Решение № 4794 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4794 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104938 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. И. К., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. от АК-******, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „*****“ № *****/23.09.2020 г. по Транш с пореден № *****/17.10.2022 г., сключен между ищцата В. К. и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1,43 лв. средно на ден (210,84 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита) в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от Договора за кредит в сроковете и при условията, посочени в т. 6.1 – 6.5 от Договора за кредит и приложимите към него Общи условия, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили Анекс към Договор за потребителски кредит „*****“ № ***** по Транш № *****/17.10.2022 г., по силата на който ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД предоставил на ищцата В. К. заемни средства в размер на 400,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 48,98 %. Посочва се, че в глава VІ „Обезпечение по кредита“, обективирана в договора за кредит, било предвидено задължение за потребителя за 1 предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, съгласно т. 6.2.1 от договора, които следвало да отговарят на посочените в т.

6.3 от договора условия, или чрез банкова гаранция в размер на 435,12 лв., която съгласно т. 6.2.2 от договора следвало да бъде със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит в сроковете и при условията, посочени в т. 6.1 – 6.5 от същия и Общите условия към договора, ищцата дължала неустойка в размер на 1,43 лв. (0,73 евро) средно на ден или 210,84 лв. (107,80 евро) за целия срок на погасяване на транша по кредита, съгласно клаузата на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „*****“ № *****/17.10.2022 г. Размерът на неустойката изрично се посочвал в погасителния план, като дължимата неустойка се начислявала и заплащала заедно със съответната погасителна вноска по кредита. Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, не е погасила дължимата сума по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата.

Сочи, че процесната неустойка не притежава присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено да генерира допълнително възнаграждение за кредитодателя за предоставянето на заемния ресурс. Счита, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски по кредита създава предпоставки за неоснователно обогатяване на същия за сметка на потребителя и противоречи на принципа за спазване на добрите нрави. Посочва, че предвидената неустойка от 210,84 лв. е над 50 % от заетата сума от 400 лв. и не кореспондира с последиците от неизпълнението. Твърди, че сумата за неустойка съставлява разход по кредита, който следва да се отчете при изчисляването на ГПР по кредита. Формалното оформяне на задължението като неустоечно целяло избягване на очевидното превишаване на императивния лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че на 17.10.2022 г. между страните е сключен процесният Анекс към Договор за потребителски кредит „***** по Транш с пореден № *****. Предоставената съгласно анекса сума от 400,00 лв. следвало да бъде върната на 21 вноски в срок до 13.03.2023 г. при договорените между страните условия. Твърди, че договорът за кредит и сключеният към него анекс валидно обвързват страните. Излага подробни съображения за неоснователност на иска за прогласяване нищожността на клаузата от процесния анекс към договор за потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя. Твърди, че изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК били спазени. Размерите на лихвения процент и на ГПР по кредита били ясно посочени, като тези размери били съобразени с 2 ограничението, съгласно чл. 19 от ЗПК за конкретния вид договор. Ответната страна не оспорва, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е включена като разход при определяне на размера на ГПР.

Счита, че това не е необходимо, тъй като неустойката не съставлявала разход по кредита, а санкция за неизпълнение на задълженията на потребителя. В процесния анекс изрично се посочвало, че неустойка се дължи само за периоди, в които не е осигурено обезпечение, респективно – ако бъде осигурено надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за това, неустойка не се начислявала. Сочи, че анексът е сключен изцяло по волята на ищеца, който сам е избрал параметрите и условията по кредита.

Клаузите били индивидуално договорени с конкретния потребител и същият бил наясно с всички аспекти на финансовото задължение, което поема, както при сключване на процесните правоотношения, така и преди това.

По гореизложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата В. К., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен.

В открито съдебно заседание ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 17.10.2022 г. между страните е сключен Анекс към Договор за потребителски кредит „*****/23.09.2020 г. по Транш с пореден № *****, по силата на който ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на ищцата В. К. заемни средства в размер на 400,00 лв., при посочен ГПР от 48,98 %; че ищцата е усвоила изцяло заемната сума от 400,00 лв.; че между страните е постигната договореност съобразно т. 9 от анекса, че ищцата дължи неустойка в размер на 1,43 лв. средно на ден (210,84 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита), в случай че не предостави обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит; че дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР. Сключването на процесните договор и анекс към него се установява от представените по 3 делото Договор за потребителски кредит „*****/23.09.2020 г. и Анекс от 17.10.2022 г. към Договор за потребителски кредит „***** /23.09.2020 г. по Транш с пореден № *****.

Видно от процесния Анекс по транш с пореден № ***** от 17.10.2022 г. към Договора за кредит, кредитодателят „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на кредитополучателя В. И. К. нов транш по кредита в размер на 400,00 лв., при лихва от 35,12 лв. и ГПР от 48,98 %. Отпуснатата сума по новия транш следва да бъде върната на 21 седмични вноски, всяка от които в размер на 20,72 лв.

Според т. 10 от Анекса кредитополучателят следва да учреди обезпечения на вземането по новия транш на кредита - съгласно договора за кредит, като е посочено, че размерът на банковата гаранция трябва да бъде 435,12 лв.

В т. 6.1 от Договора за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В т. 6.2.2 са уредени и изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в определен размер и със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор, а в т.

6.3 са посочени изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от „Редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители.

Според т. 6.6 от Договора за кредит, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията на чл. 6.1 – чл. 6.5 от Договора и Общите условия или действието на обезпечението по някаква причина бъде прекратено, кредитополучателят дължи неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение, като нейният размер е индивидуално определен за всеки транш и се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Видно от клаузата на т. 9 от сключения между страните Анекс към Договор за потребителски кредит „*****“ № *****/23.09.2020 г. по Транш с пореден № *****/17.10.2022 г., размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от Договора за кредит е 1,43 лв. средно на ден или 210,84 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от 4 неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния Анекс от 17.10.2022 г. към Договора за кредит по Транш № ***** неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или поръчителство, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;