Решение № 260538 от 30.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260538 30.03.2021 г. гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С.

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 1799/2020 г. по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.А.Ф. и М.Г.Ф. против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.

В хода на процеса, на 15.10.2020 г., ищецът М.Г.Ф. умира, поради което с определение от 11.11.2020 г. съдът конституира в производството по делото на страната на починалия ищец наследниците му по закон, както следва: С.А.Ф., ЕГН – **********, Г.М.Ф., ЕГН – **********, А.М.Ф., ЕГН – **********, Р.М.Ф., ЕГН –

**********, и С.М.Ф., ЕГН – **********.

В проведеното на 23.11.2020 г. съдебно заседание наследниците, чрез процесуалния си представител, заявиха, че встъпват само по отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди. Те не претендират възстановяване на водоподаването.

Такова искане предявява само ищцата С.Ф., но в качеството си на собственик, а не в качеството си на наследник на М.Ф.. Тя претендира в лично качество сумата от 6000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, а в качеството си на наследник на М.Ф. претендира сумата от 1200 лева. С определение от това съдебно заседание съдът прекрати производството по отношение на предявения от М.Г.Ф. иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за възстановяване на водоподаването на недвижим имот, сграда находяща на адрес гр.

Бургас, ***, поради смърт на ищеца. Съдът измени и доклада по делото, като прие, че са предявени искове по чл. 82 от ЗЗД в лично качество от ищцата С.Ф. за изплащане на неимуществени вреди, както и искове от С.Ф., Г.М.Ф., А.М.Ф., Р.М.Ф. и С.М.Ф. в качеството им на наследници на починалия наследодател М.Г.Ф., който е предявил иск за присъждане на неимуществени вреди, като всеки от наследниците претендира по 1/5 част от предявената от починалия претенция, или сума в размер от по 1200 лева за всеки.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и моли съдът да ги уважи, като присъди сторените разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, като присъди разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

М.Г.Ф. и С.А. А. сключват граждански брак през 1979 г., като след брака съпругата приема фамилното име Ф.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/14.01.1994 г., нот. дело № ***/1994 г. по описа на нотариус при БРС, Ф. придобиват от Б.

½ ид.ч. от правото на строеж върху държавно място, представляващо имот № ***, кв. *** по плана на гр. Бургас, кв. ***, и който имот е бивш парцел ***, бивш кв. ** по плана на гр. Бургас, кв. ***, регулиран от 450 кв.м., при граници: север – ул. ***, запад – парцел – имот № ***, юг – парцел – имот № ***, както и къща – жилищна сграда, застроена на около 40 кв.м. в западната страна на описания имот с подобренията в имота. По действащите КККР на гр. Бургас сградата е с идентификатор ***.1 с административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***. Тя е двуетажна и на всеки етаж има изградена ВиК инсталация – кухненска мивка и санитарен възел с баня и тоалетна. Не са налице одобрени строителни книжа за изграждане на къщата.

Поземленият имот, в който се намира къщата, е с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с площ 649 кв.м. и административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ул. ***. Той е съответен на УПИ *** в кв. *** по действащия план на кв. *** и за него има съставен през 2000 г. акт за частна общинска собственост, а преди това акт за държавна собственост от 1950 г. за съответния му бивш парцел *** в бивш кв. *** по стар план на кв. *** на гр. Бургас.

В имота има изградени 8 сгради и той е разделен с масивна ограда на две. В западната част, която се владее от ищците, попадат сгради с идентификатор ***.1 и с идентификатор ***.7, в която живеят синовете на Ф.. Последната сграда е едноетажна и в нея също има изградена ВиК инсталация – кухня, санитарен възел, а на външната стена е монтирана външна мивка.

Останалите сгради попадат в източната част на имота. В поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас има изградено едно водопроводно отклонение, разположено точно пред сграда с идентификатор ***.1.

Има изградена водомерна шахта с водомер и два спирателни крана на метър от оградата.

