Решение № 3271 от 20.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3083/2022
- Вид
- Решение № 3271
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Елена Андреева, Стилияна Григорова, Елена Маврова
Цитирани разпоредби
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.96 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.96 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3271 гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Андреева
Членове:
Елена Маврова
Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20221100503083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „И.“ АД, ЕИК ****, чрез пълномощник на дружеството, срещу Постановление за приемане на разноски по изп.дело № 20217850400756 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на КЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, в общ размер на 471,59лв., от които: 280лв. – адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело, 5,91лв. – държавна такса за издаване на изп.лист, 3лв.банкови такси, 24лв. такси за образуване на делото, 6лв. такса за удостоверение от НАП, 24лв. – такси по т.5 за връчване на ПДИ, 18лв. – по т.9 за налагане на запор, 72лв. – за три броя съобщения за прекратяване на изп.дело, 38,68лв. – пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като ЧСИ е наложил запор на сметката на банката в БНБ и е събрал цялата дължима сума по изп.дело, образувано по молба от „К.М.“ ЕООД, още в деня, в който на жалбоподателя е била връчена ПДИ, като по този начин съдебният изпълнител е отнел възможността за доброволно изпълнение на „И.“ АД. Поддържа се, че длъжникът е имал намерение да изпълни доброволно задължението си веднага след като е бил уведомен, посредством телепоща, за сключения между адв. Н.И., като цедент и „К.М.“ ЕООД като цесионер, договор за цесия, по силата на който цесионерът придобива вземане от жалбоподателя в размер на 33,41лв., присъдено с определение от 15.01.2021г., постановено по гр.дело № 51154/2016г. по описа на СРС, но поради непосочване на банкова сметка и неоткриване на взескателя на регистрирания в Търговския регистър адрес на управление и невъзможност да бъде връченото на кредитора изпратеното от длъжника уведомление, в което е заявена готовност за доброволно плащане на задължението, не е могъл да го стори, като по този начин не е получил необходимото съдействие от кредитора. Поддържа се, че банката е положила положила необходимата грижа да изпълни задължението си, поради което и с поведението си не е дала повод за завеждане на изп.дело, а липсата на необходимото съдействие, по смисъла на чл.95 от ЗЗД, освобождава длъжника от собствената му забава и поставя в забава кредитора, съгласно чл.96 ал.2 от ЗЗД, което изключва възможността кредиторът „К.М.“ 1
ЕООД да може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение и да кумулира по незаконосъобразен начин разноски в тежест на банката, вкл. по незаконосъобразно предприето срещу нея принудително изпълнение. При условията на евентуалност се възразява срещу следните разноски по изпълнението, приети от ЧСИ и възложени в тежест на „И.“ АД, като длъжник по изп.дело, събрани по същото чрез наложен запор върху сметката на жалбоподателя, а именно: 5,91лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, тъй като същата не е присъдена в полза на „К.М.“ ЕООД в издадения изп.лист от 09.03.2021г.;
6лв. – такса за удостоверение от НАП по чл.191 от ДОПК, доколкото таксата е недължима – това действие не е извършено от ЧСИ; 72лв. – такса за 3бр. съобщения при прекратяване на делото, тъй като такова действие не е извършено и няма как съдебният изпълнител да е сигурен относно изхода на делото и дали изобщо ще бъде събрано вземането; 38,68лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е в размер, по-висок от предвидения в ТТРЗЧСИ, като се твърди, че не следва да се взема предвид адвокатското възнаграждение и другите такси по изп.производство, а само сумата по изп.лист; 280лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на същото е прекомерен, съобразно размера на сумата, за която е предприето изпълнението. Поддържа се, че изготвянето и подаването на молба за образуване на изп.дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като не изисква юридическа квалификация, а в случай, че се дължи адвокатско възнаграждение по изп.дело същото следва да бъде определено в съответствие с разпоредбата на чл.6 т.5 от НМРАВ в минимален размер от 50лв., като такъв за изготвяне на други молби.
Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва частната жалба и се излага, че същата е процесуално недопустима, поради подаването й след срока за обжалване. Поддържа се, че същата е и неоснователна, предвид предприетите от взескателячрез пълномощника му действия във връзка с образуване на изпълнителното дело и предприетите действия за събиране на вземането..
