Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1017 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 319/2024
Вид
Определение № 1017
Подписан
18.03.2024
В сила
18.03.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 ал.3 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана от В. А. В. , ЕГН **********, против Определение № 13741/16.11.2023г. по гр. дело № 12232/23г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на ищеца за спиране изпълнението на решенията от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. Варна, кв. „Св. И. Р., бул. „В. В.“ № 165, бл.

27, вх. В, взети с Протокол за проведено общо събрание от 13.09.2023 г., с което са взети следните решения:

- решение по т. 1– всеки собственик да изчисти задълженията си към ЕС, като след това да се възстановят на етажните собственици Г. и П. сторените от тях разходи/ за поддържане на общите части/ в общ размер от 550 лв.

- решение по т.2 - при натрупване задължения над 200 лв. на апартамент, управителят да подава заявление пред съда по чл. 410 ГПК, вр. чл.38 от ЗУЕС срещу съответния етажен собственик за събиране на дължимите суми от името на ЕС. Приема офертата да бъде извършен и заплатен от всички етажни собственици необходимия ремонт на асансьора (подмяна на ротор), съобразно представената оферта за сумата от 816 лв.

- решение по т.3 –в едномесечен срок от датата на събранието етажните собственици да изчистят общото помещение на входа, намиращо се в южната част на блока. След освобождаването се възлага на управителя на ЕС да се снабди с оферта и да наеме външна фирма, която да почисти помещението.

- решение по т. 3.1- да се затапят тръбите на общите чешми във входа още от ниво партер.

- решение по т.4 – да се съберат оферти от фирми за подмяна на домофонната 1 система, смяна на дограмата по общите части, освежаване на входа и стълбищата.

В жалбата се излага, че първата инстанция неправилно е приела, че атакуваните решения касаят нормалното управление и функциониране на ЕС и спирането и би навредило на всички етажни собственици. Твърди се, че вредите, които би нанесло незаконосъобразното решение произтичат от това, че е нарушен закона, което пък води до нарушение на легитимния интерес на молителя. Сочи, че не е нужно само да е накърнен негов материален интерес, а и накърненото му право да бъде предварително запознат с въпросите, които ще се обсъждат на събранието. Твърди, че последвалият отвод също опорочава произнасянето му казуса. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:

Пред ВРС е предявен от ищеца В. иск за отмяна на решенията обективирани в Протокол за проведено общо събрание от 13.09.2023 г., както следва: решение по т. 1– всеки собственик да изчисти задълженията си към ЕС, като след това да се възстановят на етажните собственици Г. и П. сторените от тях разходи/ за поддържане на общите части/ в общ размер от 550 лв.

- решение по т.2 - при натрупване задължения над 200 лв. на апартамент, управителят да подава заявление пред съда по чл. 410 ГПК, вр. чл.38 от ЗУЕС срещу съответния етажен собственик за събиране на дължимите суми от името на ЕС. Приема офертата да бъде извършен и заплатен от всички етажни собственици необходимия ремонт на асансьора (подмяна на ротор), съобразно представената оферта за сумата от 816 лв.

- решение по т.3 –в едномесечен срок от датата на събранието етажните собственици да изчистят общото помещение на входа, намиращо се в южната част на блока. След освобождаването се възлага на управителя на ЕС да се снабди с оферта и да наеме външна фирма, която да почисти помещението.

- решение по т. 3.1- да се затапят тръбите на общите чешми във входа още от ниво партер.

- решение по т.4 – да се съберат оферти от фирми за подмяна на домофонната система, смяна на дограмата по общите части, освежаване на входа и стълбищата.

