Решение № 37 от 11.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900143 по описа за 2024 година

Ищцата – К. Н. А. с ЕГН **********, с адрес: общ. Ч., с. С., ул. „1-ви май“ № 25, представлявана от адв. Я. Д. – САК, е предявила срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на:

40 000 лева, за причинените й неимуществени вреди – понесени болки и страдания, вследствие осъществило се на 27.08.2023г. ПТП в гр. С., около 5.00 часа в района на км.

31+800 на АМ „Т.“ с посока от гр. С. към гр. П., по вина на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН - Х. С. Х. с ЕГН **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/23/123001742894 с начална дата на покритие 19.06.2023г. и крайна дата на покритие 18.06.2024г., ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024г. датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенциите за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане;

2217,40 лева за причинените й имуществени вреди, разноски за лечение,п вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 12.03.2024г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенциите за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й изплащане.

Претендира с присъждане на направените в производството разноски в това число за адвокатска защита и съдействие.

Ищцата К. Н. А. твърди в исковата си молба, че 27.08.2023г. около 05.00ч. по АМ „Т.“ се движел, с посока от гр. С. към гр. П., микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН, управляван от Х. С. Х. с ЕГН **********. В района на км. 31+800 губи, водачът Х. С. Х., изгубил контрол над своето МПС и поради неспазване на необходимата дистанция се ударил в задната част на движещия се пред него, товарен автомобил марка „Скания“, с peг. № 07 DKC 21, управляван от Ekrem Ozgoz, роден на 29.08.1965г., като с тези 1 действия станал причина реализирал ПТП с материални щети и пострадали лица. При процесния инцидент е пострадала ищцата К. Н. А. в качеството й на пътник в микробуса.

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 278 от 27.08.2023г. на ОДМВР - С., и образувано досъдебно производство № 3M 172/27.08.2023г. на РУ - Ихтиман, пр. пр. № 1593/23г. по описа на РП Самоков, ТО Ихтиман.

Ищцата К. Н. А. поддържа, че процесното ПТП е настъпило изцяло, поради противоправното и виновно поведение на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН, който управлявал МПС в нарушение на чл.5,ал.1, чл.20 ал.2, чл.23 ал.1 ЗДвП.

По отношение на претърпените неимуществени вреди, ищцата К. Н. А. излага в исковата молба следното:

Твърди, че за да получи своевременна медицинска помощ, била прегледана в ДКЦ „Р.“ ЕООД с оплаквания от силни болки в областта на дясната ръка, гръдния кош и двете колена. След извършените прегледи и консултации със съответните специалисти на ищцата били установени следните травматични увреждания - съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост на дясната ръка, разкъсно-контузна рана в областта на долната челюст, оток на двете колена. По повод счупването на дясната ръка било взето решение за провеждането на консервативна терапия чрез поставянето на гипсова имобилизация и й били дадени съвети за спазване на режим на покой и прием на лекарствени средства.

Ищцата К. Н. А. твърди, че поради това, че болките в областта на дясната й ръка не стихвали, потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Т.“ ЕООД, където била хоспитализирана на 09.10.2023г. След проведените й изследвания било установено, че фрактурата не зараства, поради което на 10.10.2023г. било взето решението за провеждането на оперативно лечение открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на радиус и улна, при което фрактурите на лакътната и лъчевата кост са били репонирани и заключени със заключваща плака. След отпадането на необходимостта от лекарско наблюдение ищцата била изписана на 12.10.2023г. с дадени съвети за спазване на ХДР и прием на лекарствени средства при необходимост.

Твърди, че получените при процесното ПТП травматични увреди й причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите два месеца от възстановителния период, през който следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика била изправена пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени свои битови потребности, като хранене, обличане, тоалет, за задоволяването на които получавала помощ от своите близки. Поради тежестта на травмите, изпитвала силни болки в областта на дясната ръка, не само непосредствено след операцията, но и при влошаване на времето и при физическо натоварване. Твърди, че както понастоящем, така и в бъдеще ще търпи болки и страдания от тази увреда, доколкото функцията на горните крайници предполага тяхното натоварване. Проведената оперативна интервенция й оставила белег, който мислено щял да я връща към инцидента.

Ищцата К. Н. А. твърди, че преди инцидента е е водила активен начин на живот. Била майка на малко дете, а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, до насилственото ограничаване на социалната и семейната й ангажираност.

Възвръщането към обичайните делнични занимания й коствало време, търпение и болки.

Твърди, че процесното ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние. Станала тревожна, неспоК., напрегната. Загубила здравия си сън. Чувствала се в тежест на близки и роднини.

Твърди, че психологическите последици от инцидента - изживяния стрес и душевните страдания щяли да я съпътстват до края на живота й.

2

Ищцата К. Н. А. твърди, че вследствие на процесното ПТП освен неимуществените вреди, търпяла и имуществени такива във връзка с проведеното й лечение към този момент на обща стойност 2217,40 лв. /две хиляди двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, за които прилага писмени документи към исковата молба.