От закупуване на имота през 1994 г. на Ф. се предоставя вода, отвеждат се и се пречистват отпадъчни води, като при ответника е открита партида с абонатен номер ***. Те заплащат услугите на водния оператор.

Съставено е предписание изх. № К-159/17.01.2019 г. от изпълнителния директор на дружеството ответник, с което Ф. се уведомяват, че при неизпълнение в срок на конкретни указания, водоподаването към имота, находящ се на адрес гр. Бургас, кв. ***, ул. *** по партида с абонатен номер *** ще бъде преустановено на основание чл.41, ал.3, т.1 и чл.41, ал.3, т.8 от Наредба № 4, вр. чл.6, т.3 и чл.39, ал.1, т.1 от ОУ. Няма доказателства това предписание да им е връчено.

Със заповед № РД-09-175/19.02.2019 г. на изпълнителен директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е наредено след 18.03.2019 г. началник технически-експлоатационен район Бургас да предприеме необходимите действия по спиране на водоподаването на абонати на дружеството, живеещи на адрес гр.

Бургас, кв. ***, ул. ***.

На

14.05.2019 г. е спряно водоподаването в имота на ищците. На същата дата М.Ф. подава до ответното дружество заявление, в което твърди, че е спряно водоподаването в имота му без предупреждение, въпреки че на 01.04.2019 г. е подал заявление, към което е приложил всички документи, които му се изискват.

На 27.05.2019 г. той получава отговор от дружеството, в който ответникът „признава“, че за имота по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140/14.01.1994 г. има открита партида с абонатен номер ***. Дружеството информира Ф., че всеки един УПИ следва да бъде присъединен към водопроводната мрежа само посредством едно водопроводно отклонение, поради което следва да бъде изяснено кои са лицата, които притежават останалата ½ ид.ч. от правото на строеж върху имота, както и кои са собствениците на земята и останалите седем постройки. Наложително е също така да бъде изградена водомерна шахта до 2 метра от уличната регулационна линия. На Ф. е предоставен 14-дневен срок да изпълни следните изисквания, за да бъде възстановено спряното водоподаване: да предостави официален документ от Община Бургас – удостоверение за административен адрес, от който да се установи какво е местонахождението на притежавания от Ф. имот; да представи на ВиК оператора документи, от които да се установи кои лица са собственици на земята и на всички разположени в него постройки; да изгради водомерна шахта до 2 метра от уличната регулация и да се снабди с измервателен уред; да бъдат заплатени всички задължения за имота.

На

12.06.2019 г. дружеството отново изпраща писмо до М.Ф., с което го уведомява, че не е изпълнил всички указания, които са му дадени, защото липсват представени: официален документ от Община Бургас – удостоверение за административен адрес, от който да се установи какво е местонахождението на имота; документи, от които да се установи кои лица са собственици на земята и на всички разположени в нея постройки. Операторът твърди, че липсват и данни дали е изградена водомерна шахта.

На

21.08.2019 г. дружеството отново изпраща писмо до М.Ф., с което го уведомява, че не са представени никакви документи за останалите седем сгради в имота.

Указва се на ищеца да представи: споразумение образец 7 между съпрузите за съсобствената сграда; документи за собственост на другите седем сгради; документи, съгласно споразумение от 05.04.2019 г. с Община Бургас.

На

18.02.2020 г. М.Ф. депозира заявление до дружеството да възстанови водоподаването в имота му. На 27.02.2020 г. ответникът му отговаря, че отново следва да представи документите, посочени в писмото от 21.08.2019 г.

През

2019 г. М.Ф. е диагностициран с онкологично заболяване, като с експертно решение на ТЕЛК при „УМБАЛ-БУРГАС“ АД от 21.10.2019 г. му е призната 100 % неработоспособност без чужда помощ, считано от 29.08.2019 г. до 01.10.2020 г. поради злокачествено новообразувание на стомаха.

С разпореждане № ********** на ръководител „ПО“ към ТД на НОИ – Бургас на М.Ф. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 252,34 лева.

