Решение № 1450 от 23.09.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1450

21.09.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

8-ми граждански

На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20201000502980 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.463, ал.2 от ГПК.

Подадена е от „Корона България“АД жалба срещу Решение № 4341 от 09.10. 2019г., постановено по ч. гр.д. № 584/2019г. от състав на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено разпределение от 13.05.2019г. на пстъпилите суми по изп.д. № 425/16г. по описа на ЧСИ-Б.В. в частта досежно заделените в реда по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД в полза на ЧСИ сума от 13 лв. – такса по т.13 от Тарифата и сумата от 1080 лв. – такса по т. 5 от Тарифата, вместо което е извършил ново разпределение, с което въпросните суми, възлизащи в общ размер на 1 116 лв. са разпределени в реда по чл.136,ал.1,т.3 ЗЗД на Г. С. И. към вече разпределените му 704 780.80лв., при което същият получава общо сумата от 704 896.80 лв. Заявява неправилност на обжалвания акт, без да излага конкретни съображения.

Ответникът по жалбата Г. С. И. , взискател в изп. производство, депозира отговор, с който я оспорва.

Останалите присъединени взискатели не заявяват становище.

Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

За да отмени частично извършеното от ЧСИ разпределение на сумата от 13 лв. и на тази от 1

1080 лв., които ЧСЕ е поставил в своя полза в ред първи за удовлетворяване, въззивният състав на БлОС е приел, че незакосъобразно сред привилигированите взема ния по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД са включени и дължимите такси на ЧСИ по т.13 и т.5 от Тарифата. Съгласно чл.79, ал.3 ЗЧСИ за събирането на тези суми съдебният изпълнител разполага с възможността да иска издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, след като не подлежат на предвнасяне от взискателя, а и не са внесени авансово от по следния. По тези съображения по отношение на тези две суми е извършено ново раз пределение, като са поставени за удовлетворяване вземането на взискателя Г.Илиев – в реда по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД. В останалата част, съдът е приел законосъобразност на про цесното разпределение.

Няма спор, че получената от продажбата на имот на длъжника сума от 755 000лв. е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на всички кредитори.

Настоящият състав не споделя разбирането, че дължимите на ЧСИ такси по т.13 и т.5 от Тарифата незакосъобразно са включени от ЧСИ сред привилигированите взема ния по чл.136 ал.1,т.1 ЗЗД, по аргумент от чл.79, ал.3 ЗЧСИ, че за събирането на тези су ми съдебният изпълнител разполага с възможността да иска издаването на заповед за из пълнение по чл.410 ГПК, след като не подлежат на предвнасяне от взискателя, а и не са внесени авансово от последния. Касае се за нормативно определени такси, дължими на ЧСИ или на взискателя, в случай, че ги е внесъл Настоящият състав изхожда от разбирането, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника – чл.79, ал.1 ГПК, както и че когато таксите не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника – чл.79, ал.2 ГПК. Процесните такси безспорно представляват дължими в рамките на принуди телното изпълнение разноски, и са сред кръга на ползващите се с право на предпо чтително удовлетворяване вземания, включени в чл.136, т.1 ЗЗД. Доколкото в случая няма спор, че същите не са предплатени от взискателя, правото на удовлетворяване е в полза на ЧСИ. Следователно обжалваното разпределение е законосъобразно и ЧСИ правилно ги е включил в реда на привилегированите вземания. В случая обаче, ако се отмени постановеното от въззивния състав на окръжния съд определение, в частта, с която е отменил, съответно изменил разпределението, би се стигнало до влошаване по ложението на жалбоподателя, което е недопустимо с оглед правилото на чл.271, ал.1,изр. последно ГПК. Имащ качеството на длъжник, жалбоподателят има интерес да се пога сява главницата по вземането, включено в реда по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД, постигнато с ре шението на окръжния съд. По тези съображения, макар и да не споделя мотивите по същество, обжалвания акт следва да се потвърди.

Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4341 от 09.10. 2019г., постановено по ч. гр.д. № 584/2019г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3