Решение № 22892 от 13.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22892 гр. С., 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110121126 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 263808/04.08.2025 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ния Соларова, срещу С. Н. Ц., с ЕГН:

**********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 991.91 лева, представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в гр. С., ж.к. ************, аб. № 251915, формирана, както следва: 1/ сумата от 804,82 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 86,88 лева – обезщетение за забава върху сумата от 804.82 лева за период от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г., 2/ сумата от 84,27 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 15,95 лева – обезщетение за забава върху сумата от 84.27 лева за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г. ведно със законна лихва върху главниците, считано от 11.04.2025 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземанията

Претендира разноски за исковото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. С., ***********, придобит по наследство, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл.

153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Претендира разноски.

С исковата молба са представени: договор между ищеца и ФДР с ОУ, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД за битови потребители, НА за дарение на недвижим имот от 1997 г., удостоверение за идентичност на адреси, общи фактури – два броя, извлечение от сметка, удостоверение за наследници на Й.Ц. и на Н.Ц..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. В. Л., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, оспорва наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество. Излагат се доводи, че не се дължат претендираните по делото обезщетения за забава.

Прави възражение за давност по отношение на част от главниците и обезщетенията за забава. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски по делото.

С определение № 31760/28.07.2025 г. като трето лице помагач на страна на ищцовото дружество е конституирано дружеството „Далсия“ ООД, с ЕИК:

041029500 /с предишно наименование „Бруната“ ООД и „Бруната България“ ООД/. От същото е постъпила молба с вх. № 272615/12.08.2025 г., към която са приложени две изравнителни сметки, протоколи за достъп – два броя и сертификат за техническа изправност.

В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Претендира разноски, макар и да не представя списък.

Процесуалният представител на ответника, адв. Л. изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете. Обръща внимание, че в имота не се живее, поради което подписите за клиент в протоколите за отчет, представени от третото лице помагач, не принадлежат на ответницата.

Претендира възнаграждение за адвокат по реда на безплатната правна помощ.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД – публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.

От представено по делото копие от нотариален акт № 103, дело 46152/1997 г. от 18.12.1997 г. за дарение на недвижим имот – процесният имот – апартамент № 41, находящ се в гр. С., ж.к. ************ е дарен от лицата Н.М.Ц. и Й.Б.Ц. – на дъщеря им ответницата С. Н. Ц.. Видно от НА дарителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

От удостоверения за наследници на Н.М.Ц. и Й.Б.Ц. се установява, че същите са починали – на 21.05.2019 г. съответно на 18.05.2015 г. като са оставили за свои наследници две дъщери – ответницата С. Н. Ц. и лицето Б.Н.Ц..

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услуга дялово разпределение от 2011 г.

В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР от 23.08.2011 г. подписът на лицето Н.М.Ц. фигурира под № 41 – за ап. 41. Избраната ФДР е „Бруната“ ООД с настоящия фирма „Далсия“ ООД, с ЕИК: 041029500.

Видно от извлечение от сметка на л. 30 от делото процесната сума за потребена топлинна енергия от 804.82 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон м.май 2022 г. – м. април 2023 г., отразена в м. юли 2023 г. и възлизаща на 405.22 лева и изравнителна сметка за отоплителен сезон от м. май 2023 г. до м. април 2024 г., на стойност 399.60 лева, отразена в м. юни 2024 г.

По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон м.май 2022 г. – м. април 2023 г. и за отоплителен сезон м. май 2023 г. до м. април 2024 г., издадени на името на ответницата С. Н. Ц..

По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и счетоводна експертиза не е извършвана.

От приложените по делото документи от третото лице помагач – два броя изравнителни сметки – се установява, че в процесния имот има отоплителни тела с уреди – пет броя, щранг лира и водомер също с уред. Отбелязано е в протоколите, че в имота не се живее. От уредите обаче са отчетени показания /вероятно доколкото същите са с дистанционен отчет/ - на основа на които са начислени процесните суми за топлинна енергия т.е. последните не са начислени при условията на „неосигурен“ достъп, а при условията на реални показания. Така, видно от изравнителните сметки уредите на радиаторите са с нулеви показания / с изключение на един уред в първия отоплителен сезон с показание „1“/. Така процесните суми са начислени за щранг лира, отопление на общи части, сградна инсталация и битова гореща вода.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от 3 правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В настоящия случай от представените по делото доказателства / копие от нотариален акт № 103, дело 46152/1997 г. от 18.12.1997 г. за дарение на недвижим имот, удостоверения за наследници на Н.М.Ц. и Й.Б.Ц. и ОУ на „Топлофикация С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. С. от в-к. „Монитор“ / се установи, че ответницата С.

Н. Ц. е била в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия през целия процесния период, доколкото е била едноличен собственик на процесния имот. Тук следва да се отбележи, че двете лица с учредено в тяхна полза вещно право на ползване са починали много преди процесния период, поради което и не са потребители на топлинна енергия през същия. В тази връзка и не бяха въведени от процесуалния представител на ответницата конкретни възражения за промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут и в частност такива, касаещи процесния период.

Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна 4 уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Съгласно изравнителните сметки сумите, начислени на абоната за сградна инсталация, са правилно начислени – съобразно отопляемия обем на имота. Посоченото разрешение не противоречи на Решение от 23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на СЕС, доколкото не се установява ищецът да е начислил суми в повече от заложеното предвид отопляемия обем на имота. Не се установиха аномалии в показанията на топломера в абонатната станция, нито относим период в рамките на процесния период, в който общият топломер да не е бил с валидна метрологична проверка. В тази връзка и липсва основание за отпадане на суми от начислената сградна инсталация. Тук следва да се отбележи, че макар в имота да не се живее, от отоплителните тела в същия с поставени индивидуални уреди са снети показания и същите са нулеви.

Следователно на абоната не са начислявани суми „служебно“ по правилата за начисляване на суми при неосигурен достъп. Така процесните суми за топлинна енергия са начислени за отопление на имот / от щранг лира/, за общи части/за сградна инсталация и за БГВ / по показания на водомер/.