Решение № 260012 от 21.02.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 168 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С.И.И. е предявила срещу „Л.И.“

АД обективно съединени частични искове за плащане на сумата от 100000 лв., представляваща част от сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане; обективно съединени искове за плащане на сумата от 626.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 30.01.2020 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 01.11.2019 г. настъпило ПТП, механизмът на което е описан в исковата молба и в уточняваща молба от 10.11.2020 г., при което пострадала ищцата като пешеходка – била блъсната в гръб от л. а. „Тойота Селика“, управляван от М.Й. Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания са описани като вид, характер и интензитет в исковата молба, където са описани по вид и размер и търпените имуществени вреди – разходи за лечение.

Тъй като относно управлявания от М.Й. л. а. бил налице сключен с ответника и действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна претенция пред застрахователя същият не определил и не платил обезщетение.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт, механизма на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение у сочения за виновен водач и причинната връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Навежда неконкретизирано възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че се е движела на място, непредвидено за движение на пешеходци. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

По искане на ответника по делото е конституирано трето лице - помагач, а именно М.Й., сочен като виновен за ПТП водач, който е депозирал становище по делото за неоснователност на исковете като поддържа доводите на ответника и ги допълва. Навежда самостоятелни възражения за съпричиняване от страна на ищцата и за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди, като възражението за съпричиняване основава на фактическите твърдения, че ищцата е пресичала пътното платно на нерегламентирано за това място, намирала се е и се е движела неправилно по пътното платно, а преди да навлезе на пътното платно е имала възможност и е следвало да възприеме приближаващия се към нея лек автомобил и да съобрази разстоянието до него и скоростта му на движение, освен това е навлязла внезапно на пътното платно и с това е направила невъзможно предотвратяването на ПТП.

Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на иска за обезщетение за имуществени вреди и на акцесорните искове. Навежда и доводи за недопустимост, евентуално – неоснователност на евентуални бъдещи претенции на застрахователя към него /възможността за предявяване на каквито е приета от съда за обуславяща интереса на ответника да привлече трето лице-помагач/, съответно иска /в депозираното на 29.03.2021 г. писмено становище по делото, но се поддържа и в о. с. з. на 09.04.2021 г./ прекратяване на производството по делото по отношение на него поради липса на интерес от привличането му.

Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен КП за ПТП с пострадали лица. Същият обаче не е представен в цялост, поради което съдът не го коментира.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: По делото са налице само частични данни относно механизма на ПТП, съобразно които може да се очертае най-общо следният механизъм: На 01.11.2019 г. около 15.05 ч. по улица без име, разположена успоредно на река Макоцевска в с. Ч., община Горна Малина,

М.Й.Т. управлявал л. а. „Тойота Селика“, като няма данни относно посоката му на движение. Пътното платно представлявало земна площ с множество неравности с обща широчина 8 м., като няма данни за надлъжен и напречен профил на пътя и за видимост и атмосферни условия.

Придвижвайки се по този начин, автомобилът бутнал ищцата, която се намирала пред оградата на двора си, като няма данни кои части на автомобила са контактували с тялото на ищцата и какво е било разположението на автомобила спрямо тялото на ищцата. Няма данни и каква е била скоростта на автомобила по време на удара и непосредствено преди това. Доколкото е установено, че ищцата се е намирала непосредствено до оградата си, т. е. в зоната на банкета, от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на водача на лекия автомобил, който при избиране на скоростта на движение в зоната на ПТП не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. От техническа гледна точка предвидимото препятствие е било налице, като се има предвид състоянието на пътя, при което скоростта на движение на автомобила следва да е такава, че при преминаване през вертикални неравности това да не води до нежелано от водача изменение на посоката на движение на автомобила, каквото е налице - движение в зоната на банкета. Съобразно изложеното водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при условие, че, движейки се по път със земно покритие и с наличие на множество вертикални неравности /дупки/, при избиране скоростта на движение на автомобила се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /в случая времето за реакция е 1 секунда/. Ищцата не е имала техническа възможност да предотврати ПТП.

