Определение № 10823 от 12.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10823 гр. С., 12.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110144826 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 172972/18.08.2022 г. от Е. Д. М., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. (АДРЕС) срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание на иска по чл. 2, ал.1, т. 1 вр. 2в от ЗОДОВ, чл. 47, §1 от ХОПЕС, вр. чл. 5, §4 от ЕКЗПЧ, за сумата от 20 000 лева за периода 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г.

След проверка съдът е приел, че исковата молба с вх. № 172972/18.08.2022 г., отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба.

С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е претърпял вреди за периода 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г. поради твърдяно противоправно деяние на ответника Прокуратурата на Република България, изразяващо се в нарушение на правото на ЕС и ООН във връзка с жалба номер PRB 202007287291|/28.09.2020 година, адресирана до изпълняващия функциите на главен прокурор към момента на депозиране на жалбата. Ищецът твърди, че депозираната от него жалба е с искане по член 422 от НПК, член 127 от КРБ, член 205 НПК, член 47 от ХОПЕС, 1 член 13 от ЕКЗПЧ, член 2 от МПГПП на ООН и съдържа искането за възобновяване на дело КНОХД 1018 /2019 година на ВКС.

Твърди се, че ответникът умишлено не си изпълнявал задълженията породени от гореописаните закони на ЕС и ООН, НПК и КРБ INTER ALIA член 12 от Закона за сдебната власт и противозаконно лишил ищеца от ефективни правни средства за защита срещу произволно незаконно осъждане по дело КНОХД 1018 / 2019 година на ВКС.

Твърди се, че ответникът е лишил ищеца от правосъдие взобновяване на делото КНОХД 1018/2019 година на ВКС. и от института на

Твърди се, че това е произвол и злоупотреба с право, анулирани на всички норми на ефективни правни средства за защита от престьпни посегателства и представлява флагрантен отказ от правосъдие спрямо ищеца. По жалбата няма произнасяне, няма движение и не е разглеждана

Твърди се, че жалбата, депозирана от ищеца само е входирана в ПРБ и по нея няма никакво произнасяне във връзка със сочените престьпни обстоятелства.

Ищецът твърди и че ответникът му нарушавал правата гарантирани от член 2 от МПГПП на ООН, член 47 от ХОПЕС, член 13 от ЕКЗПЧ, член 18,20,67,82 пар 2 т Б, В от ДФЕС ДЕРЕКТИВА 2012 /29 на ЕС, член 2,3,4 5,6 от ДЕС, член 2,5,7,26 от МПГПП на ООН, член 1,4,20,21,41 47,51,52,53,54 от ХОПЕС, член 1,3,5(4,5), 13,14,17,18 от ЕКЗПЧ, член 1,205,422 от НПК, член 5(4), 127(5)от КРБ, член 12 от Закона за съдебната власт, като в нарушение на гореописаните правни норми от Прокуратурата не се извършвали абсолютно никакви действия по разследването на престьпления посочени в жалбата, депозирана от ищеца.

Твърди се, че ПРБ има императивни задължения да извърши разследване по чл. 205,чл.

207,чл. 208 от НПК, както и по чл. 422, ал. 2 от НПК, член 127, ал. 1,ал. 2,ал. 3,ал. 5 от КРБ, но вместо това разследване ПРБ бездействала вместо с цел да навреди на ищеца Твърди се, че ответникът нарушавал правта на ищеца, гарантирани от правото на Европейския съюз и ООН, в степен все едно не съществуват в България, като по този начин ответникът нарушавал оправдани правни очаквания породени в съзнанието на ищеца от правото на Европейския съюз и ООН и вреди на ищеца чрез бездействие.

Твърди се, че от описаните действия от Прокуратурата ищецът бил подложен на на жесток психически тормоз, нарушавано му е достойството, изтърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, безнадеждност, безизходица, безнадеждност, унижение, ужас, страх, нарушила му се и вярата в правосъдието и държавата. Твърди се, че ищецът е разрушил здравето си от преживения тормоз, развил депресия, паник атаки, хипертония.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лева, която сума се претендира заедно със законната лихва върху нея, и която сума представлява обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от бездействие на Прокуратурата на Република България по произнасяне по подадена от ищеца жалба номер PRB 2

202007287291|/28.09.2020 година, с искане за възобновяване на дело КНОХД 1018 /2019 година на ВКС.

С отговора на исковата молба от ответника Прокуратура на Република България се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като твърдените в исковата молба обстоятелства не попадат в приложното поле на нито една хипотеза на ЗОДОВ.

Излагат се и съображения за нередовност на исковата молба, тъй като в същата са посочени множество текстове на ДЕС, ДФЕС и ХОПЕС без да е конкретизирано в достатъчна степен кое право на ищеца е било нарушено, и поради което нередовността на исковата молба препятства осъществяване на защитата от ответника, поради което се моли съда да остави без движение исковата молба.

Прави се и възражение за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал.1 ГПК, тъй като в Прокуратурата на РБ има постъпили съдебни книжа по гр.дело №44843/2022 г. на СРС, 171 с-в / пр.пр. №11977/2022 г. на ВК, пр.пр. №47972/2022г. на СРП /; гр.дело №44837/2022 г. на СРС, 171 с-в / пр.пр. №11958/2022 г. на ВКП, пр.пр.