Ищцата К. Н. А. излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП, по отношение на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „О.” АД, полица №BG/23/123001742894, със срок на валидност от 19.06.2023г. до 18.06.2024г.

Ищцата К. Н. А. твърди, че предявила писмена претенция с вх. № 211134/12.03.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от неимуществени и имуществени вреди, но въпреки изтичането на предвидения в чл.496, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от КЗ тримесечен срок за заплащане на дължимите обезщетения, ответникът не е определил обезщетение и не е извършил плащане.

Ето защо ищцата К. Н. А. счита, че за нея е налице правният интерес от предявяване на настоящите искове пред съда.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. И. Т. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер, и алтернативно ги оспорва като прекомерно завишени, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С отговора ответникът не е изложил становище по твърдението на ищцата, че е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между З. „О.” АД и собственика на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № К4137ВН, валиден към датата на настъпване на процесното събитие - 27.08.2023г.

По основателността на исковете, ответникът излага следното:

Твърди, че не е налице основание, което да обуслови „О.“ АД да заплати исковите претенции. Сочи, че от представените от ищцата доказателства не се установява, че К. А. е участник и/или пострадал в ПТП, състояло се на 27.08.2023 г. в района км. 31+800 на АМ Т., в посока от гр. С. към гр. П., конкретно, че в представения с и.м. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 278, издаден от Димитър Кулински на 27.08.2023 г., че лицето К.

А. не е посочено нито като водач, нито като пострадал или свидетел. Счита за недоказано нейното участие или присъствие в района и времето на настъпване на ПТП.

Твърди, че и представеното с и.м. писмо с изх. № УРИ 120400-4061/29.02.2024 г. от В.П., началник на „Охранителна полиция“ ОДМВР С., адресирано до К. А., чрез адвокат А.В., с което последните са били уведомени, че ищцата е била пътник в МПС с peг. № 4137 ВН, участник в ТПТП на 27.08.2023 г. на АМ „Т.“ в района на км. 3+800 посока гр. П., не установявал участието й в сочено с исковата молба ПТП, тъй като в този документ, било отразено, че автомобилът с peг. № 4137 ВН е бил участник в ТПТП в района на АМ „Т.“ км.

3+800 посока гр. П., което се различавало с 28 км от описаното в исковата молба и Констативен протокол № 278 от 27.08.2023 г. ПТП.

На следващо място ответникът З. „О.” АД оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдяното ПТП и описаните от ищцата в и.м., с доводи, че липсват доказателства ищцата да е пострадала в посоченото в исковата молба ПТП.

Сочи, че от писмо с изх. № УРИ 120400- 4061/29.02.2024 г., било видно единствено, че К. А. е била пътник в процесното МПС с peг. № К 4137 ВН. Не било посочено, че ищцата е пострадала, което не било посоено изрично изрично и в графата пострадали на констативния протокол. Твърди, че от приложените към и.м документи можело да се направи извод, че ищцата дори да е била пътник в МПС, участник в процесното ПТП, не е получила наранявания, не е съобщила за болки и наличие на увреждания. Твърдените от ищцата наранявания, особено отворена рана в областта на челюстта, следвало да бъде видима, възприета от останалите и посочена в документите.

3

Ответникът З. „О.” АД излага още, че единствения документ удостоверяващ здравословното състояние на ищцата от деня на настъпване на ПТП - 27.08.2023 г., е издаденият от д-р РР.Д. - Амбулаторен лист от 27.08.2023 г. издаден за преглед, който се е провел в 11:55 ч. от лекар в гр. К., а произшествието, видно от приложения към и.м.

Констативен протокол, било настъпило около 5:00 ч. или че прегледът е бил извършен около 6 часа след твърдяното ПТП и в населено място на над 100 км. От мястото на настъпването му. С оглед констатилраните в амбулаторния лист наранявания: разкъсно-контузна рана в долна челюст, видима деформация, която следвало да е била видима непосредствено след настъпването на ПТП, оток и остри болки в областта на дясната предмишница, болки при палпация на гръдния кош и оток и болки в двете колена, счита за необяснимо, защо ищцата не е била посочена в списъка на пострадалите към констативния протокол.

Ответникът З. „О.” АД оспорва предявения иск за имуществени вреди и счита, че така претендираните вреди не следва да бъдат обезщетявани с доводи, че същите съставляват извършени от ищцата разходи за услуги, като избор на лекар и такса „леглодни”, които не са необходими разходи за обезщетяване на претърпените вреди, не са били задължителни, а са били направени по избор на ищцата.

На следващо място ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

С отговора ответникът З. „О.” АД прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че в нарушение на чл. 137а от ЗДвП е пътувала в автомобила без предпазен колан. Твърди, че настъпилите вреди са вследствие на неправомерното поведение на пострадалата, която не е предприела необходимите действия, за да предпази себе си, возейки се в процесния автомобил и че при ползване на обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни наранявания, твърдени от ищцата са резултат от свободното придвижване на тялото на пострадалата в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила.