Определение № 44 от 22.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Кюстендил, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 12393/20.11.2024 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от адв. Д. М. М. - управител, против определение № 1317 от 11.11.2024 г. на РС - Дупница по гр.д. № 2038/2024г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл.

248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, процесуален представител на ищеца А. М. Ч. за изменение в частта относно разноските на решение № 498 от 11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2038/2024г. по описа на РС Дупница.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.

Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, която счита за приложима в процесния случай. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като в полза на молителя бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер *** лв. с ДДС за първоинстанционното производство и ***лв. с ДДС за въззивното производство.

Ответникът по частната жалба „Ютекредит България“ ЕООД не е депозирал писмен отговор по частната жалба в законоустановения срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на А. М. Ч., представляван от адв. * ***, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М., представлявано от 1 управителя адв. Д. М. М., срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която са предявени иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД- за признаване нищожност на клауза от договор за кредит № L304510 от 17.08.2022г., сключен между А. М. Ч. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на която се дължи заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на *** лв. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца заплатената по недействителната клауза сума в размер на 24,55 лв.

В хода на образуваното производство по гр. д. № 159/2023 г. по описа на ДнРС, ищецът А. Ч. е бил представляван от адв. ***, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на управление на дейността: гр.София, ж.к.„Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от управителя Д. М., като с адвокатското дружество е бил сключен договор за правна защита и съдействие при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата

Преди приключване на устните състезания по делото на 08.09.2023 г. пред районния съд от страна на процесуалния представител на ищеца е депозирана молба с искане за присъждане на разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото го адвокатско дружество за предоставената безплатна правна помощ, в размер по *** лв. с ДДС за всеки от двата иска. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни, и е заявил възражение с правно основание чл. 78, ал.

5 ГПК. С депозирана по хода на делото молба от 13.06.2023 г. ответникът поддържа възражението си за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства и проведени две открити съдебни заседания /в първото делото е отложено поради нередовност в призоваването, второто по същество/, в които нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ищеца адв. *** са депозирани две писмени молби със становище по хода на делото, които имат идентично съдържание.

С решение № 529 от 15.11.2023г., постановено по гр.д. № 159/2023 г. по описа на РС – Дупница е отхвърлен като неоснователен искът на А. М. Ч. срещу „Ютекредит България“ ЕООД за установяване нищожност на клауза и връщане на такса от *** лв. и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество 400 лева деловодни разноски. Недоволен от така постановеното решение останал ищецът, който депозирал въззивна жалба, чрез адв. * *** от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., въз основа на която било образувано в. гр. д. № 54/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил.

Въззивното производство се е развило в рамките на две съдебни заседания /в първото е приет доклад по делото и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, във второто е изслушано и прието заключението по съдебно-счетоводната експертиза/, в които отново нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. Адв. *** депозирала отново две писмени молби по хода на делото.

С въззивната жалба, както и в последващите молби по хода на делото, се претендира присъждане на разноски, вкл. разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото ищеца адвокатско дружество за предоставената безплатна правна помощ, в размер по *** лв. с ДДС за всеки от двата иска, съгласно представен списък на по чл. 80 от ГПК. С депозирана на 17.04.2024 г. молба по хода на делото, преди приключване на устните състезания, ответникът е заявил в срок възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

2

С решение № 225 от 23.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 54/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил, въззивната инстанция е прогласила за нищожно първоинстанционното решение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Дупница.

Производството по образуваното гр.д. № 2038/2024 г. по описа на РС – Дупница се е развило в рамките на едно съдебно заседание, отново без участие на страните и техни представители, в което нови доказателства не са събирани. Депозирана е една писмена молба по хода на делото от страна на процесуалния представител на ищеца, към която е приложен списък по чл. 80 ГПК, с претендирани разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер на по *** лв. с вкл. ДДС за всяко от производствата – гр.д. № 159/2023 г. по описа на ДнРС, гр. д. 2038/2024 г. по описа на ДнРС и в.гр.д. № 54/2024 г. по описа на КнОС.

С решение № 498/11.10.2024 г. по гр.д. № 2038/2024 г., Дупнишкият районен съд е уважил предявените искове изцяло и е присъдил в полза на ищеца сторените от него разноски за държавна такса в първоинстанционното и въззивно производство. Ответникът е осъден да заплати в полза на адвокатското дружество за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. *** лв. адвокатско възнаграждение по гр.д. № 159/2023 г. и гр. д. 2038/2024 г. по описа на ДнРС и *** лв. по в.гр.д. № 54/2024 г. по описа на КнОС, които суми РС – Дупница е приел, че съответстват на фактическата и правна сложност на делото, с отчитане на всички дължими данъчни и осигурителни тежести, които е включил в посочените адвокатски възнаграждения.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл. 248 от ГПК от ищеца, с доводи, идентични с тези, изложени в настоящата частна жалба. С обжалваното определение РС - Дупница е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви за нейната неоснователност. Позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по С- 438/22 на СЕС, съдът е приел, че производството по делото се развило в абсолютния минимум от възможни процесуални действия пред всеки съдебен състав, и делото не се отличава от множеството, разглеждани от съдилищата в страната, идентични производства, вкл. с участие на същия молител.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим такъв, а преценен по същество се явява правилен, поради което следва да бъде потвърден, по следните съображения.

Както вече се посочи по-горе първоинстанционното производство е имало за предмет установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит, предвиждащи плащане на такси в размер от 24.55 лв. и обусловен от това произнасяне осъдителен иск за връщане на получената без основание сума от 24.55 лв. - недължимо платена "такса разглеждане". Така предявените претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с ексклузивност, а са често срещани в практиката, дори могат да бъдат окачествени като добре познати на конкретният пълномощник на ищцовата страна, който многократно е участвал в сходни производства. Процесните искове не налагат и някаква особена проверка или изчисление на размера на претендираното вземане.

В конкретния случай предявените искове са взаимно свързани, доколкото се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клауза от договор за потребителски кредит. Първият установителен иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожната клауза, което предполага и еднаква защита по двата иска, обемът на извършените от процесуалния представител действия са еднакви и не се налага доказване по отделно по всеки от исковете.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд, съобразявайки заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне на претендираното от пълномощника на 3 ищеца адвокатско възнаграждение е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска; по конкретния правен спор има обилна и непротиворечива съдебна практика; налице са заведени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същия кредитор, така и срещу други кредитори; видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа не е в голям обем и положения от пълномощника труд е минимален - процесуалният представител на ищеца не е участвал лично в нито едно открито съдебно заседание, а са подавани само искова молба, респ. въззивна жалба и писмени молби по хода на делото; в първоинстанционното производство и при двете му разглеждания, делото е решено в едно съдебно заседание, във въззивното – в две; събраните писмени доказателства са в малък обем; не са извършвани многобройни процесуални действия по събиране на доказателства – напр. разпит на свидетели, назначена е една експертиза.

С оглед на това, съобразявайки на основание чл. 633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда, както и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Както е прието в посочената практика на СЕС, и в практиката на ВКС по приложението на решението на СЕС по дело № 438/22 размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазарът, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело.