Решение № 2564 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2564 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110205525 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК:

205045318, представлявано от управителя Р Р К, чрез адв. К. П. против издаден срещу посоченото дружество електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9210946 на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се претендира издаване на обжалвания ЕФ при допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила /незаконосъобразност/, изразили се в това, че ЕФ е издаден на юридическо лице, при положение, че субект на нарушение по чл.182, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП може да е само физическо лице. На второ място, се поддържа, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, което е собственост на юридическо лице, както е в случая, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на МПС, т.е. отново се налага извод за това, че субект на това нарушение може да бъде само физическо лице. Поддържа се, че в случая при 1 издаване на обжалвания ЕФ не е спазена разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП. С тези съображения се моли за неговата отмяна и за присъждане на направените в хода на производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложено е копие на обжалвания ЕФ, който е връчен на жалбоподателя, чрез неговия законен представител – Р К.

В съдебно заседание, жалбоподателят е редовно призован и се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и направените с нея искания за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Като допълнително съображение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че са издадени два ЕФ с един сериен номер, но с различно съдържание, което се счита за процесуален порок, представляващ основание за безусловна отмяна на обжалвания ЕФ. Сочи се, че по един недопустим начин в хода на съдебното производство АНО е представил ЕФ с коригирано съдържание, като по този начин е поставил жалбоподателя в невъзможност да организира защитата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки, представени от надлежно упълномощен юрисконсулт, излага подробни съображения за законосъобразност на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсулт.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че макар и жалбата да е депозирана от юридическото лице, посочено като собственик на заснетото МПС, същата е допустима, независимо, че не изхожда от законния представител на дружеството в лично качество. Това е така, доколкото чл. 59, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им. Следователно легитимирано да обжалва ЕФ е лицето, посочено в него като нарушител. Видно от представеното копие на ЕФ, връчен на санкционираното юридическо лице (лист 5 от делото), с представен оригинал в хода на съдебното следствие (л.39 от делото), като лице, на което е наложена глоба като вид административно наказание е вписано именно юридическото лице „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: 205045318, а не неговият законен представител, поради което жалбата е допустима като подадена именно от вписаното в ЕФ лице, на което е наложена глоба.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от обжалването му. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

2

На дата 08.05.2024 г. в 17: 39 часа в гр. София, по бул. Цариградско шосе до № 198 с посока от ул.Патриарх Герман към пътен възел Цариградско шосе се движело МПС – лек автомобил АУДИ СКУ7 с рег. № със скорост на движение от 93 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 43 км/ч.

Видно от база данни КАТ (справка на л.13 от делото), собственик на процесния лек автомобил е „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: 205045318.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокола, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 96 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал скорост и т. нар. наказуема скорост, която се дължи на максимално предвидени грешки при измерване на скорост: от 3 процента при скорост над 100 км./ч или 3 км/ч при скорост под 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена с 3 км./ч.

Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В-26 – 50 км/ч, което се доказва и от приложената снимки на пътния знак.

Посочено е и че знакът се намира в посочения в ЕФ участък, видно от протокола за използване на АТСС. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26. Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена правилно, доколкото нарушението е извършено в населено място.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

3

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш.

Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Въпреки, че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с 189, ал. 8 от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничена. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие между словесното описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата правна квалификация /с цифри и словесно/, ведно с релевантната санкционна разпоредба. Липсата на съществено процесуално нарушение при непосочване на срока на обжалване и пред кой орган се подкрепя и от практиката на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 7673/2015 г., Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 11571/2014 г. и други.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, с пътен знак В-26, чието наличие се установи от представената снимка (л.11). Същата е била превишена от водача, 4 обстоятелство, което е безспорно установено.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в населено място, но при наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, от 50 км/ч. Съответно е следвало да спазва тази скорост на движение, съгласно правилото за поведение на чл.