Определение № 3141 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3141 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20258002901224 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Горна Оряховица срещу решение № 11 от 14.02.2025 г. по в. т. д.

№ 197/2024 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 62 от 02.07.2024 г. по т. д. № 104/2023 г., предявеният от „Климатроник“ ЕООД, гр.

София иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 107 148.60 лв., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за извършена работа по договор № 1 от 09.06.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за услуги.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Според него, процесуалните нарушения се изразяват в това, че: решаващият състав не е обсъдил част от релевираните в отговора на въззивната жалба възражения (за неизпълнение на задължението на изпълнителя да представи застрахователната полица в оригинал; за неизискуемост на вземането за възнаграждение поради неосигурено финансиране; за възприемане заключението на графологичната експертиза, макар да е изготвена не върху оригинал, а върху копие на договора); по реда на косвения контрол не е отменил влязлата в сила заповед за прекратяване на процедурата по обществената поръчка, но е приел, че 1 същата е неправилна и не я е взел предвид при решаване на спора по същество; присъдил е разноски за обезпечителното производство съразмерно с изхода на основното дело, а не съобразно изхода на самото обезпечително производство. Като противоречащ на материалния закон преценява извода, че неподписването на протокола от 08.12.2021г. от двама членове на комисията по чл. 181, ал. 4 ЗОП не е основание за нищожност на процесния договор за обществена поръчка, както и извода, че срокът на договора и срокът за изпълнение на договора не са тъждествени, от който извод се е стигнало до недопустимо изменение на този договор.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „1. Нищожен ли е договор за възлагане на обществена поръчка, преди сключването на който не е постановено решение, подписано от болшинството от членовете на назначената комисия за оценка на офертите на участниците в поръчката и за класиране на същите, както и за предложение да се сключи договор с класирания на първо място; 2. Изводите на съда, че съществува договор, който едната страна отрича да е сключвала, а другата страна не може да представи оригинала му, без да даде обяснение защо, може ли да почиват само на заключението на назначена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ и какво е доказателственото значение на извършената графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал; 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения или отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението; 4. Срокът за изпълнение на възложената работа по договор за обществена поръчка тъждествен ли е със срока на договора за обществена поръчка, с изтичането на който договорът се прекратява, когато това е предвидено в самия договор и същият е сключен с клауза, че влиза в сила след подписването му; 5. Следва ли по реда на косвения контрол да бъде отменена административна заповед, по която се е произнесъл административният съд с влязъл в сила акт, но след това произнасяне са установени факти, относими към съществото на спора за правилността на заповедта и тези обстоятелства задължителни ли са за гражданския съд, осъществяващ косвения контрол; 6. Изменението на договор за възлагане на обществена поръчка може ли да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена 2 за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й и нарушаване на така въведената забрана за предоговаряне на съществените параметри на поръчката, след сключването на договора, счита ли се за недопустимо изменение на същия и може ли да бъде разглеждано като заобикаляне на закона и да обуслови недействителност на съответните договорни клаузи; 7.

Как следва да се присъдят разноските, направени от страната в обезпечителното производство: съразмерно според изхода на основното дело или изцяло според изхода на делото по обезпечителното производство”.

По отношение на въпроси № 1, № 2, № 3 и № 6 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд, с позоваване на: решение № 19 от 23.02.2009 г. по т. д. № 474/2008г. на I т. о. (за въпрос № 1); решение № 23 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 58/2009г. на III г. о. (за въпрос № 2); т. 3 от ППВС № 1/53г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г. на III г. о. (за въпрос № 3); решение № 50086 от 03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на I т. о. и решение № 151 от 01.02.2021 г. по т. д. № 2227/2019 г. на II т. о.

(за въпрос № 6). За останалите въпроси бланкетно е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Освен това, касаторът поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се, според него, в необсъждане на релевираните във въззивната жалба и в хода на делото негови твърдения, както и игнориране на поддържаните фактически и правни доводи от значение за изхода на делото.