С експертно решение от 23.04.2017 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД на С.Ф. са признати 24 % намалена работоспособност поради хронична болест на сърцето до 01.04.2009 г. През 2008 г. тя е оперирана от херния, а с решение на НЕЛК от 02.12.2010 г. са й признати 38 % трайно намалена работоспособност за срок от една година поради артериална хипертония – II-III стадий, умерена степен. През 2017 г. тя е лекувана в

„УМБАЛ-БУРГАС“ АД заради травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.

На

15.10.2020 г. ищецът М.Ф. умира, като оставя за свои наследници по закон: С.А.Ф.

(съпруга), Г.М.Ф. (син), А.М.Ф. (син), Р.М.Ф. (дъщеря) и С.М.Ф. (син).

За периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г., т.е. в продължение на 10 месеца, Ф. живеят без вода, което им причинява множество неудобства – въпреки влошеното й здравословно състояние, като й е противопоказно да осъществява тежък физически труд, С.Ф. е принудена да снабдява домакинството с вода, ходейки с количка до отдалечена чешма в кв. *** и пълнейки туби. Тя е принудена да пере дрехите на ръка. М.Ф. също страда от заболяване, което изисква от него спазването на хигиенно-охранителен режим, което без питейна вода е трудно изпълним. Липсата на вода оказва и негативно въздействие върху психиката на М.Ф..

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза и частично от показанията на свидетелите М. Л. Р. и А. С. М.. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели досежно обстоятелството, че водоподаването към къщата на Ф. е спряно в края на месец март 2019 г., защото самият Ф. твърди в „заявление“ от 14.05.2019 г., че на същата дата е спряно вопоподаването без предупреждение, т.е. сам посочва „неизгоден“ за него факт.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД от С.А.Ф. против ответното дружество и осъдителен иск по чл.82 от ЗЗД от С.А.Ф. в лично качество и осъдителен иск от С.Ф., Г.М.Ф., А.М.Ф., Р.М.Ф. и С.М.Ф. в качеството им на наследници и процесуални правоприемници на починалия ищец и техен наследодател М.Г.Ф., който е предявил иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 6000 лева, като всеки от наследниците претендира по 1/5 част от предявената от починалия претенция, или сума в размер от по 1200 лева за всеки.

По аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК отговорността на водния оператор, когато неправомерно е прекъснал водоснабдяването на потребителя (това е твърдението на ищците), е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т.е. вредите се претендират на договорно основание.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД:

При спиране на водоподаването потребителят може да се защити с иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, защото твърди, че между него и водният оператор са налице облигационни отношения и дружеството е неизправна страна по тях – аргумент от Решение № 149 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2008 г., III г. о. и решение № I-28/26.02.2020 г. по в. гр. дело № 2100/2019 г. по описа на ОС – Бургас.

В обстоятелствената част на исковата молба Ф. сочат, че са собственици на жилищен имот (къща), описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/14.01.1994 г., която къща се намира в имот пл. № ***, кв. 34 по плана на гр. Бургас, кв. *** и представлява сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас. Неоснователно е възражението на ответника, че Ф. не са доказали, че са собственици на къщата. Този, който се позовава на нотариалния акт, с който е извършена сделка за придобиване на собствеността (Ф. се позовават на такъв), по принцип се освобождава от доказване правото на собственост на своя праводател. Въпреки това, от обстоятелството, че в акт за държавна собственост на поземления имот, в който е построена къщата, има отбелязване за учредено право на строеж за изграждане на жилищни сгради по отношение на лица, различни от праводателите на Ф., не означава, че Б. не са придобили право на строеж. Видно е, че пред нотариуса при РС – Бургас при изповядване на сделката между Б. и Ф. на 14.01.1994 г. е представено удостоверение № ***/20.09.1966 г. на ГНС – Бургас за признато право на строеж върху държавно дворно място, което без съмнение се отнася до прехвърлителите. Следователно отбелязването в акт за държавна собственост е „непълно“.