№47970/22г. на СРП/ГСН-375/22г./, гр.дело №46804/2022 г. на СРС, 35 с-в/ пр.пр.

№13011/2022 г. на ВКП, като се твърди предмет на тези дела са едни и същи претенции вьв връзка с твърдения за непроизнасяне по различни жалби на ищеца, като самите жалби касаят едно и също искане - до главния прокурор за упражняване на правомощията му по реда на чл.422 НПК за възобновяване на кнохд №1018/2019 г. на ВКС, какъвто е и предметът на процесната искова молба.

Оспорва се претенцията като процесуално недопустима, респ. като неоснователна, тъй като се твърди, че за да възникне фактическия състав на отговорността на държавата следва да са налице и трите кумулативни условия: нарушена норма от правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.

Оспорва се, че към исковата молба не са приложени никакви писмени доказателства за съществуването на посочената от ищеца жалба №PRB 202007287291/28.09.2020 г., както и за образувана по този повод преписка в Прокуратура на РБ. Поради което се твърди, че осава изцяло недоказана тезата на ищеца, че е подал такава жалба и че по нея „няма произнасяне, няма движение и не е разглеждана", както се твърди в исковата молба.

Цитирани и приложени към отговора на исковата молба са и преписи от постановени актове на ВКП, с които прокурорите са се произнесли по подадените от ищеца аналогични жалби за възобновяване на кнохд №1018/2019 г. на ВКС.

Оспорва наведеното в исковата молба,че се касае за увреждане за период от 28.09.2020г. до 06.08.2022г., тъй като не е ясно как е определен периодът на увреждане, не е ясен и правопораждащия факт, от който се твърдят вредите. Излагат се твърдения и за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не е посочил конкретен акт на Прокуратура на РБ, който да е постановен в противоречие с правото на Европейския съюз.

Излага се, че липсват каквито и да е доказателства за твърдените вреди, които да са в 3 причинно-следствена връзка с правопораждащия отговорността факт.

Към отговора са представени като писмени доказателства и се твърди, че от приложените към писмения отговор справка от СДВР, НСлС и Справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан общо седем пъти, както и че по отношение на същия са налице множество образувани и неприключили досъдебни производства.

Твърди се, че всичко от наличните водени срещу ищеца досъдебни производства, постановени и влезли в сила присъди води и до невъзможност за разграничаване на вредите от другого наказателно производство от твърдените в исковата молба непроизнасяне по неговата жалба.

Твърди се, че при обсъждане отражението, което конкретното наказателно производство е дало върху личността на ищеца следва да бъде съобразено именно наличието на други водени наказателни производства срещу него, което сочи за значително занижен интензитет на търпене на вредите. Твърди се, че поради това и интензитетът на увреждането спрямо ищеца е значително по-нисък, отколкото би бил спрямо лице, което не е било обект на наказателна репресия. Посочва се и практика, според която ВКС се произнася по въпроси, касаещи това, че личността на ищеца е обстоятелство, което съдът взема предвид при определяне на дьлжимото обезщетение с оглед неговия справедлив размер.

Оспорва се и претенцията като процесуално недопустима и неоснователна, тъй като за да може да се ангажира отговорността на държавата по чл.2В от ЗОДОВ следва да е налице на първо място влязъл в сила съдебен акт и то на последната инстанция, с който да са нарушени „особено съществено“ правата на частноправните субекти, гарантирани им от правото на Европейския съюз, а претенцията, посочена в тази искова молба не отговаряла на тези изисквания.

Твърди се, че ищецът не е представил доказателства, че търпените вреди са пряк и непосредствен резултат именно и само от бездействие на ответника-Прокуратура на РБ.

Твърди се, че за твърдените от ищеца отрицателни последици в емоционален план не са ангажирани доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между сочените вреди и дейността на Прокуратурата на Република България. Сочи се, че не са налице и каквито и да е доказателства за влошено здравословно състояние, които да са в пряка причинна връзка с незаконни действия на прокуратурата. Сочи се, че ищецът не представя никакви писмени доказателства, а иска назначаване на съд. психологична-психиатрична експертиза, като не са отделени и зададени точни въпроси както към психолога, така и към психиатъра, поради което се възразява срещу направеното искане.

Оспорват се исковите претенции изцяло като недопустими и неоснователни, като алтернативно се оспорва и размерът на претендираните обезщетения от 20 000 лв. за неимуществени вреди като изключително и прекомерно завишен, тъй като същият не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, както и на установената съдебна практика по аналогични случаи, вкл. и тази на Европейския съд по 4 правата на човека.

Възразява се и срещу поисканата от ищеца лихва, тъй като претенцията и в тази й част е нередовна, не е посочен началният й момент.

Твърди се, че всичко това са обстоятелства, които сочат на много по-ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в претендираните изключително завишени размери.

Прави се възражение срещу доказателствата и доказателствените искания на ищеца.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е заявена искова претенция за неимуществени вреди с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 47, §1 от Харта на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл.5, §4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.