Ответникът по касация – „Климатроник“ ЕООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 28.04.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, 3 подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че:

След обявена обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на предпроектни проучвания и изготвяне на инвестиционен проект във фаза Технически проект и изпълнение на авторски надзор по чл. 162 ЗУТ за обект „Ремонт, обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в сгради на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Горна Оряховица“, е сключен договор № 1 от 09.06.2022 г., с който ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ е възложила на ищеца „Климатроник“ ЕООД, срещу възнаграждение, изпълнението на конкретно посочени услуги; В чл. 4 е предвидено, че договорът влиза в сила на датата на подписването му, а в чл. 5 – че срокът за изпълнение на етап I e 1 календарен ден и срокът за изпълнение на етап II e 1 календарен ден; В чл. 7 възложителят се е задължил да плати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 113 988 лв., с включен ДДС, като за изпълнение на етап I – сумата 93 900 лв., без ДДС или 112 788 лв., с ДДС, и цена за осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР – 1200 лв., с ДДС, с начин на плащане: междинно плащане 60 % след изпълнение на етап I и представяне на фактура и окончателно плащане след изпълнение на етап II, подписване на приемо-предавателен протокол без забележки от двете страни и представяне на фактура, но не по-късно от 31.12.2023 г.; В чл. 10, ал. 1 е посочено, че плащането се извършва след осигурено финансиране в лева чрез банков превод по посочена банкова сметка на изпълнителя, а в чл. 11 е удостоверено, че при подписване на договора изпълнителят представя на възложителя гаранция за изпълнение под формата на застраховка в размер на 5% от стойността на договора, без ДДС, а именно за сумата от 4749.50 лв.; В чл. 28 страните са постигнали съгласие, че при просрочване изпълнението на задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,5 % от цената за всеки ден забава, но не повече от 5% от стойността на договора; В чл. 32 са предвидени безвиновни основания за прекратяването на договора, в т. ч. и не само с изтичане на срока му, с изпълнение на всички задължения по него, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение и др., а в чл. 33 е предвидена възможност за развалянето му по реда на чл. 87 ЗЗД при виновно неизпълнение;

4

На 15.12.2022 г. директорът на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ е издал заповед за прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Заповедта е издадена по предложение на назначена от директора комисия, мотивирано с това, че изпълнителят не е внесъл гаранцията от 5 % от стойността на договора и не е представил застрахователна полица на стойността на гаранцията. Тази заповед е обжалвана от „Климатроник“ ЕООД, но жалбите му са оставени без разглеждане поради липса на правен интерес от оспорване на същата, тъй като не е налице прекратяване на обществената поръчка и на договора за обществена поръчка, защото със сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, процедурата по ЗОП е завършена, с което възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актовете на възложителя по ЗОП и АПК е изчерпана, а спорът за изпълнението на поетите с договора облигационни задължения следва да бъде разрешен по гражданскоправен ред.

На 19.01.2023 г. , чрез куриерска фирма, „Климатроник“ ЕООД е изпратил на възложителя изработеното от него по договора (три кашона с папки под опис, дискове, фактурата, приемо-предавателен протокол и анекс), който, на 20.01.2023г., е отказал да ги получи от куриера и пратката е била върната; На 03.02.2023 г. и на 10.02.2023 г. ищецът е изпратил на ответника искания (покани) с идентично съдържание – да го уведоми за причините, поради които отказва приемането на пратката с изработеното по договора, както и да посочи дата, място и час, в които да бъде предадена работата.

Първата покана е върната с отбелязване, че адресатът отсъства, а втората – че отказва да я получи.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, в т. ч. и чрез препращане към мотивите на обжалваното решение, за неоснователност на възражението на възложителя, че процесният договор за възлагане на обществена поръчка не е подписан от законния му представител, както и че същият е нищожен поради противоречие със закона, предвид опорочаване на процедурата по сключването му, с оглед неавтентичността на протокола на комисията по чл. 181, ал. 4 ЗОП. Неоснователността на първото възражение е аргументирана със заключението на графологическата експертиза, според което договорът е подписан от директора на гимназиятавъзложител К. Велкова. При съобразяване на конкретно посочена практика на 5

ВКС по чл. 290 ГПК, като ирелевантно за верността на горния извод е преценено обстоятелството, че е изследвано копие, а не оригиналът на документа. По отношение безспорно установения от заключението на експертизата факт, че протоколът от 08.12.2021 г. на комисията по чл. 181, ал.

4 ЗОП, утвърден на 10.12.2021 г. от директора Велкова, не е подписан от двама от членовете й, решаващият състав е приел, че това не е основание за нищожност на договора за обществена поръчка, доколкото този протокол обективира доклад, отразяващ резултатите от работата на същата тази комисия, за които са били съставени и подписани по-рано от членовете й протоколи (протоколи № 1, 2 и 3) и доколкото в протокола от 08.12.2021г. не се вземат самостоятелни или различни решения от тези на проведените предходни заседания (протоколи № 1, 2 и 3), т. е. неподписването му от двама членове от комисията не е такова нарушение, което да е основание за прекратяване на процедурата по обществена поръчка, а на още по-силно основание - за прогласяване нищожността на договора за обществена поръчка.