Решение № 207 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502246 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивните жалби на ответниците „БУЛМИКС97“ ООД и И. Г. Г., подадени срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав, постановено на 24.04.2019 г. по гр. дело № 407/2015 г., с което жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на ищеца Е. С. С. сумата 94 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 4 500 лева обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.45 и чл.49 от ЗЗД.

Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвена от процесуалния представител на жалбоподателя И. Г. Г., се развиват оплаквания за допуснати от градския съд процесуални нарушения в първоинстанционото производство, за необоснованост и незаконосъобразност на изводите му. Твърди се, че по делото не е изготвен доклад с разпределение на доказателствената тежест, което е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и че на вещите лица не са поставени въпросите, посочени от жалбоподателя. Поддържа се също, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства – например документи, издадени от НЗОК.

По съществото на спора се поддържа, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателят Г. е извършил деликт, доколкото пострадалият от злополуката ищец е претърпял инцидента преди възникване на трудовото му правоотношение. Излагат се и доводи за състоянието на пострадалия с оглед на данните, че същият страда от 1 психично заболяване и е употребил алкохол. В тази връзка се оспорват изводите на съда, че не е налице принос на ищеца за настъпване на уврежданията. Твърди се, че ищецът не е доказал, че всички констатирани увреждания са в пряка причинна връзка с процесния инцидент, поради което и определеното му обезщетение за имуществени вреди се явява прекомерно завишено

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции, а в условията на евентуалност – намаляване на обезщетението.

В жалбата на ответника „БУЛМИКС-97“ООД се твърди, че необосновано градският съд е приел, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на дружеството. Излагат се съображения, че не е доказано да е налице деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а изложените от ищеца обстоятелства и събраните по делото доказателства сочат на трудова злополука. Развиват се съображения, че след като между страните е бил сключен трудов договор и дори при невръчен трудов договор и неизпратено уведомление до НАП, изпълняваната от работника работа е по трудово правоотношение. От това се правят изводи, че искът е следвало да бъде предявен по реда на чл.200 от КТ, а не по реда на чл.45 и 49 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е доказал елементите на непозволеното увреждане, каквото съдът е приел като основание на иска.

Оспорват се изводите на градския съд, че е налице противоправно поведение на техническия ръководител И.Г. с аргументи, че след като съдът е приел, че не е налице трудова злополука, не би могло да се прилагат изискванията за безопасност на труда и тяхното нарушаване от страна на ответника Г.. Цитират се показанията на свидетеля П., че в деня на злополуката Г. не е бил на работа, поради което необосновано съдът е приел, че последният е разпоредил на ищеца извършването на демонтажни работи.

С доводи, че случилото се представлява трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ, се твърди, че това изключва отговорността на виновния работник/служител на работодателя по чл.45 от ЗЗД.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни.

Въззиваемият ищец Е. С. С. оспорва жалбите. В изпратеното до въззивния съд писмено становище не се излагат конкретни съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

2

От приложения към исковата молба трудов договор № 2699/06.02.2009 г. е видно, че с него работодателят „Булмикс 97“ ООД е сключил с работника Е. Е.С. договор за изпълнение на работа на „строителни обекти в София и страната“ на длъжност „Общ работник“. Записано е, че работникът се задължава да постъпи на работа на 09.02.2009 г.

По делото не се спори, че на 07.02.2009 г. ищецът Е.С. е паднал в асансьорна шахта, в резултат от което получил тежки травматични увреждания. Не се спори също, че акт за трудова злополука не е бил съставян.

От приложеното НАХД № 11 324/2014 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 107 състав се установява, че срещу ответника И.Г. е било образувано наказателно производство за извършване на престъпление по чл.134, ал.2 във връзка с чл.129 от НК – причиняване на средна телесна повреда другиму поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Видно от определение на наказателния съд, постановено на 18.10.2016 г., наказателното производство, образувано срещу ответника Г., е било прекратено – поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на деянието.

За установяване на обстоятелствата, довели до пропадането на ищеца в асансьорната шахта са разпитани свидетели.

Свидетелката Ю. А. – съпруга на ищеца, е разказала, че през 2008 г. съпругът й е работил за фирма „Булмикс 97“ в продължение на три месеца. В началото на 2009 г. отново му се обадили да отиде на работа в същата фирма. Той си изкарал „медицинско“ и тръгнал с влака за София. Бил настанен в старата печатница, където нощували и другите работници. Обадила му се на 06 февруари, когато имал рожден ден. Когато му се обадила и на 07 фувруари, той говорел задъхано, но не й казал, че е паднал. За злополуката разбрала от колегите му, които се обадили на сина й, че Е. е в „Пирогов“.

Свидетелят П. П., който работи като икономист в „Булмикс 97“ ООД, е посещавал обекта „Старата печатница“, на който е работил ищецът. Работело се в двете крила на печатницата, а на едното се правел и вътрешен ремонт. Свидетелят знае за инцидента, но не е очевидец. Помни, че се е случил в почивен ден, научил за него в понеделник. Има впечатления, че обектът е бил обезопасен – погледнато отстрани. Не знае, дали на обекта е имало асансьори, знае, че се е работило на няколко етажа.

3

Свидетелят И. И. също работи в „Булмикс 97“ ООД – като експерт по безопасност и условия на труда. Периодично посещавал обекта, на който работел ищецът Е.С.. Това не бил типичен строителен обект, тъй като се извършвал ремонт на част от сградата, а другата част функционирала. Достъпът до обекта се контролирал от самата печатница, имало бариера и пропусквателен пункт. Работниците, които не били от София, нощували в няколко пригодени за спане помещения на партерния етаж.

Ремонтът се изразявал в това, че трябвало да се изкърти мазилката до основи и върху нея да се нанесе нова. За изхвърляне на изкъртеното имало направени тунели през прозорците. По принцип било забранено използването на асансьорите, възложителят не разрешавал. Преди това асансьорът се ползвал само за хора.

Свидетелят не знае, дали вратите на асансьорите са били блокирани.

И. е обяснил практиката на дружеството: работникът си носи документите, договорът се изпраща на НАП и на другия ден работникът започва работа. В случая договорът бил сключен в петък и първият работен ден за ищеца е бил понеделник. В деня на злополуката на обекта работели и други хора. Свидетелят не е присъствал на инцидента. В болницата лекарите казали, че ищецът е бил пиян. Свидетелят не си спомня имената на лекарите.

Обектът бил обезопасен, други инциденти не е имало. Инспекцията по труда правила проверка след случая и не установила нередности. Инструктаж за безопасност се провеждал от техническия ръководител. Блокирането на асансьорите било задължение на възложителя.

Свидетелят В. П. – главен инженер, бил на обекта в тази събота, когато се случила злополуката с ищеца, но не на мястото, където работел Е.С.. В този ден бригада извършвала демонтажни работи – сваляне на мазилка и демонтиране на фаянсови плочки. Отпадъците се изхвърляли по улуци и шахти. Събраните отпадъци се събирали и се изхвърляли от малка машина. След като Е. паднал, работниците извикали свидетеля. Видял ищеца в шахтата, който охкал, но си говорели. Височината, от която паднал, била около 3 метра.

Групата, с която работел Е.С., била от Варна и трябвало да започнат работа в понеделник. Бригадир на групата бил М. и на него се съобщавало каква работа има да се свърши и за какви пари. Свидетелят не знае, защо ищецът се е намирал на обекта в събота, как е влязъл. За сградата има пропусквателен пункт, който е на инвеститора, но в обекта може всеки да влезе. На този ден техническият ръководител И.Г. бил в почивка.

Свидетелят Р. П. – съуправител и съдружник в „Булмикс 97“ ООД от 2011 г., не 4 бил в София в деня на злополуката, уведомили го по телефона. Проверили, че лицето е следвало да се яви на работа в понеделник и не знае защо е работило в събота. Според този свидетел, ищецът не е имал работа на обекта в събота. В този период фирмата не е имала трудовоправни отношения с него. Настаняването на работниците и работата били различни неща. Работниците били настанени в същата сграда, но с отделен пропусквателен пункт, от която не може да се отиде директно на обекта – няма пряка връзка. Имало охрана, но тя била на печатницата. И в събота работели работници.

Не всички били предупредени, че асансьорите не са съвсем затворени. Те не се ползвали, защото нямало ток.

От приетата пред градския съд комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Х. М. – неврохирург, д-р М. М. – ортопедтравматолог и д-р Е. М. – психиатър, се установява, че в резултат от падането Е.С. е получил следните травматични увреждания:

Многофрагментна вътреставна фрактура на голямопищялната кост на лявата подбедрица;

Контузия на гръдния кош с фрактура на 9-то и 11 ребро в ляво;

Травматичен кръвоизлив в лявото плеврално пространство;

Контузия на левия бъбрек;

Фрактура на страничния израстък на 1-ви поясен прешлен в ляво;

Компресивна фрактура на 5-ти гръден прешлен с клиновидно снишение на тялото и оформена остра гърбица;

Фрактура с разместване на 4-ти, 5-ти и 6-ти гръдни прешлени;

Стесняване на гръбначния канал в гръдната област;

Контузия и притискане на гръбначния мозък на гръдно ниво;

Двигателна слабост на долните крайници;

Увреждане на гръдни нервни коренчета;

Фрактура на опашната кост.

В заключението изрично е посочено, че лекостепенните фрактури на 4-ти, 5-ти и 5

6-ти гръдни прешлени са диагностицирани късно, което е довело до утежняването им във времето.

Във връзка с първоначално установените увреждания е проведено 17-дневно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. На 11.02.2009 г. са извършени лапароцентеза и левостранна долна торакоцентеза – 2 операции. В съдебно заседание на 05.03.2019 г. др М. е допълнил, че в гръдната кухина е намерено количество от 800 мл. кръв, която по спешност е била евакуирана, за да се освободи белият дроб.

Поради влошаване на състоянието пострадалият е би преведен в реанимация, където е проведено комплексно медикаментозно лечение, включително многократни кръвопреливания. След стабилизирането му е оперирана фрактурата на голямопищялната кост и е поставена метална остеосинтеза с две плаки – трета операция.

При ортопедичен преглед през месец октомври 2009 г. са установени рентгенологични данни за компресивна фрактура на петия гръден прешлен и ищецът е насочен за хоспитализация. В съдебно заседание вещите лица са обяснили, че не е изключено, тази фрактура да е била получена и в по-късен момент, но няма данни тя да е била причинена след инцидента.

През периода 08.02.-17.02.2010 г. е проведено болнично лечение в неврохирургичната клиника на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Там е била направена четвъртата операция – ламинектомия /премахване на част от гръбначната кост/ и гръбнакът е бил фиксиран.