Определение № 19531 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19531 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110168415 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 83541/17.03.2026 г., уточнена с молба вх. № 26.03.2026 г. от ищеца „Ростера“ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и увеличаване на присъдените в полза на ищеца разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по молбата „Идея Ом“ ЕООД с доводи за неоснователност на направеното искане.

Софийски районен съд, 76 с-в, като разгледа постъпилата молба и взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на постановеното решение, от страна с правен интерес, представила своевременно списък по чл. 80 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, се явява частично основателно по следните съображения:

С постановеното по настоящото гражданско дело решение са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за сумата от 1200 лева и с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 150 1 лева, като са отхвърлени изцяло предявените искове чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за сумата от 2400 лева и с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 651 лева.

При този изход на спора, правно на разноски, на основания чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, имат и двете страни в производството съразмерно на уважената, респективно – отхвърлената част от исковете. Такива разноски са определени и присъдени с постановеното по делото решение.

По отношение на разноските на ответника съдът е приел, че същите възлизат на 400 лева – депозит за експертиза и 900 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Разгледано е и е прието за неоснователно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК /относимо единствено към заплатените разходи за процесуално представителство/, като съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на спора, реално извършената от процесуалния представител работа – а именно: явяване в едно от трите проведени открити съдебни заседания, б е з изготвяне на отговор на искова молба /същият е депозиран лично от управителя на дружеството/, като след съпоставка с Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа, която съдът е приел за ориентир в цените на адвокатските услуги, е намерил, че с оглед размера на претендираното възнаграждение и броя и цената на предявените искове /четири кумулативно съединени иска, два от които на стойност над 1000 лева/, възнаграждението от 900 лева - явяващо се определено под нормативния минимум и под договореното от самия ищец адвокатско възнаграждение, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

Предвид това, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника е присъдена сумата от общо 897 лева /458.63 евро/.

С оглед на гореизложените мотиви, които съдът не намира основание да ревизира, подадената молба за изменение на решението в тази й част се явява неоснователна.

По отношение на разноските, претендирани от ищеца:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете.

В случаите, когато в договора за правна защита и съдействие е 2 договорен един общ размер на възнаграждението по няколко съединена иска, дължимите в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение се определят като получената пропорция между уважената и отхвърлената част от претенциите се умножи по общия размер на договореното възнаграждение.

В случаите като процесния обаче, когато ищецът е договорил с процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в конкретен размер по всяка една от исковите претенции, то такова пресмятане следва да се направи по отношение на всеки един от исковете поотделно.

Така в конкретния случай и въз основа на представения по делото /л.

92/ договор за правна защита и съдействие, в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 510 лв. с ДДС по изцяло уважения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за сумата от 1200 лева и 420 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по този иск.

За предявените искове по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съразмерно на уважената размер, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в 50.56 лева за исковото производство и 7.48 лева за обезпечителното производство.

Съразмерно на уважената част следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в исковото /246 лева и обезпечителното производство /40 лева/, както и разноските в обезпечителното производство /66 лева/, т.е. в полза на ищеца се дължат още 109.12 лева., пропорционално на уважената част от претенциите.

С оглед на това, общият размер на разноските за първоинстанционното производство, дължими в полза на ищеца, възлиза на сумата от 1097.16 лева, а не както е посочено в постановеното по делото решение – 853.12 лева.

Предвид изложеното, подадената молба за изменение на решението в тази му част се явява основателна, като в полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 244.04 лева /124.78 евро/

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, по реда на чл. 248 ГПК, решение № 3721/26.02.2026 г. по гр.д. № 68415/2024 г. на СРС, 76 с-в, в частта за разноските, КАТО 3

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Идеа ОМ“ ЕООД, ЕИК 206080489, да заплати на „Ростера“ ЕООД, ЕИК 203486424, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от о щ е 124.78 евро над вече присъдените 436.19 евро – сторени от ищеца разноски в обезпечителното и първоинстанционното исково производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК на „Ростера“ Е О О Д , ЕИК

203486424, инкорпорирана във въззивна жалба вх. №

83541/17.03.2026 г., уточнена с молба вх. № 26.03.2026 г., с искане за изменение на постановеното по делото решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

След влизане в сила на настоящото определение, респективно – след администриране на подадени срещу него частни жалби, делото да се докладва за изпращането му на СГС за произнасяне по подадените от страните въззивни жалби.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4