Определение № 1178 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002100304 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Б., действащ чрез адвокат С. И. С. от АК Пловдив, срещу въззивно решение № 135/18.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 262/2024 год. по описа на Апелативен Съд - Пловдив, в частта, в която се отменя решение № 33/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 143/2023 г. на ОС - Пазарджик, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Община Велинград дължи на Г. Х. Б. сумата над 856,98 лв. до 154 424,05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗА с решение на Адвокатски съвет- Пловдив за осъществено процесуално представителство по т. д № 173/2016 г. на ОС - Пазарджик, за което е издадена заповед за изпълнение № 8/06.01.2023 г. по ч. гр. д. № 19/2023 г. на PC Велинград, поправена с разпореждане № 406/21.03.2023 г. по същото дело, за главница от 124 424.05 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева, както и заповед за изпълнение № 3/05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 5/2023 г. на PС - Велинград, поправена с разпореждане № 398/21.03.2023 г. по същото дело, за главница над 856,98 лв. до 30 000 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 124 424.05 лева от 06.01.2023 г. до окончателното плащане, респ. върху главницата над 856,98 лв. до 30 000 лева от 04.01.2023 г. до окончателното плащане и вместо него е отхвърлен предявеният с искова молба от Г. Х. Б. против Община Велинград иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът Община Велинград дължи на ищеца адвокат Б. сумата над 856,98 лв. до 154 424,05 лева, 1 представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗА с решение на Адвокатски съвет - Пловдив за осъществено процесуално представителство по т. д № 173/2016 г. на ОС - Пазарджик, за което е издадена заповед за изпълнение № 8/06.01.2023 г. по ч. гр. д. № 19/2023 г. на РС- Велинград, поправена с разпореждане № 406/21.03.2023 г. по същото дело, за главница от 124 424.05 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева, както и заповед за изпълнение № 3/05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 5/2023 г. на РСВелинград, поправена с разпореждане № 398/21.03.2023 г. по същото дело, за главница над 856,98 лв. до 30 000 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 124 424.05 лева от 06.01.2023 г. до окончателното плащане, респ. върху главницата над 856,98 лв. до 30 000 лева от 04.01.2023 г. до окончателното плащане, срещу които две заповеди ответната Община Велинград е възразила по реда на чл. 414 от ГПК.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение и за уважаване на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд или по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Може ли съдът, при възникнал между страните спор за размера на определеното от адвокатския съвет възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, да преценява и да се произнесе какъв размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, като променя размера на вече определеното от адвокатския съвет възнаграждение?

Като основание за допускане на въззивното решение по този въпрос се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се цитира съдебна практика с посочване на решение № 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. дело № 576/2017 г., IV г. о., решение № 208 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. дело № 3961/2013 г. II т. о. и решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г.

2. Приложимо ли е решението по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024 г. в хипотезата на чл. 36, ал. 3 от ЗА в отношенията между представляващ и представляван при липса на договор, когато възнаграждението се определя от адвокатския съвет, доколкото посоченото решение е постановено с оглед хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на противната страна за спора страна, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение?

Като основание за допускане на въззивното решение по този въпрос се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна Община Велинград със становище за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

2

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че не се спори между страните, че по реда на чл. 410 от ГПК в полза на адвокат Г. Х. Б. са издадени срещу ответника по делото Община Велинград две заповеди за изпълнение, като с първата заповед №3/5.01.2023 г., поправена относно ОФГ с разпореждане № 398/21.03.2023 г., е разпоредено Общината да му заплати сумите 30 000 лв. главница като част от такава в общ размер 154 424,05 лв., ведно със законната лихва върху сумата 30 000 лв. за периода от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането, 600 лв. ДТ и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение, и с втората заповед № 8/06.01.2023 г., поправена относно ОФГ с разпореждане № 266/17.02.2023 г. и с разпореждане № 406/21.03.2023 г., е разпоредено Общината да му заплати сумите 124 424,05 лв. главница, представляваща част от вземане в общ размер от 154 424,05 лв., ведно със законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, ДТ 2 488,48 лв. и 5 626,96 лв. разноски за процесуално представителство по делото, което вземане в общ размер съгласно двете заповеди от 154 424,05 лв. е за адвокатско възнаграждение, определено на адвокат Г. Б. на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА с решение № 392/19.10.2022 г. по протокол № 22/19.10.2022 г. на АС-Пловдив, за извършени от адвоката правни действия и процесуално представителство в полза на Община Велинград във връзка с т. д. № 173/2016 г. на ОСПазарджик. Въззивният съд е констатирал още, че няма спор между страните, че с пълномощно от 10.10.2016 г., представено по приложеното т. д. № 173/2016 г. на ОСПазарджик на 10.10.2016 г., подписано от кмета на Община Велинград и от адвокат Г. Б., Общината е упълномощила адвокат Б. да я представлява и защитава в производството по делото, включително с процесуално представителство по същото, до окончателното приключването на делото във всички инстанции; че не се спори, че между страните договор за правна защита и съдействие не е бил сключен в писмена форма и между тях не е било договорено възнаграждение за адвокат Б.; че няма спор, че въз основа на пълномощното адвокат Б. е представлявал Община Велинград като ответник по делото и е извършил редица съдопроизводствени действия до неговото приключване; че не се спори, че на адвокат Б. общината не е изплатила адвокатско възнаграждение; че адвокат Б. е направил искане по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА и му е било определено възнаграждение в размер на 154 424,05 лв. с решение № 392 по протокол №22/19.10.2022 г. на АС-Пловдив, след което той е подал двете заявления за издаване на заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК общо за тази сума 154 424,05 лв., срещу които общината е възразила, поради което заявителят е образувал настоящото производство.

Според въззивния съд в случая не е бил изготвен писмен договор между адвоката и общината, но договор за правна защита и съдействие е бил сключен с подписването на пълномощното на 10.10.2016 г., подписано от кмета на общината и адвокат Б.. Въззивният съд е посочил, че предметът на т. дело № 173/2016 година по описа на ОС – Пазарджик е по 3 повод предявен иск от В. М. С. срещу „Еко-титан“ ЕООД - /населено място/ и Община Велинград с правно основание в разпоредбата на чл. 464, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 124, ал.

1 ГПК като ищецът твърди, че има вземане от Община Велинград в размер на 9 348 лв. главница и предявява иск да бъде установено, че „Еко-титан“ ЕООД – /населено място/ няма вземане от Община Велинград за 13 431 362,45 лв. Въззивният съд подробно е посочил извършените по т. д. № 173/2016 година действия от страна на адвокат Б., а именно: на 17.10.2016 г. е подаден отговор на исковата молба от ответника Община Велинград чрез пълномощника й адвокат Г. Б.; на 04.11.2016 г. адвокат Б. е подал отговор на подадената от „Еко-титан“ ЕООД частна жалба против определение за допускане на обезпечение; на 15.11.2016 г. адвокат Б. е подал отговор по допълнителна молба на ответника„Еко-титан“ ЕООД – /населено място/; на 08.12.2016 г. адвокат Б. е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба на ищеца. Въззивният съд е посочил, че въпросът за цената на иска по т. дело № 173/2016 година е бил повдигнат служебно от съда, който е изразил становище, че цената на иска се определя от размера на оспореното вземане, и доколкото е възникнал спор за размера на оспореното вземане, съдът е постановил, че по този въпрос ще се произнесе в първото по делото заседание. Апелативният съд е отбелязал, че поради погасяване на вземането на ищеца от трето лице, първо заседание по делото не е проведено като с определение № 226 от 06.04.2017 година, постановено по т. дело № 173/2016 година, Пазарджишкият окръжен съд е прекратил производството по делото като определението е обжалвано от ищеца и в тази връзка на 01.06.2017 година адвокат Б. е депозирал отговор на ищцовата частна жалба със становище за нейната основателност. Тъй като определението на АС – Пловдив, потвърждаващо прекратяването на производството, е обжалвано от ищеца, адвокат Б. е депозирал отговор на ищцовата частна касационна жалба пред ВКС. Въззивният съд е посочил, че с определение от 10.01.2018 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на определението на апелативния съд, потвърждаващо прекратяване на производството по т. дело № 173/2016 година. Въззивният съд в настоящото производство е посочил още, че на 05.05.2017 г. Община Велинград чрез пълномощника си адвокат Г. Б. е подала молба по чл.

248 от ГПК за допълване на прекратителното определение от 06.04.2017 г. с присъждане на държавна такса към бюджета в размер на 537 254,50 лв. и поради неуважаване на искането на 04.08.2017 г. адвокат Б. е депозирал частна жалба, оставена без разглеждане от горната инстанция. Посочвайки извършените от адвокат Б. действия по т. дело № 173/2016 година по описа на ОС – Пазарджик, апелативният съд е достигнал до извода, че адвокат Б. е извършил всички законоустановени и необходими с оглед на обстоятелствата процесуални действия.

При така установените от него факти АС – Пловдив е приел, че съгласно разпоредбата на чл.

36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, а именно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът обаче е посочил, че не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в тази наредба, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което при определянето и присъждането на 4 адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, §1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС.