това, че на 27.01.2022 г. в гр.Сливен, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП произвел 1 и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества/ около 15 грама метамфетамин/;

- по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3 , вр.изр.1, предл.4 от НК за това, че на 27.01.2022 г в гр.Сливен, ул.“Чаталджа“ № 36 в съучастие с Д.Ч., като съизвършител, без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП държал прекурсори и материали за производство на високорисково вещество метамфетамин, с цел разпространение.

Обвиняемото лице при разпита си не е дало обяснения.

С Постановление от 28.01.2022 г. на ОП-Сливен обвиняемият е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 14 часа на 28.01.2022 г. до довеждането му пред ОС-Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С Определение № 33 от 31.01.2022 г. по ЧНД № 42/ 2022 г. по описа на ОС-Сливен спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение № 28/07.02.2022 г. по ВЧНД № 33/2022 г. по описа на АС-Сливен.

По молба на обв. Б. с правно основание чл.65, ал.1 от НПК е било образувано ЧНД№ 81/2022 г. по описа на ОС-Сливен. С определение № 69/22.02.2022 г. по цитираното дело окръжният съд е оставил без уважение молбата на обвиняемия и е потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение. Съдебният акт е бил атакуван от обвиняемото лице пред апелативния съд. С Определение № 49/ 01.03.2022 г. по ВЧНД № 47/ 2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас определението на първостепенния съд е било потвърдено.

Въз основа на втора молба по чл.65, ал.1 от НПК на обв. Б. е било образувано ЧНД № 129/2022 г. по описа на ОС - Сливен. С Определение № 109/29.03.2022 г. по описа на ОС - Сливен молбата е оставена отново без уважение като е потвърдена взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. От мотивите към съдебния акт е видно, че съдът е проявил процесуална активност като е назначил съдебномедицинска експертиза във връзка с наведените от обвиняемото лице доводи за вложено здравословно състояние и невъзможност в условията на ареста да бъде провеждано адекватно решение. За да потвърди взетата спрямо Б. първоначална и най-тежка мярка за неотклонение, първостепенният съд се е позовал на заключението по назначената експертиза, а именно, че през 2016г. обвиняемият е бил диагностициран като ХИВ позитивен с провеждаща се и към настоящия момент антиретровирусна терапия, но от извършените на 28.03.2022 г. клинико-лабораторни изследвания не били установени медицински причини, налагащи прекратяването на престоя му в условията на ареста.

Съдебният акт е бил атакуван от обвиняемия Б. пред апелативния съд.

С Определение № 75 05.04.2022 г. по ВЧНД № 74/ 2022 г. по описа на АС2 Бургас частната жалба е оставена без уважение, а определението на окръжния съд е било потвърдено.

Пред настоящата инстанция е представена по инициатива на ОПСливен медицинска справка / становище/ от лекар в медицински център при Затвора - Сливен относно здравословното състояние на Б.. От същата е видно, че обвиняемото лице при проведения първоначален медицински преглед при постъпването му в ареста е представило документация за наличието на ретровирусна инфекция, датираща от шест години, във връзка с която има назначена терапия и боледува от хроничен вирусен хепатит „В“, за което не се налага допълнително лечение.

В справката подробно са описани извършените медицински прегледи и назначените терапии, в т.ч. и медикаментите, които са му предписани. Така в периода от постъпването на Б. в ареста-28.01.2022 г. до датата на издаване на справката са проведени прегледи на : 10.02.2022г.,14.02.2022 г., 17.02.2022г., 21.02.2022 г., 25.02.2022 г., 09.03.2022г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 23.03.2022г., 05.04.2022 г., 14.04.2022 г.,15.04.2022 г., 26.04.2022 г., 12.05.2022 г. Част от тези прегледи са извършени в Инфекциозно отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, в Клиника по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св.Георги“-Пловдив за провеждане на изследвания и получаване на лекарства по програма за лечение на ретровирусна инфекция, в Дентален център 1-гр.Сливен.

По досъдебното производство са извършени и редица процесуалноследствени действия: претърсвания, изземвания, разпитани са свидетели, назначена и изготвена е балистична експертиза, изискана и приобщена е характеристична справка, събрани са доказателства за съдимостта на обвиняемия. Към настоящия момент не е изготвена назначената физикохимическа експертиза.

