Решение № 2506 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2506 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100504125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 16.01.2023г., постановено по гр. дело № 59879/2021 год. по описа на СРС, ГО, 75 състав, е уважен предявеният от „Д.З.“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД иск правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и ответникът е осъден да заплати сумата от 801, 74 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Е **** КХ от ПТП, реализирано на 24.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2021г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че исковата претенция е недопустима, тъй като съгласно чл. 412 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си 1 срещу този застраховател, като прилага всички доказателства, с които разполага. В конкретния случай към датата на образуване на исковото производство – 19.10.2021г., ищцовото дружество не е предявило доброволна претенция към ответника, такава е била предявена едва на 01.11.2021г., т.е. след изтичане на давностния срок, поради което се релевират доводи, че производството като недопустимо е следвало да се прекрати. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че исковете са допустими, то се навеждат съображения, че не следва да се присъжда законна лихва от датата на подаване на исковата молба, тъй като към посочената дата ответното дружество не е било поставено в забава. На следващо място, поддържат се възражения, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на повторната автотехническа експертиза. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна „Д.З.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че релевираното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като се позовава на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и в този смисъл давностния срок за вземане е изтекъл на 04.01.2020г., т.е. претенцията – както извънсъдебната, така и съдебната, са били предявени преди изтичане на давността за процесното вземане. Въззиваемото дружество поддържа, че механизмът на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между инцидента и установените вреди се установява от приетото заключение по повторната автотехническа експертиза, което е обосновано и следва да бъде кредитирано. Счита, че този извод се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване на вредите.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение 3 между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори, че между собственика на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. № Е **** КХ и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, “Д.З.” АД е заплатило за отстраняване на повредите върху застрахования автомобил сумата от 786, 74 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № Е **** КС е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че на 24.08.2016г., около 16, 30 часа, в гр. Петрич, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. № Е **** КХ и товарен автомобил „ДАФ“ с рег.

№ Е **** КС, като в графа “обстоятелства” е отразено, че инцидентът е настъпил при завиване на товарен автомобил „ДАФ“ на ляво и при движение н а товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ в една посока, но в различна лента. Същите данни са отразени в изготвената скица на пътната обстановка и ПТП. Описани са и видимите щети върху автомобилите, както следва: върху товарен автомобил „ДАФ“ – брезент, щипки, а за товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ – деформирана лява част на фургона, заден ляв стоп, счупено предно ляво огледало, ляв заден мигач пукнат панел.

По делото е представено и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от собственика на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ до ищцовото дружество, както и съставените документи по 4 преписката, включително и опис на увредените части и детайли, както следва: заден ляв стоп мигач; пукнат страничен ляв панел; мигач странично огледало ляво, заден ляв панел; задна лява колона; панел среден ляв. Представени са и изготвените снимки при извършения оглед на застрахованото при ищеца МПС.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Васил Нурков - водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“.

Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля като логични, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. От същите се установява, че процесното ПТП е настъпило през м.08.2016г. в гр.

Петрич, като свидетелят се движел по улица „Места“ и на кръстовището на ресторант „Ичката“ продължил движението си направо. Преминавайки през кръстовището свидетелят бил засечен от друг автомобил – камион, с марка „ДАФ“, с каросерия и с рег. № Е **** КС. Инцидентът станал при излизане от кръстовището, когато водачът на т.а. „Даф“ предприел маневра за завиване на ляво, без да пропусне движещият се направо т.а. „Мерцедес Спринтер“.

При разминаването ремаркето на камиона ударило лявото стъкло на другия автомобил, счупило мигача и задния калник със стоп. След инцидента двамата водачи съставили констативен протокол, в който описали инцидента и видимите вреди върху МПС.

В първоинстанционното производство е прието заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С.Д.. В същото е направен извод, че от съпоставянето на описаните в протокола увреждания по двете МПС и анализ на приложения снимков материал, получените увреждания върху т.а. „Мерцедес Спринтер“ не съответстват на описания в протокола механизъм. Уточнено, е че на снимките при първоначалния оглед се вижда, че тялото на стопа на автомобила е на мястото си, счупено е само стъклото му. Същевременно от снимките от допълнителния оглед било видно увреждане по задна лява колона под мястото, на което се е намирал стопа.

Вещото лице счита, че за да се получи това увреждане по колоната тялото на стопа е трябвало да бъде изместено назад и да бъде счупено, което не било установено в настоящия случай. По тези съображения е направен извод, че всички увреждания върху застрахованото при ищеца превозно средство не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В заключението е 5 определена стойността на ремонта на увреденото МПС по средни пазарни цени, която възлиза на 797, 91 лева с ДДС.

С оглед заявеното от ищеца оспорване на заключението в частта относно механизма на настъпване на процесното ПТП и причинноследствената връзка между вредите и инцидента, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на повторна автотехническа експертиза със същите задачи.

Според заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Светослав Велков, процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 24.08.2016г. в гр. Петрич, около 16, 30 часа, товарен автомобил „ДАФ“, рег. № Е **** КС, с полуремарке с рег. № Е **** ЕА, се движел по улица „Места“ и на кръстовището с ул. „Свобода“, водачът предприел маневра ляв завой. По същото време по ул. „Места“ в посока магазин „Зида“ се движел направо товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Е **** КХ. В кръстовището, образувано от ул. „Места“ и ул. „Свобода“, траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях. В заключението е посочено, че уврежданията по заден ляв страничен панел на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ представляват хоризонтални задирания /надлъжни ожулвания/ по външната повърхност на детайла, които продължават и в зоната на левия стоп. По мигача на страничното ляво огледало се наблюдавали единствено следи с цвят, идентичен с този, който е оставен по заден ляв страничен панел. Изводите на вещото лице са обосновани и с извършена симулация чрез софтуерен продукт за симулации на ПТП „Virtual Crash 4.0“. Посочено е още, че за да настъпят уврежданията в задната лява част на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ при този механизъм на ПТП, същият се е движел със скорост пониска от тази на другото превозно средство /водачът е намалил скоростта си на движение или е предприел спиране при излизане от кръстовището/, докато водачът на товарен автомобил „ДАФ“ е продължил извършването на маневрата ляв завой. Вещото лице е направило извод, че щетите по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ могат да настъпят при така описания механизъм на произшествието. Причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „ДАФ“, който при 6 маневра ляв завой не е пропуснал насрещно движещият се товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ безпрепятствено да напусне кръстовището, в резултат на което е настъпил удар /приплъзване/ между тях.