Решение № 3 от 12.01.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20223000500382 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Л.Г.Д., гражданка на Русия, чрез пълномощника адв. П. В., против решение № 834/29.06.2022 г. по гр.д.№ 2681/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между Б. С. Д. и Л.Г.Д., че Б. С. Д. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед № 18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, банятоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор № ***; под обекта имоти с идентификатори № *** и № ***, над обекта имоти с идентификатори

*** и № ***, ведно с избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от 1 отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, на осн. чл.23, ал.1 СК и цена на иска 90 573.70 лв.; и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 180 том VII, рег. № 10048, дело № 1177 от 2020 г., на Нотариус Красимира Кангалова, съдебен район на Районен съд - Варна, вписан в Дв.вх.рег. № 27752, вх.рег. № 28097/03.11.2020 г., акт № 36, том LXXV, дело № 16554 на СП - Варна, с който Л.Г.Д., гражданка на Русия, е призната за собственик в режим на СИО на гореописания недвижим имот.

Пълномощникът на въззивницата излага доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е постановена отмяна на нотариалния акт, а в останалата част счита същото за неправилно и необосновано. В условията на алтернативност моли съда да отмени цялото съдебно решение като неправилно и необосновано, и да отхвърли като недоказани и неоснователни предявените искове, като претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Б. С. Д. против Л.Г.Д., с правно основание чл. 23, ал.

1 от СК вр. чл. 124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на придобития през време на брака недвижим имот изцяло с лично имущество на ищеца, дарено от неговата майка, без принос на ответницата, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със

Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с изменение на КК и КР със Заповед № 18-8032/27.08.2020 г. на Началника на СГКК Варна, представляващ апартамент № 5, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона, с площ 64.20 кв. м., при граници: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - имот с идентификатор № ***; под обекта имоти с идентификатори № 2

*** и № ***, над обекта имоти с идентификатори *** и № ***, ведно с избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв. м., при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.

На 06.01.2022 г. ответницата, чрез процесуалния си представител адв. П.

В. е депозирала отговор на исковата молба при спазване срока по чл. 131 от ГПК. Навежда доводи, че процесният имот е придобит по време на брака между страните, в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи и в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Твърди, че тя е извършвала довършителни работи в апартамента, за да го пригоди за живеене, за които е влагала собствени средства, а също така е полагала грижи за домакинството и семейството.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че с решение по гр. д. № 14398/2020 г. по описа на РС – Варна, сключеният на 03.04.1987 г. граждански брак между страните е прекратен с развод на 05.03.2021 г.

Видно от представения н.а. № 17, том III, дело 835 от 27.01.1995 г., на нотариус Александър Ганчев, с район на действие РС-Варна, Р.Р.Г. е дарила на ищеца Б. С. Д. 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 430 кв. м., представляващо имот пл. № 18 в кв. 53 по плана на 8-ми подрайон на гр.

Варна, заедно с 1/2 ид.ч. от първия етаж от построената в дворното място триетажна жилищна сграда, който първи етаж се е състоял от две стаи, салон, кухня, пералня, складово помещение под външното стълбище и тоалет до пералнята, при граници на целия имот пл. № 10, 6, 5, 11 и улица.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 04.07.1995 г. всички съсобственици на дворното място са прехвърлили общо 1/2 ид. ч. от него, без постройките в имота, на „НИП“ ООД срещу задължение да построи в същото дворно място за своя сметка жилищна сграда съобразно одобрения архитектурен проект.

Посочено е, че обектите в сграда ще бъдат разпределени между страните при условията на допълнително сключен помежду им договор за групов строеж.

Съобразно притежаваните идеални части от имота към момента на 3 прехвърлянето е посочено изрично в нотариалния акт още всеки от съсобствениците какви идеални части прехвърля в полза на търговското дружество срещу поетото от него задължение за строителство в дворното място, като Б. С. Д. е прехвърлил 3/36 ид. ч. или 1/12 ид. ч. Така сключеният договор е обективиран в н.а. № 189, том XXI, дело 6658 от 04.07.1995 г., на нотариус Александър Ганчев, с район на действие РС-Варна.

На същата дата е сключен и договорът за групов строеж, видно от приложените по делото писмени доказателства, като се установява, че е извършено разпределение на обектите в жилищната сграда съгласно, което Б.

С. Д. получава в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: апартамент № 5, на трети етаж, с площ 64.20 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня, дрешник и два балкона, при граници: улица, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, стълбище и ап. № 6, заедно с избено помещение № 1, с площ 13.38 кв. м., при граници: коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, както и съответните ид. части от общите части на сградата, определени съгласно чл. 40 от ЗС.

По делото е представено разрешение за строеж № 137 от 07.12.1995 г., издадено от главния архитект на Община Варна, видно от което е разрешено изграждането на жилищна сграда, в дворното място по одобрен архитектурен проект и в съответствие с ЧКЗСП за части от кв. 52 в 8-ми микрорайон, одобрен със заповед № Г-86 от 01.06.1993 г.

