Определение № 20170 от 01.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4190/2026
- Вид
- Определение № 20170
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20170 гр. София, 01.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20261110104190 по описа за 2026 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
След служебно извършена проверка за редовност на исковата молба съдът намира, че същата е нередовна по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на производството в частта по предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, доколкото преценката дали ищецът може да се позовава на последната за защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не въпрос на неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда относно съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то е породено – така решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г. на ВКС, определение № 1450 от 05.06.2023 г. по гр. д.
№ 744/2023 г. на ВКС. В последното е прието, че когато въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството в частта по предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок да уточни дали твърди наличие на извъндоговорно основание за възникване на процесното вземане /неоснователно обогатяване на ответника/ в условията на евентуалност спрямо първоначалната претенция, в който случай следва да изложи твърдения в какво се изразява неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума /в спестяване на разходи или друго/, респ. в какво се изразява обедняването на ищцата вследствие от това обогатяване и да формулира надлежен петитум на исковата молба съобразно направените уточнения относно евентуалната претенция.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено в частта по евентуално предявената осъдителна претенция.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – С. С. Я., за установяване на посочените в т. 6 от отговора на исковата молба обстоятелства, при депозит за призоваване на свидетеля в размер на 20 евро, вносим от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят С. С. Я. от следния адрес: гр.
София, ж.к. „Света Троица“, бл. 376, вх. Б, ет. 5, ап. 38, след представяне доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ УКАЖЕ на свидетеля, че при неявяване ще бъде глобен и ще бъде доведен принудително.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за установяване на посочените в т. 5 от отговора на исковата молба обстоятелства като ненеобходимо.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.06.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
Л. П. Р. е предявила срещу А. Б. А. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 11250 евро, представляваща 1/2 част от капаро, получено от ответника по предварителен договор за покупко-продажба на съсобствен между страните недвижим имот от 20.11.2025 г. и припадаща се на ищцата съобразно собствената 1/2 ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ***, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11250 евро, 2 представляваща 1/2 част от капаро по предварителен договор за покупко-продажба на съсобствен между страните недвижим имот от 20.11.2025 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата.
Ищцата твърди, че на 20.11.2025 г. между нея и ответника в качеството на продавачи и С. Я. в качеството на купувач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и окончателен договор от 12.12.2025 г., по силата на който продавачите продали на купувача своя съсобствен недвижим имот, притежаван от тях при равни квоти, за продажна цена в общ размер на 440 061,75 лв. в деня на подписването на предварителния договор. В клаузата на чл. 1.4 от предварителния договор страните уговорили купувачът да заплати на продавача част от продажната цена за имота като авансова вноска (капаро) в размер на 44 006,17 лв. Посочва, че за улеснение на купувача по сделката капарото от 44 006,17 лв. било преведено по банкова сметка на ответника, който съгласно предварително постигната с ищцата устна уговорка следвало да преведе по нейна банкова сметка припадащата се 1/2 част от полученото капаро в размер на 22 003,09 лв.
(евровата равностойност на 11 250 евро). Твърди, че изрично изразила желание в нотариалния акт да бъде упомената и банковата сметка на ищцата с цел извършване в нейна полза на превод на 1/2 част от продажната цена по договора. Въпреки многократно отправените до ответника покани към настоящия момент последният не е превел на ищцата припадащата се 1/2 част от капарото, заплатено на ответника от купувача по предварителния договор от 20.11.2025 г. Счита, че разполага с правен интерес от предявяване в условията на евентуалност на осъдителна претенция срещу ответника за процесната сума от 11 250 евро, тъй като с последната ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния предварителен договор от 20.11.2025 г., както и че на 12.12.2025 г. страните по делото са продали на купувача С. Я. съсобствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, притежаван от тях при равни квоти. Не оспорва, че е получил от купувача уговореното в предварителния договор капаро на обща стойност от 44 006,17 лв. Оспорва съществуването на твърдяната устна уговорка между страните, въз основа на която ответникът се е съгласил да преведе на ищцата 1/2 част от полученото капаро. Подчертава, че такава уговорка между продавачите не се съдържа и в нотариалния акт от 12.12.2025 г. Твърди, че между страните е налице предварителна уговорка, съгласно която целият размер на капарото следва да бъде заплатен от купувача по банкова сметка на ответника, който, след като приспадне всички извършени от ответника разходи за погасяване на дължимите вноски по договор за потребителски кредит от 14.02.2023 г. и договор за ипотечен кредит от 20.02.2024 г., сключени с цел придобиване на съсобствения между страните недвижим имот, по които ищцата е съдлъжник, и след като приспадне заплатените от ответника данъци за имота, задължения към етажната 3 собственост, комисионна на брокер и разходите в нотариалното производство по придобиване на имота, впоследствие продаден на С. Я., следвало да разпредели между страните полученото от него капаро по предварителния договор съобразно равните им квоти в съсобствеността. Именно въз основа на тази предварително постигната между страните уговорка в предварителния договор била посочена единствено банковата сметка на ответника. Излага, че в нотариалния акт действително липсва изрична уговорка, че дължимата от купувача продажна цена ще бъде преведена само на един от продавачите, но тази празнина е запълнена от уговорките между страните, постигнати в предварителния договор. Поддържа, че когато постъпленията от продажбата на съсобствен имот се използват за погасяване на кредит, изтеглен за неговото придобиване, не е налице неоснователно обогатяване. Оспорва полученото от него капаро да е довело до увеличаване неговото имущество, респ. до неоснователно обогатяване за сметка на ищцата, тъй като процесната сума е послужила за намаляване на задълженията на страните по договора за потребителски кредит от 14.02.2023 г. Твърди, че правното основание за получаване на пълния размер на капарото е процесният предварителен договор.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че към 20.11.2025 г. имотът е бил съсобствен между страните; размера на притежаваните от ищцата идеални части от имота; че ответникът е реализирал ползи от процесния имот, като е получил пълния размер на процесното капаро, дължимо на страните като продавачи по силата на предварителния договор от 20.11.2025 г.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в т.ч. че с процесната сума е погасил разходите по придобиването на съсобствения между страните имот.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи обогатяване на ответника, обедняване на ищцата вследствие от това обогатяване, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липсата на основание за обогатяването на ответника, за които ищцата НЕ СОЧИ доказателства.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, в т.ч. че с процесната сума е погасил разходите по придобиването на имота.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: че на 14.02.2023 г. между ответника като кредитополучател и ищцата като съдлъжник, от една страна, и „Банка ДСК“, от друга, е сключен договор за потребителски кредит в размер на 60 000 лв.; че на 20.11.2025 г. между страните като продавачи и С. Я. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 4 недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***; че към 20.11.2025 г. страните са били съсобственици на процесния имот при равни квоти; че ответникът е получил от купувача пълния размер на уговореното в предварителния договор капаро на обща стойност от 44 006,17 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.