Решение № 170 от 28.02.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1756/2017
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 28.02.2019
- В сила
- 08.05.2020
- Състав
- СИМЕОН СИМЕОНОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 48 28.02.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесет и първи януари Година две хиляди и деветнадесета В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов гражданско дело номер 1756 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К.
Х., валиден до ***** г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** против И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** и „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. *, ап. *, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева ***, със съдебен адрес:***, за осъждане на първия ответник И.Ч. да заплати на ищците следните суми: 18 000 евро (с левова равностойност 35 204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения им недвижим имот по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност да бъде осъден втория ответник АДЛЕР“ ЕООД да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35 204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения му недвижим имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.
№ *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка
Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Според изложеното в исковата молба, ищците са бивши собственици на самостоятелен обект с града с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски“ № 3, ет. *, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и
***, по обекта: *** и ***, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м., при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор ***, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата. Твърди се, че със споразумение от 30.10.2009 г. ищецът Й.Й., чрез пълномощника си П. Й., е възложил продажбата на описания имот на ответника „АДЛЕР“ ЕООД, чийто управител към този момент е бил И.Ч.. Договорена е била продажна цена на имота в размер на 60 000 евро и срок на действие на споразумението до изпълнение на възложената поръчка или до прекратяване по уговорения в т.6. начин. На 15.05.2012 г. ищците са упълномощили управителя на дружеството – И.Ч., да извърши всички необходими действия по покупко-продажбата на имота, включително с правото да получи продажната цена. На 30.11.2012 г. обаче, същият е продал на Т.С. имота за сумата от 20 000 евро, които съгласно нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело
№ 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, са били преведени предварително по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. И.Ч. не е уведомил, нито е отчел извършената сделка в продължение на две години, като междувременно е поел ангажимент към ищците за сключване на застраховка на имота, както и да ги посреща в имота при предстоящите им посещения, поддържайки у тях убеждението, че все още са собственици на имота. При посещението на сина на ищците в България през лятото на 2013 г., Ч. отново не е съобщил за извършената продажба. Уведомил ги е едва на 07.10.2014 г., след като му е съобщено за предстоящо посещение на ищците с намерението да отседнат в имота си. Твърдят, че в началото на 2015 г. между тях и Ч. е постигната устна договорка за заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро, която и до момента не е изпълнена, въпреки изпращането на изрична покана до него. Същият е превел на 08.05.2015 г. само сумата от 2000 евро. Според ищците, като е упражнил право по пълномощното, първият ответник е манифестирал съгласието си и е обвързан от договор за мандат с предмет извършените от него действия в пределите на учредената представителна власт и съответно дължи грижата на добър стопанин, вкл. да уведомява доверителите за изпълнението, както и да им даде сметка, все задължения, които ответникът не е изпълнил. Считат, че имотът е продаден за сума значително по-ниска от пазарната му стойност и от посочената в споразумението от 30.10.2009 г. продажна цена, което им е причинило значителни имуществени вреди, като ги е ощетил със сумата от 40 000 евро. В случай, че се приеме, че упълномощаването на Ч. на 15.05.2012 г. е извършено именно в качеството му на управител на „АДЛЕР“ ЕООД, предявяват в условията на евентуалност иск против последното, като заявяват, че към момента на продажбата - 30.11.2012 г., ответникът Ч. е бил управител на „АДЛЕР“ ЕООД, с което е сключено споразумението от 30.10.2009 г.
