Определение № 352 от 06.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Бургас, 06.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500104 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал.3 от Гражданския процесуалния кодекс.

Образувано е по частната жалба на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление :гр.София, ул.“Света София“№7,ет.5, представлявано заедно от Александър Личев и Румен Димитров- изпълнителни директори, чрез адв. Г.Х. със съдебен адрес: гр.София, р-н Слатина, ул.“Кадемлия“ №1, срещу Определение № 691/01.12. 23г. по гр.д. №535/23 г. по описа на Карнобатски РС, с което е оставена без уважение молба с вх.№5079/15.11.23г. на адв. Г.Христов- пълномощник на ищеца „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, за изменение на съдебно решение №237/27.10.23г., постановено по същото дело, в частта за разноските, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение.

Според жалбоподателя първата инстанция неправилно е преценила, че с поведението си ответниците не са дали повод за завеждането на делото и след като ведно с това са направили и признание на иска в отговора си по делото, не следва да понесат разноските на ищеца за първа инстанция.

Поддържа се, че т.к. ответниците Б. са били уведомени за номера на банковата сметка на ищеца(в т.3 от приложенията към исковата молба фигурира копие от удостоверение за банковата сметка на застрахователното дружество), са можели да извършат претендираното от тях плащане доброволно непосредствено след образуването на делото, но не са го сторили, включително и към момента на подаване на отговора, в който признават иска. Те са можели също така да се свържат с процесуалния представител на ищеца с цел изплащане на дълга, но не са постъпили така. За това с поведението си според жалбоподателя те са станали причина за процесуалното проточване на делото, за насрочването му в открито съдебно заседание, за ангажиране на процесуален представител на страната и за плащането на възнаграждение за ползваната юридическа услуга.

Възразява се и срещу изводите на първата инстанция, че ищецът е знаел за готовността на 1 ответниците да платят задължението си. Те не са проявили никаква инициатива за изпълнение, нито са заявили намерението си да признаят иска, поради което се е наложило насрочване на делото в открито съдебно заседание, освен това доказателства за плащане на претендираните в процеса суми са представени едва преди постановяването на съдебното решение.

Страната поддържа, че за да бъдат освободени от плащането на разноски за производството, ответниците е следвало да представят ведно с признанието на иска и доказателства за погасяването на задължението си към ищеца. Позовава се и на съдебна практика, която цитира.

Като приема, че изискванията на закона за освобождаване на ответната страна от заплащането на разноските на ищцовата в случая не са налице, се моли за отмяна на атакуваното определение и за произнасяне на БОС при уважаване на искането за разноски в размер от 2528,10лв., още повече, че те са били своевременно поискани пред РС. Дирят се разноски и за настоящото производство. Не се ангажират нови доказателства.

Подаден е отговор на частната жалба от ответниците:Д. К. Б., Ж. К. Б. и П. К. Б., чрез адв. М.Стоянов- процесуален представител на същите, в който се развива тезата за неоснователност на всички въведени от ищеца оплаквания. Определението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, като се моли за неговото потвърждаване.

Страната изцяло поддържа становището си, изложено пред РС по повод искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, отправено от дружеството.Счита се, че законът не обвързва приложението на чл.78, ал.2 от ГПК с незабавно изпълнение на дълга от страна на ответниците, които не са били страна в отношенията , регламентирани по чл.500 от КЗ.Те са наследници и са заплатили исковата сума в деня, в който съдът им е предоставил банкова сметка на ищеца, т.к. такава не е била предоставена от застрахователя с исковата му молба.Поддържа се, че цитираната от жалбоподателя в подкрепа на искането му за разноски съдебна практика в случая не намира приложение.

БОС намира подадената частна жалба за допустима , т.к. е подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения от закона процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.

Производството по чл.248 от ГПК е било образувано по молба вх. № 5079/15.11.2023г. на адв.Георги Бойков Христов –пълномощник на ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за изменение на съдебно решение № 237/27.10.2023г. по гр.дело № 535 по описа на РС-Карнобат за 2023г. в частта за разноските, като пълномощникът на ищеца е обосновал искането си за присъждането им с това, че ответниците, макар и признали иска, са дали повод за завеждане на делото, защото са можели да извършат плащане на дължимите суми доброволно, като осъществят връзка с ищеца,респективно с адвоката му, за своевременното уреждане на взаимоотношенията между страните.Поддържа се, че в т. трета от приложенията към исковата молба била посочена банкова сметка на застрахователя. Освен това процесуалният му представител не знаел за волята на ответниците да признаят исковата претенция, т.к. нито те, нито процесуалните им представители били заявили такова намерение.

В срока за отговор пълномощникът на ответниците –адв. Стоянов е изразил становище за неоснователност на молбата за допълване на решението в частта за разноските, като е изложил подробни съображения.

2

С обжалваното определение Карнобатски РС е отхвърлил искането за възлагане на разноските на ищеца в тежест на ответниците, като е приел, че те не са дали повод за завеждането на иска и своевременно са го признали.Съдът е приложил чл.78, ал.2 от ГПК, според който в тези случаи разноските за делото се възлагат на ищеца.

БОС намира определението за правилно.

Исковото производство пред КРС е било образувано по осъдителната претенция на ищецазастраховател срещу ответниците, явяващи се наследници на причинило ПТП лице, което с поведението си е дало основание за дирене на регресна отговорност по чл.500, ал.1,т.3 от КЗ за имуществените щети, платени на пострадалия (виновният водач е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата).

Отказът на съда да приложи правилото на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно с изхода от делото(претенциите са уважени) да възложи на ответниците съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в размер от общо 2528,10лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, е обоснован с приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като са намерени за осъществили се предпоставките, визирани в хипотезата на нормата: ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждането на делото и да е признал иска, налични кумулативно.

БОС споделя изцяло така изложените съображения.

Както правилно КРС е отбелязал, хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква едновременното наличие на двете горепосочени предпоставки, които в случая действително са се осъществили.

Видно от твърденията на страните и данните по делото, ответниците не са били канени от ищеца преди завеждането на процеса да му заплатят исковата сума. Следователно няма как да се приеме, че с поведението си са дали повод за воденето на съдебното производство.Това би било така, ако наследници Б. са били уведомени за дълга на праводателя им, даден им е срок за доброволно изпълнение, но не са платили поисканите суми. В тази връзка съдът съобразява определение № 646 от 7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II ТО на ТК на ВКС.

Определението касае случай на предявен регресен иск по чл.274, ал.1 от КЗ/отм./, при който съдът приема, че ответникът деликвент изпада в забава едва след покана. Преди да бъде поканен, той не дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото, защото няма как да знае дали и кога е упражнено правото на регрес от кредитора.

Т.к. ответниците по делото не са били уведомени от застрахователя за дълга си извънсъдебно, следва да се приеме, че са узнали за него едва с връчването на исковата молба и приложенията към нея.Това е станало на 21.07.23г., видно от приложеното по делото съобщение до Б..

В срока за отговор на исковата молба горните лица са заявили пред съда признание на иска и са помолили за посочване на банкова сметка на ищеца, по която да осъществят плащането, което в крайна сметка са и направили в датата на последното по делото съдебно заседание- 09.10.23г.

Така изложената фактология, според БОС изцяло осъществява хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС в насока, че определящо за прилагането на изключението при възлагането на разноските, визирано в горната правна норма, е не изходът на делото, а поведението на ответника. От една страна той не следва да е дал повод за процеса, което в случая е така, защото ответниците не са обвързани с падеж на задължението си по 3 регреса, нито са били поканени от кредитора да го изпълнят преди завеждането на делото, а от друга- следва да са признали претенцията, което също е сторено своевременно.

Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния казус длъжниците не само са изразили признание на вземането на ищеца кредитор чрез волеизявление в отговора на иска, а са го потвърдили с последващите си действия, погасявайки реално дълга в рамките на съдебното производство.

При това положение и след като предпоставките на чл.78, ал.2 са на лице, ответниците Б. действително не следва да заплащат деловодните разноски на ищеца, сторени в първа инстанция.

В тази връзка БОС заявява, че намира неоснователни изнесените по делото оплаквания на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.78, ал.2 от ГПК.

Конкретните възражения за шиканьозно поведение на ответниците при изпълнението на дълга им са извън предпоставките на цитираната норма, но освен това са и неверни.

Тъй като претенциите по делото са осъдителни за парични суми, исковата молба на застрахователя следва да съобрази изискването на чл.127, ал.4 от ГПК- да отразява банкова сметка или друг начин за плащане на исковите суми, които да насочват ответниците към изпълнение на паричния им дълг. В случая това не е изпълнено. Банковата сметка, по която Б. са внесли дължимите суми е заявена едва с молба от 18.09.23г., при това невръчена на ответниците, от което БОС заключава, че първият момент, в който последните са могли да я узнаят, е датата на проведеното по делото открито съдебно заседание-09.10.23г.Именно тогава е направено и погашението на исковите суми, което не дава основание да се приеме, че ответниците само формално признават задължението си.

Неоснователно е и съображението, че ответната страна е следвало да се възползва при плащането на дълга от посочена в приложенията към исковата молба банкова сметка на застрахователя.Първо сметката не е посочена в исковата молба, както изисква законът, а освен това видно от нареждането на л.44 от делото на КРС, плащането по нея е от 16.07.2018г., което поставя под въпрос нейната актуалност към м. юли 2023г., когато ответниците са известени за дълга си.Следователно напълно обяснимо при тези данни и при угрозата да изпълнят зле, е ответниците да поискат чрез съда посочване на сметка от кредитора, по която да внесат претендираните суми.

Не намира опора в закона и доводът на жалбоподателя, че ответниците е следвало да обявят на него, респективно на процесуалния му представител намерението си да признаят иска. След като производството е вече инициирано, то следва установените в ГПК процесуални правила, като страните общуват във връзка с казуса чрез съда, от който ищецът според чл.237 и сл. от ГПК има правото да поиска и произнасяне съобразно с признанието при прекратяване на съдебното дирене.