Решение № 286 от 25.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. ХАСКОВО, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500718 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК .

Образувано е по жалба от адв. А. В. от АК-Хасково, в качеството му на особен представител на М. М. М. - длъжник по изпълнително дело № 20238740400754 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково. Атакува се разпореждане от 25.09.2023 година, изпълнено като писмена резолюция на ЧСИ върху молба от адв. В. вх.

№ 11339/11.09.2023 година и обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателят въвежда оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на атакувания акт на ЧСИ. Твърди, че е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на изпълнението, като е налице 1 основанието по чл. 173 ал. 2 от ДОПК. В същото време, позовава се на основанието по чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. С тези и останалите доводи моли съда да отмени отказа на ЧСИ и да прекрати изпълнителното производство.

Взискателят Община – Хасково, уведомен за жалбата, подава писмен отговор в законоустановения срок. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоява, че съдебният изпълнител не е компетентен да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или същото е погасено по давност.

Твърди, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ал. 1 от ГПК. Прави искане за потвърждаване на разпореждането на съдебния изпълнител и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЧСИ излага писмени мотиви.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20238740400754 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 е образувано по възлагателно писмо от Община – Хасково, по силата на което и на основание чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ Общината е възложила на ЧСИ да събере дължими от М. М. М. от **** публични задължения. Във възлагателното писмо е посочено, че задължението е установено ***** година и касае непогасени от длъжника задължения за данък върху превозните средства в общ размер 559,25 лева, ведно с лихви. Ведно с възлагателното писмо се представя Актът на Община – Хасково, от който е видно, че вземанията се отнасят за периода 01.01.2011 година – 31.12.2020 година (предвид изричното изявление на взискателя, че вземанията за периода 01.01.2010 година – 31.12.2010 година са служебно погасени и не подлежат на принудително изпълнение).

Изпълнителното производство е образувано на 30.06.2023 година и при условията и по реда на чл. 430 във връзка с чл. 47 ал. 6 от ГПК ЧСИ е назначил особен представител на длъжника – адв. А. В..

С молба вх. № 11216/07.09.2023 година адв. В. е сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т.

2

1 от ГПК, аргументирайки се с погасяване на процесните задължения по давност. С резолюция от същата дата искането е оставено без уважение.

С молба вх. № 11236/07.09.2023 година (но след връчване на покана за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника М.), адв. В. отново е настоял за прекратяване на изпълнителното дело. С писмена резолюция ЧСИ е отговорил, че оставя искането без уважение, тъй като съдебният изпълнител не е компетентен да прилага давност.

С молба вх. № 11339/11.09.2023 година особеният представител на длъжника е отправил до ЧСИ трето поред искане за прекратяване на изпълнителното производство, със същите доводи – за погасяване на публичните вземания на Община – Хасково поради изтеклия срок на абсолютната давност по чл. 173 ал. 2 пчл. Чл. 171 ал. 2 от ДОПК. С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, отново с довода, че не е компетентен да прилага давност.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата се явява допустима. ХОС приема, че тя е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно назначен по реда на чл. 430 вр. чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на длъжника в изпълнителното производство, който разполага с правото на всички възражения( респ. жалби), предоставени от процесуалния закон ГПК на самия длъжник.

Атакува се действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 предложение второ от ГПК. Спазен е установеният в чл. 436 ал. 1 от ГПК срок за подаване на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. До този извод съдът стигна, като взе предвид следното: От съдържанието на жалбата съдът извежда единствено основание, на което жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното разпореждане: поради погасяване на правото на взискателя да събере вземането принудително, с изтичане на срока по чл. 171 ал. 2 от ДОПК – срока на абсолютната давност. Това възражение по своята същност е правопогасяващо - твърди се, че притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, вече не съществува. Изложените в жалбата твърдения засягат въпрос на материалното гражданско право, който е извън компетенциите както на съдебния изпълнител, така и на съда в производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител.

Служебното отписване на вземанията по реда на чл. 173 от ДОПК е в правомощията на титуляря на вземането, като нито съдебният изпълнител, 3 нито съдът в производството по чл. 435 и сл. от ГПК не е компетентен да формира воля за прилагане на абсолютната давност вместо Община – Хасково. За защита на претендираното от длъжника право, законът предвижда друг ред, а не предприетия. Съгласно разпоредбата на чл. 173 от ДОПК, задълженията, които са погасени по давност се отписват – налице е специален административен ред за признаване по отношение на надлежните органи погасяването по давност на едно публично задължение. При евентуален отказ за отписване на задължението, за длъжника съществува възможност да атакува същия по административен ред.

Поради гореизложеното съдът приема, че депозираната от длъжника жалба против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради погасяване на вземанията по давност се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Защитата на ответника по жалбата Община – Хасково в настоящото въззивно производство е осъществена от юрисконсулт, който претендира юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.

78 ал. 8 от ГПК, в полза на Община – Хасково следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12419/03.10.2023 година от адв. А. В. от АК-Хасково, в качеството му на особен представител на М. М.

М. - длъжник по изпълнително дело № 20238740400754 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, срещу разпореждане от 25.09.2023 година, изпълнено като писмена резолюция на ЧСИ върху молба от адв. В. вх. № 11339/11.09.2023 година и обективиращо 4 отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на Община – Хасково, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на жалбоподателите и да се изпрати на ЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5