Установява се също, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в областта на външния туберкул, наложило оперативно лечение; разкъсноконтузна рана на меките тъкани на дясната подбедрица, съчетана с размачкване на тъканите. В резултат на тези увреждания са настъпили следните усложнения: развитие на мекотъканна инфекция в травмираната зона на дясната подбедрица, наложило неколкократно оперативно лечение и кожна пластика; късно усложнение, изразяващо се в развитието на тромбоза на магистрални вени на десния долен крайник. Тези усложнения са чести при такива травми и не се дължат на болнична инфекция или недобра хигиена. След причиняването на травматичното увреждане и в следващите месеци, през които ищцата е била подлагана на неколкократно оперативно лечение, е била налице значителна по интензитет болезненост, засилваща се след оперативните интервенции. Към настоящия момент може да се наблюдава болезненост при физическо натоварване на крайника или при промяна на времето. Оперативното лечение, на което е била подложена ищцата, е кръвна репозиция и метална остеосинтеза на причинената фрактура. По повод инфекциозните усложнения на травмата е извършено двукратно оперативно лечение на раните и кожна пластика. На този фон е прилагана и медикаментозна терапия за периода от 01.11.2019 г. до 13.04.2020 г., като лечението на тромбозата е продължило и след м. април 2020 г. За посочения период от време е било налице най-вече затруднение в придвижването и болезненост. Фрактурата на голямопищялната кост изисква около

4 - 5 месеца срок за възстановяване. Мекотъканните увреждания се възстановяват за продължителен период от време и не може да се посочат усреднени срокове. За в бъдеще в областта на дясната колянна става ищцата ще изпитва болки при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживотни. Представените по делото фактури и касови бонове са за разходи, направени във връзка с лечението на травмата и усложненията ѝ.

От показанията на свидетелите се установява следното:

Свидетелят М.Й. – сочен за виновен водач, установява, че на 01.11.2019 г. управлявал л. а. „Тойота“ в с. Ч. Пътното платно там представлявало селски път и нямало маркировки, ищцата се намирала до оградата си. Според свидетеля е вярно, че е „побутнал“ ищцата, но не е вярно, че не е имал контрол върху управлението на автомобила, просто при избягването на дупките не видял ищцата. След инцидента заедно с Д.М. закарали ищцата до болницата в гр. Елин Пелин и после звъннали на тел. 112, за да уведомят за ПТП.

Свидетелят не бил употребявал алкохол.

Свид. Д.М. установява, че на посочената дата М.Й. му звъннал, за да да излезе, тъй като бил „побутнал“ жена, свидетелят излязъл от дома си и видял, че ищцата седи на земята. Закарали я до болницата, където тя останала.

Свид. Катя Диитрова установява, че след изписването на ищцата от болницата ходела да ѝ помага, тъй като тя не можела да се движи и да се обслужва, само лежала. Вечерно време синът на ищцата се грижел за нея, свидетелката помагала, когато е нужно, като ѝ носела пенсията, лекарства, водела лекарката на кметствто да я прегледа. При всяка промяна на времето ищцата се оплаквала от болки, останала ѝ и психическа травма за цял живот. И към настоящия момент свидетелката ѝ помагала, защото зимно време ищцата не можела да се движи, имало опасност да се подхлъзне и да падне. Движела се самостоятелно с бастун, но само когато не е хлъзгаво.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – частично основателен – до размера от 50000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 100000 лв. /при пълен посочен в исковата молба размер от 150000 лв. на този иск/ следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от М.Т.Й. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на МТ.Й. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от М.ТЙ. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 50000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се имат предвид на първо място видът и характерът на причинените телесни увреждания – вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в областта на външния туберкул, наложило оперативно лечение; разкъсноконтузна рана на меките тъкани на дясната подбедрица, съчетана с размачкване на тъканите. Тези увреждания са причинили на ищцата значителни болки и страдания. Следва да се отчете и обстоятелството, че в резултат на уврежданията са настъпили и усложнения –развитие на мекотъканна инфекция в травмираната зона на дясната подбедрица /което освен допълнителни болки и страдания е наложило и неколкократно оперативно лечение и кожна пластика/; късно усложнение, изразяващо се в развитието на тромбоза на магистрални вени на десния долен крайник. След причиняването на травматичното увреждане и в следващите месеци, през които ищцата е била подлагана на неколкократно оперативно лечение, е била налице значителна по интензитет болезненост, засилваща се след оперативните интервенции. Следва да се има предвид и продължителността на възстановителния период - фрактурата на голямопищялната кост изисква около