С допълнителна молба от 06.11.2023г. ищецът е поискал спиране на изпълнението на решението на ОС. Посочил е, че поканата за провеждането му изхожда от нелегитимен управител. Твърди, че освен това са налице и 2 други основания за незаконосъобразност на взетото решение, спирането на което се иска, тъй като поканата не съдържа дневен ред, а взетите решения въобще не са предвидени в поканата. Интересът от искането за спиране се аргументира основно с това, че решенията ще породят за ищеца лични задължения, които същият не следва да изпълнява, доколкото същите са резултат от опорочено решение. С това обосновава правния си интерес.

С атакуваното определение ВРС е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на решението от ОС, проведено на 13.09.2023г.

Определението е законосъобразно.

Направеното от ищеца искане следва да бъде квалифицирано като такова по чл.40 ал.3 ЗУЕС. Съобразно т.3 от ТР №5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Затова и по арг. на чл.389 ГПК следва да се приеме, че спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост гарантира обезпечаването на изпълнение на съдебното решение, с което евентуално, при уважаване на предявения иск, би било отменено решението на Общото събрание на ЕС. В този смисъл, обезпечителна нужда е налице, ако без налагане на исканата мярка, а именно спиране действието на атакуваното решение, биха настъпили вреди от изпълнението му в правната сфера на ищеца. Изрично настоящият състав намира, че вредите в правната сфера на ищеца следва да бъдат материални такива, т.е. да накърняват имуществената му правна сфера. Принципното позоваване на незаконосъобразност на взетото решение би могло да обосновава правото на ищеца да иска отмяна на решението на ОС, доколкото процесът по вземане на решението от ОС е строго формален. Не същото важи обаче досежно искането за спиране на изпълнението на взетото незаконосъобразно решение. Това е така, тъй като в това производство молителят следва да обоснове обезпечителна нужда от исканото спиране и то такава, че да бъде направен извод, че при недопускане на спирането, в патримониума на молителя лично биха настъпили вреди. В противен случай, ако обезпечителна нужда за молителя не е налице, то необосновано чрез спирането би се накърнила правната сфера на всички останали етажни собственици, които са също адресат на атакуваното решение. В конкретния случай съставът намира, че не е твърдяна, а и не е установена обезпечителна нужда за молителя от исканото спиране. Взетите решения не вменяват нови задължения на етажните собственици, в частност на ищеца, за събиране на суми или извършване на действия. Така, решенията по т.1 и т.2 съдържат задължения на етажните собственици за заплащане на текущи разходи и начина за събирането им, които задължения за законово регламентирани. В този смисъл, основанието им е в ЗУЕС, а не произтича от атакуваното решение на ЕС. От друга страна решенията по т.1. – т. 3, са от такова естество, че спирането им би нарушило нормалното управление и функциониране на етажната собственост. Решенията по т. 4 - за събиране на оферти за осъществяване на ремонтни дейности, имат декларативен характер и респективно не съставляват източници на ново правно положение. Те не 3 създават задължения за етажните собственици и не могат да доведат до провеждането на принудително изпълнение спрямо тях, поради което не могат да накърнят правата на собствениците, причинявайки им вреди.

По наведеното възражение, че е налице процесуално нарушение, доколкото докладчикът на атакувания съдебен акт след постановяването му си е направил отвод, съдът намира същото за неоснователно. Отвод е направен от съдията-докладчик след като му е станало известно, че е налице основание за това. При постановяване на атакуваното определение, ако и да са били налице предпоставките на чл.22 ал.1 т.6 ГПК, съдията-докладчик не е бил запознат с горните обстоятелства. Следователно и не може да бъде направен извод, че определението е постановено при обстоятелства, пораждащи основателно съмнение за липса на безпристрастност.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното определение, с което молбата за спиране на изпълнението на решението на ОС на ЕС от 13.09.2023г. е отхвърлена, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13741/16.11.2023г. по гр. дело № 12232/23г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на В. А. В. , ЕГН **********, за спиране изпълнението на решенията от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. Варна, кв. „Св. И. Р., бул. „В. В.“ № 165, бл. 27, вх. В, взети с Протокол за проведено общо събрание от 13.09.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4