Ответникът И.Ч. възразява по основателността на исковата претенция, като счита, че исковете следва да бъдат насочени срещу ответника „АДЛЕР“ ЕООД предвид твърдението на ищците, че имат сключен договор с него за продажбата на процесния имот. Признава факта, че между последните е възникнало договорно правоотношение, както и че пълномощното за разпореждане с имота, е подписано именно въз основа на сключеното споразумение и с оглед неговото изпълнение. Получените от него суми по продажбата са предадени на ответното търговско дружество с приемо-предавателен протокол, подписан при прехвърляне на дружествените дялове на новия управител като касова наличност в размер на 71 140 лв., включващи и получените от процесната сделка парични средства. При условия на евентуалност, в случай, че претенцията на ищците за връщане на получените от продажбата на имота суми е основателна, ответникът Ч. релевира възражение за прихващане на направените от него разходи в общ размер на 2500 лв., пряко свързани с процесната сделка и представя документи, удостоверяващи извършването им както следва: платежно нареждане от 30.10.2012 г. за заплатен местен данък върху продавания имот в размер на 1414 лв.; платежно нареждане от 30.11.2012 г. за платена такса имотен регистър в размер на 56 лв.; платежно нареждане от 28.11.2012 г. за платена такса за издаване на данъчна оценка на имота в размер на 36 лв.; издадена от нотариуса фактура № 21550/ 30.11.2012 г. за платена нотариална такса по продажбата в размер на 628 лв.; приходна квитанция от 28.11.2012 г. за заплатени такса смет и битови отпадъци за имота в размер на 334 лв.; касова бележка за заплатена такса за издаване на схема на самостоятелен обект от 23.11.2012 г. в размер на 32 лв. Ч. счита, че ищците дължат възстановяване на така направените разходи за изпълнение на поръчката, като същевременно прави възражение за неизпълнен договор. Оспорва твърдението на ищците, че между страните е имало уговорка да се уредят спорните отношения със заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро. Твърди, че не е поемал подобно задължение и това твърдение внася неяснота в правната квалификация на иска, тъй като твърдяното от ищците последващо споразумение съставлява спогодба по чл.
365 от ЗЗД. Счита, че претенцията за вреди е неоснователна, позовавайки се на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. ОСГТК на ВКС. На следващо място се твърди от ответника, че имота е продаден на действителната му цена и затова не е налице увреждане, аргументирайки се със следните доводи: имота не е жилищен и предназначението му е ателие за творческа дейност; като технически характеристики имота не е атрактивен и няма висока пазарна стойност; към момента на продажбата имота е бил във фактическо състояние, налагащо извършването на ремонт с оглед привеждането му в състояние, годно за нормално ползване.
Оспорва твърдението, че ищците не са били уведомени за продажбата и нейните условия, както и че цената по сделката не е била съгласувана с тях. Видно било от кореспонденцията помежду им, че същите са били уведомени за това, че имота трудно може да се продаде за първоначално договорените в представеното с исковата молба споразумение 60 000 евро. Следвало да се отчете и настъпването на имотната криза и срива на цените на имотите, както и факта, че пълномощното е подписано три години след подписване на споразумението от 2009 г. с включена упълномощителна клауза за продажба на имота на цена, каквато намери за добре. Ответникът допълва, че има образувано досъдебно производство № ЗМ-382 от 2016 г. по описа на ОДМВР Бургас за извършена от него злоупотреба при условията на договаряне в ущърб на представлявания, в рамките на което би следвало да са събрани доказателства относно пазарната цена на имота и действителните отношения между страните, в това число и отношенията между него и третото лице – купувач на имота. Оспорва предявените искове за лихви, като счита същите за неоснователни предвид неоснователността на претенциите за главници, доколкото същите са акцесорни вземания. По отношение на претенциите за лихви, прави и възражение за погасяването им с предвидената в ЗЗД тригодишна погасителна давност. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В постъпилия писмен отговор от ответното дружество
„АДЛЕР“ ЕООД, се оспорва изцяло предявените при условията на евентуалност искови претенции като неоснователни. Твърди се, че между ищците и „АДЛЕР“ ЕООД не съществува мандатно правоотношение и дружеството няма качество на пълномощник, съответно не е действало като такъв, не е получавало продажната цена или други суми във връзка с продажбата на имота, нито е ощетило ищците.
При извършването на продажбата, първият ответник И.Ч. е действал в лично качество, а не в качеството на управител на дружеството. Същият бил упълномощен като физическо лице, а не като управител. Посочва, че обема на дадените му правомощия навежда на извода, че същите произтичат от договорки между ищците и ответника Ч., които нямат връзка със съдържащите се в споразумението от 30.10.2009 г. клаузи. Прави сравнителен анализ на договорките, постигнати в споразумението и тези, произтичащи от издадено на 15.05.2012 г. пълномощно.
Разпечатката съдържа 26 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dcfac28-02a9-4cbd-b240-86d08013f341