На основание пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е издадено и удостоверение за търпимост № 19/31.03.2014 г., с което строежът „Преустройство, надстрояване, покрития на балкони и тераси, плътна ограда и промяна на предназначението, на част от самостоятелните обекти в многофамилна жилищна сграда е подземен гараж с покрита рампа в ПИ с идентификатор № 1035.1507.697 по КК и КР, одобрен със Заповед № РД-1898/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, е идентичен с УПИ X-1632, кв. 52, 8-ми микрорайон на гр. Варна, ул/ „Цар Самуил“ № 22 и е в режим на търпимост.

Установено е, че строежът е допустим по смисъла на тогава действащите норми по устройство на територията.

По делото е приложен и н.а. за съсобственост върху недвижим имот № 180, том VII, рег. № 10048, дело 1177 от 03.11.2020 г., на нотариус Красимира 4

Кангалова, с район на действие РС-Варна, съгласно който на осн. чл. 587,ал. 1 от ГПК Б. С. Д. и Л.Г.Д. са признати за собственици в режим на СИО на процесния недвижим имот с идентификатор № ***.

Свид.Д. Д., чийто показания съдът цени съобразно чл. 172 от ГПК, тъй като същият е брат на ищеца, сочи, че притежава апартамент в същата сграда, където се намира процесният имот. Излага, че през 1959 г. родителите им са купили етаж от къща на ***. Строителството е започнало след 1995 г., като мисли, че е приключило през 1999 г. В процесния имот е отишла първо да живее майка им през 2000 г. Твърди, че в апартамента е имало електрозахранване, ВиК, дървена дограма и врати. Накарали са фирмата да постави плочки в банята и тоалетната, за да бъде годен за живеене апартаментът. Свидетелят излага, че имотът е получен без обзавеждане, годен за живеене. Сочи, че след 2000 г. ищецът не е живял в него. След като се е оженил през 1987 г. са дали на Б. Д. жилище от неговото предприятие. В процесния апартамент са живели квартиранти, докато синът му не поискал да живее в него, което е било около 2005-2007 г. Свидетелят уточнява, че токът, който са ползвали, когато са влезли в апартамента е бил на „времянка“, което означава, че се е отчитал в общо ел. табло, което има един електромер, което е за целия блок и разпределя тока в него. Сочи, че временното табло се слага, докато се пусне официалната система и докато се издаде акт 16, какъвто все още няма. Времянката е била премахната преди няколко години. Водата също е била на общ водомер.

От разпита на свидетеля Б. Д., който е син на ищеца и чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че процесният апартамент е построен през 1999-2000 г., когато родителите му са били в граждански брак. Обектът е изглеждал по БДС – голи стени, дървена дограма, бетонни плочки, като междуетажните и голи тераси. Потвърждава, че електричеството е било на „времянка“, т.е. с общ електромер, поставен от строителя с цел извършване на строително-ремонтни дейности по самата сграда. Това сочи, че представлява промишлен ток, който е само за строителството на блока. Твърди, че е имало централен водомер. Свидетелят е заживял в процесния апартамент през 2006 г., като преди него са живели там наематели. Сочи, че е правил основен ремонт, след като се е нанесъл със семейството си, като средствата са били дадени от майка му. Живял е в апартамента със семейството си в периода от 2006 г. до 2010 г. Излага, че не 5 поддържа отношения с баща си /ищеца/, след развода с майка му.

По отношение на така придобитото по време на брака между страните имущество и доколкото не са налице твърдения за избран режим на имуществените отношения намира приложение законовия режим на общност, поради което и на основание чл. 21 от СК вещните права, придобити в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно разпоредбата на чл.

21, ал. 3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното.

По силата на закона не възниква съпружеска имуществена общност относно придобитото по време на брака имуществото в хипотезите на чл. 22 от СК, при които основанието за придобиването /дарение, наследяване/ изключва наличието на съвместен принос. Аналогично е разрешението и по отношение на вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, в която хипотеза е възможна пълна или частична трансформация, според това дали преобразуваното имущество покрива изцяло или отчасти стойността на новопридобитото /чл. 23 от СК/.

Съпругът, претендиращ трансформация на лично имущество носи доказателствената тежест за установяване на твърденията си за това, което доказване включва и установяване при условията на главно и пълно доказване произхода на вложените в придобиването на новото имущество парични средства.

В случая се установява, че ищецът е придобил 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по силата на договор за дарение от 27.01.1995 г., от което следва, че тези идеални части са негова лична собственост по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК, макар и придобити по време на брака с ответницата. Съответно в имота, който е бил съсобствен между ищеца и трети неучастващи в производството лица, по време на брака на ищеца и ответницата е построена сграда въз основа на договор за групов строеж от 04.07.1995 г., за която има издадено разрешение за строеж от 07.12.1995 г. и удостоверение за търпимост от 31.03.2014 г. Съгласно представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда, във връзка, с който е и сключеният договор за групов строеж, съсобствениците на дворното място са 6 прехвърлили съответните им идеални части на „НИП“ ООД срещу поемане на задължение да построи за своя сметка в дворното място сграда, съобразно одобрения архитектурен проект. Ищецът е прехвърлил своите 1/12 ид. ч. лична собственост от дворното място на това търговско дружество, което от своя страна е поело задължение да построи обектите в сградата за своя сметка, т. е. без допълнително заплащане.