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок - въз основа на разпореждане от 24.01.2022г. на заместникпредседателя на СГС, ЧСИ е разпоредил да се администрира жалба изх.№ 51453745/14.12.2021г., подадена по пощата на 14.12.2021г. от «И.» АД.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Изп.дело № 20217850400756 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на КЧСИ , е образувано на 23.11.2021г. по молба от «К.М.» ЕООД, ЕИК ****, подадена чрез пълномощника му – адв. С.Й.Д. и въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2021г., издаден в полза на адвокат Н.И.И. по решение № 8974/09.01.2020г. вр.определение № 20013449/15.01.2021г. по гр.дело № 51154/2016г. на СРС, 52 състав, срещу длъжника «Търговска банка В.» ЕАД за заплащане на сумата от 33,41лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр.чл.38 ал.2 от ЗА. Към молбата за образуване на изп.дело е приложен договор за цесия от 08.11.2021г., с което цедентът Н.И. Илчев е прехвърлил на цесионера «К.М.» ЕООД вземането си по горепосочения изп.лист.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
С молба вх.№ 3624/26.11.2021г. взискателят, чрез пълномощника си, е оттеглил посочените в молбата за образуване на изп.дело способи за събиране на вземането и е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Направил е и искане за събиране на сумите заедно с направените разноски за изп.дело за сумата от 5,91лв., платени за идване на изп.лист, 3лв. за преведена такса към ЧСИ и платеното адвокатко 2 възнаграждение в общ размер на 280лв.
На 30.11.2021г. на длъжника „И.“ АД е връчена ПДИ с изх.№ 5275/26.11.2021г.
Изпратено е запорно съобщение с изх.№ 5276/26.11.2021г. до БНБ.
С писмо вх.№ 3780/14.12.2021г. БНБ е уведомила ЧСИ, че сумата по изп.дело е преведена по негова сметка на 06.12.2021г.
С Постановление от 29.12.2021г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело.
Установява се по делото, че преди образуване на изпълнителното дело/същото е образувано на 23.11.2022г./, на 11.11.2021г., посредством телепоща, жалбоподателят е уведомен за сключен между адв. Н.И., като цедент и „К.М.“ ЕООД като цесионер, договор за цесия, по силата на който цесионерът придобива вземане от жалбоподателя в размер на 33,41лв., присъдено с определение от 15.01.2021г., постановено по гр.дело № 51154/2016г. по описа на СРС, като въз основа на издадения по същото дело изп.лист е образувано процесното изп.дело. С полученото уведомление жалбоподателят е поканен да заплати присъдената в полза на адв. Илчев сума на новия си кредитор „К.М.“ ЕООД, без да е посочен номер на банковата сметка на дружеството, по която да може да бъде заплатена сумата, а относно посочения телефонен номер се сочи, че същият не е активен. С уведомление от 16.11.2021г. жалбоподателят е предложил да изпълни доброволно задължението си след представяне на данни за банкови сметки на кредитора, по които да бъде извършено плащането. Уведомлението, изпратено на адреса на управление на „К.М.“ ЕООД не е получено от адресата, тъй като не е потърсено, видно от отбелязването върху изпратената обратна разписка. Поради невъзможността на длъжника да осъществи връзка с кредитора и да плати задължението си още преди образуване на изпълнителното дело, предвид и липсата на посочена банкова сметка, длъжникът е бил лишен от възможността да изпълни доброволно.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че взискателят по изпълнителното дело, претендиращ да е носител на процесното вземане, не е оказал необходимото съдействие на „И.“ АД по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Принципното правило е, че задължението трябва да се изпълни точно и добросъвестно. В случая, за да изпълни доброволно, длъжникът е потърсил съдействието на кредитора, като с оглед положените активни и своевременни действия в тази насока от длъжника, позоваването му на чл.96 ал.2 от ЗЗД, според който в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава, се явява основателно. Длъжникът добросъвестно е предприел действия по доброволно изпълнение, като е направил опити да изпълни своевременно задължението си и е искал съдействие от кредитора преди образуване на изпълнителното дело, но кредиторът с поведението си не е осигурил необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да престира доброволно и точно. Ето защо съдът приема, че от бездействието си взискателят не може да черпи благоприятни правни последици, вкл. и получаване на разноски по изпълнението.
На основание изложеното, съдът намира, че разноските по изпълнителното дело следва да останат за сметка на взискателя/чл.79 ал.1 т.1, пр.1 от ГПК и чл.96 ал.2 от ЗЗД/,поради което жалбата на „И.“ АД срещу Постановление за приемане на разноски по изп.дело № 20217850400756 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на КЧСИ, се явява основателна и постановлението, с което са му възложени разноски за начислено адвокатско възнаграждение, както и на начислените такси, следва да бъде отменено изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по жалба на „И.“ АД, ЕИК **** Постановление за приемане на разноски по изп.дело № 20217850400756 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785 на КЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4