От справката за съдимост на обвиняемия Б. е видно, че същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, в това число и за престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК . На 19.03.2021 г. Б. е изтърпял определеното му по ЧНД № 2859/ 2020 г. на СпНС общо наказание „Лишаване от свобода“ .

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.65, ал.1 от НПК на обв.Б. е неоснователна и недоказана.

Настоящата инстанция намира, че няма промяна в предпоставките, които са обусловили вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия. На същия са повдигнати обвинения за тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.последно, т.4, вр.чл.354а, ал.1, изр.1, предл.1 и 4 от НК и от три до дванадесет години за 3 престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3 , вр.изр.1, предл.4 от НК.

От доказателствения материал може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към престъпните деяния, за което е обвинен, както и за наличието на реална опасност от извършване на престъпление.

Видно от справката за съдимост на обвиняемото лице Б. е осъждан многократно, в това число и за престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, търпял е ефективно наказанията си, но очевидно същите не са изиграли поправителна и превъзпитателна роля спрямо него. След изтърпяване на последното наказание- на 19.03.2021 г. е освободен от пенитенциарното заведение и е продължил да се занимава със забранена от закона дейност /за което свидетелстват разпитаните по досъдебното производство свидетели/.

Несъмнено се касае за личност със завишена степен на обществена опасност.

В този смисъл съдът прецени, че ако взетата спрямо обвиняемото лице найтежка мярка за неотклонение бъде изменена в по-лека, то съществува реална опасност то да извърши престъпление или да се укрие с цел осуетяване на предприетата спрямо него наказателна репресия.

Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, основният аргумент в молбата на обв.Б. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение е влошеното му здравословно състояние и необходимостта да провежда лечение в специализирани здравни заведения, извън условията на ареста.

Видно от фактическите констатации в настоящия акт, в условията на ареста на обв.Б. е оказвана медицинска помощ. Нещо повече: на същия е предоставяна възможност за консултации и преглед в специализирани медицински заведения, съобразно предвидения в чл.135 от ЗИНЗС ред.

Здравословното състояние на обвиняемото лице е проследявано чрез периодични прегледи, а при необходимост е осигурявана консултация, провеждана в лечебни заведения извън ареста. Следователно правото на обвиняемия на своевременно и адекватно лечение не е нарушено.

В обобщение настоящата инстанция, изхождайки от конкретиката на настоящия казус, намира, че са налице и към настоящия момент предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК. С оглед тежестта на обвинението и конкретиката на казуса, обсъждана по-горе, налице е опасност обвиняемият, ако е с мярка за неотклонение, различна от най-тежката, да извърши престъпление или да се укрие.

Ръководен от изложените съображения, окръжният съд намира, че следва да остави без уважение молбата на обв.Б. за изменение на взетата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение в по-лека, а именно „Домашен арест“.

За прецизност е необходимо да бъде уточнено, че обвиняемият е с наложена най-тежка мярка за неотклонение от 31.01.2022г, следователно срокът по чл.63, ал.4 от НПК не е изтекъл.

От изложеното по-горе се налага извод, че молбата с правно основание чл.65, ал.1 от НПК е неоснователна и като такава следва да се остави без 4 уважение, а взетата спрямо обвиняемото лице Б. следва да бъде потвърдена.

Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд-Сливен:

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Сливен, 13.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова при участието на секретаря Соня В. Петкова в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно наказателно дело № 20222200200219 по описа за 2022 година На основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обв.М. Б. Б., ЕГН ********** за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в „ДОМАРШЕН АРЕСТ“ като

НЕОСНОВАТЕЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия М. Б. Б. по ДП № 19/2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. №148/2022 г., пор. № 25/2022 г. на Окръжна прокуратура – Сливен мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

ОПРЕДЕЛЯ срок от ДВА МЕСЕЦА, в който ново искане на обв. М. Б.

Б. за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в полека, е НЕДОПУСТИМО, освен ако искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.

Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.

В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред Апелативен съд – гр. Бургас на 20.05.2022 г. от 11.00 часа, за която дата се съобщи на страните.