Решение № 12231 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12231 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110113259 по описа за 2022 година Искът е с правно основание чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Ищеца „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** *** – управител, чрез адв. Г. Г. от САК, със съдебен адрес *** твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати сумата в размер на 17 602, 80 лева /с вкл. ДДС/, представляваща сбора от сумата 11 375, 31 лева — представляваща неплатена главница съгласно направена Заявка № **** г. и издадена фактура № ****/17.03.21г. и ДДС в размер на 6 227, 49 лева, както и сумчата в размер на 1 589, 15 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2021 г. – 14.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от от датата на завеждане на исковата молба – 14.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя *** в срока по чл. 131 от ГПК е подал 1 писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че заявка № ***** от 11.03.2021 г. е била изготвена за превоз на извънгабаритна военна техника – тежък военен автомобил с тегло над 25 тона и специфични габаритни параметри (широчина 3.90 м. и височина 3.70 м.), които и параметри са обусловили първоначално договореното навло в размер на 7 500 евро, включващо използването на специализирана техника, издаването на разрешителни и осигуряването на съпровод. От събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите **** се установи по категоричен начин, че при пристигането на транспортната композиция на 16.03.2021 г. на товарния адрес фактическите параметри на товара съществено се различават от заявените. В резултат на това е отпаднала необходимостта от специализирана техника, разрешителни и конвой, т.е. отпаднала е и фактическата основа, върху която е формирано първоначалното навло. В този смисъл не може да се приеме, че ответникът дължи възнаграждение, определено за качествено различна по вид и обем услуга, която обективно не е била извършена. Напротив – установява се, че страните са били изправени пред съществено изменение на предмета на договора, което налага преразглеждане на цената. От показанията на свидетеля на ответното дружество се установи, че изрично е било предложено сторниране на заявката или договаряне на ново, съобразено с реалните параметри на товара навло в значително по-нисък размер. Ищецът не само не е възразил срещу това, но е продължил изпълнението при тези условия, което представлява съгласие с промяната. Следователно е налице конклудентно предоговаряне на съществен елемент от правоотношението – цената, съобразена с действително възложената и изпълнена дейност. При това положение претендирането на първоначално уговореното възнаграждение, определено за превоз на извънгабаритен товар при коренно различни условия, се явява лишено от правно основание, тъй като същото не съответства на реално извършената престация. В заявката се съдържа изрична уговорка, съгласно която превозът на военна техника изисква представянето на специфични транспортни документи, включително ***. По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване такИ.

2 документи да са били надлежно предоставени на ответника, като от свидетелските показания се установи, че нито военно ЧМР, нито фактура са били получени от ответното дружество, като в тази връзка свидетелят на ищцовото дружество признава неизгоден за ищеца факт – че от превоза е останал само един екземпляр, който твърди, че е изпратен впоследствие с куриер. Липсата на тези документи представлява неизпълнение на съществено договорно задължение от страна на ищеца, което препятства не само възможността за счетоводно отразяване, но и обективната проверка на надлежното изпълнение на превоза, поради което също изключва правото му да претендира възнаграждението. С исковата молба е представена хартиена обратна разписка, за която се твърди, че удостоверява получаване на пратката от управителя на ответното дружество, като именно подписът върху този документ е изрично оспорен от страна на ответното дружество, поради което с протокол определение, обективирано в протокол № 18369 от 14.07.2023 г. съдът е открило производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, като е разпределена доказателствената тежест и я е възложил на ищеца. От страна на ищеца не е направено искане за допускане на Съдебно-графологическа експертиза, а са направени искания за други експертизи, насочени към доказване на автентичността на електронните подписи. По този начин ищеца не успя да проведе доказване относно автентичността на конкретния оспорен документ.

Електронните данни, обект на другите приобщени по делото експертизи, не следва да бъдат обсъждани,у доколкото не установяват по никакъв начин, че пратката е била доставена и получена от ответника. Установи се, че подписването върху таблет се извършва без идентификация на получателя, без проверка на представителната му власт и без възможност за последваща почеркова идентификация, което изключва възможността да се направи категоричен извод относно авторството на подписа, отделно от което електронните файлове и разпечатки бяха изрично оспорени от ответника, поради което не могат да бъдат кредитирани без надлежно установяване на тяхната автентичност и произход. Съобразно трайната съдебна практика, при успешно оспорване на подпис върху известие за доставяне съответният документ следва да бъде изключен от доказателствения материал и съдът не може да основава изводите си върху него. От горното следва, че оспорването по реда на чл. 193 от ГПК да бъде признато за доказано и писменото доказателство – хартиена разписка – товарителница от куриерската фирма „**** да бъде 3 изключена от доказателствата по делото. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински, като в последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.

Съгласно чл. 194, ал. 3 от ГПК съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, като този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора. С оглед горното следва след влизане в сила на настоящото решение препис от същото, ведно с оспорената хартиена разписка – Товарителница, издадена от куриерската фирма „**** № *** от 19.03.2021 г. /на лист 12 от делото/, да се изпратят на СРП.

Оспорената обратна разписка, както и последващо представените електронни данни, не установяват по никакъв начин доставяне и получаване на конкретната пратка от ответника, поради което следва да бъдат изключени или да не бъдат кредитирани като доказателства, от което следва, че не са налице доказателства за възникване на валидно задължение за ответника в претендирания размер, а искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъдат отхвърлени както акцесорната претенция за мораторна лихва, така и за законна лихва върху главницата.

С оглед изхода на делото право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответника, като същите следва да бъдат в размер на 674, 91 евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 320 лева, предтавляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА оспорването по чл. 193, ал. 1 от ГПК на хартиена разписка – Товарителница, издадена от куриерската фирма „**** № *** от 19.03.2021 г., за ДОКАЗАНО.

ИЗКЛЮЧВА хартиена разписка – Товарителница, издадена от куриерската фирма „**** № *** от 19.03.2021 г. от доказателствения материал 4 по делото.

След влизане в законна сила на настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Софийска районна прокуратура, на осн. чл. 193, ал. 2 и 3 от ГПК препис от същото, ведно с оспорената хартиена разписка – Товарителница, издадена от куриерската фирма „**** № *** от 19.03.2021 г. /на лист 12 от делото/.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от *** *** – управител, против „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя *** искове с пр. осн. чл. 79 и 86 от ЗЗД за сумата в размер на 9 000, 17 евро (девет хиляди евро и седемнадесет евроцента), ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, явяваща се равностойността на сумата в размер на 17 602, 80 лева /с ДДС/, представляваща сбора от сумата 11 375, 31 лева, неплатена главница съгласно направена Заявка № 7721 от 11.03.2021 г. и издадена фактура № ****/17.03.21г. и ДДС в размер на 6 227, 49 лева и за сумата в размер на 812, 52 евро (осемстотин и дванадесет евро и петдесет и два евроцента), явяваща се равностойността на сумата в размер на 1589, 15 лева /с ДДС/, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2021 г. – 14.03.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **** представлявано от *** *** – управител, да заплати на „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя *** сумата в размер на 674, 91 евро (шестстотин седемдесет и четири евро и деветдесет и един евроцента), явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 320 лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6