Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10065 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55484/2024
Вид
Решение № 10065
Подписан
27.05.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10065 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110155484 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск , регламентиран в чл.358,ал.1,т.2 КТ.

В исковата молба ищцата Н. Л. Н. твърди, че връчената й на 19.07.2024г. заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР, с която й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" в качеството й на изпълняваща длъжността „Репортер, журналист в радио” , Програма „Хоризонт” , Направление „Собствени източници на информация” , Редакция „Репортери” в БНР , е незаконосъобразна по следните причини: подписването й от лице без „работодателска власт”, защото „директорът на Програма „Хоризонт” не представлява и не управлява БНР”; ненадлежно изпълнение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ, тъй като от ищцата не са били поискани обяснения относно описаните в оспорваната заповед нарушения и не са й били предоставени посочените в същата заповед „сигнали и писмени обяснения от служители в направление „Ефир и постпродукция”; немотивираност по смисъла на чл.195,ал.1 КТ поради липсата в съдържанието на оспорваната заповед на изрично посочване кои задължения по длъжностната характеристика е нарушила ищцата ; неспазване на критериите по чл.189 КТ при налагането на наказанието и неосъществяване на вмененото дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата е изпълнила задълженията си , като на

22.05.2024г. е отразила събитието – среща на превозвачите с ръководството на МВР , като е взела интервю от ръководителя на превозвачите , което е било излъчено от БНР на същата дата. Изрично в исковата молба се посочва , че ищцата е задала въпрос на събеседника специално за БНР и се обадила в апаратната , за да бъде записан отговорът на интервюирания от нея , както и , че написала текст към звуковия файл и го изпратила в 1 новините , като преди излъчването на материала звукорежисьорът й изпратил записа , за да го изслуша. Твърди се , че само ищцата е взела интервюто и само тя е задала въпрос , а от апаратната само е бил осъществен запис по телефона. Допълва се , че на ищцата не е било възложено нито устно , нито писмено да изготви журналистическия материал самостоятелно, като това не й е вменено и с длъжностната характеристика. Според ищцата тя има „право при изпълнение на служебните си задължения да осъществява връзка и взаимоотношения с всички служители от Програма „Хоризнот” , както и със служители от други структурни звена на БНР” , като е осъществила контакт със звукооператор и с други колеги в изпълнение на служебните си задължения. Излагат се доводи за нарушаване на чл.8 КТ от работодателя с издаването на оспорваната заповед , както и за злоупотреба с работодателската му власт.

Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта , с която й е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ишцата поддържат иска. При устните състезания в заседанието на 24.04.2026г. пълномощник на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на 29.04.2026г. писмени бележки от адвокат на ищцата.

Ответникът Б.Н.Р. оспорва предявения иск според изричното изявление на представителя му в депозирания на 07.10.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната заповед № 13-536/19.07.2024г. е подписана от оправомощено лице - директора на Програма „Хоризонт” на БНР, който по силата на т.9.3 от заповед за делегиране на права № 6-468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР има право да издава заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на служителите в ръководената от него структура съгласно чл.6,ал.2, т.1 във връзка с чл.9,ал.1 от Правилника за структурата и организацията на дейноста на БНР ог 26.03.2024г. Твърди се , че преди налагането на дисциплинарното наказание на ищцата е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , тъй като с Искане, изх. № 13-446/17.06.2024г. от нея са били „поискани писмени обяснения във връзка с изясняване на фактическата обстановка”, като тя е предоставила писмен Отговор, вх. № 13-450/20.06.2014г., но обясненията й не се подкрепят от събраните от работодателя доказателства. Сочат се доводи , според които ищцата е извършила дисциплинарното нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното й наказание , тъй като въпреки изричното възлагане от прекия й ръководител (с одобрения дневен график за разпределение на събитията от 22.05.2024г.) за отразяване от нея на събитието – среща на превозвачите с ръководството на МВР на 22.05.2024г. чрез лично изготвяне на „звуков журналистически материал” и въпреки задълженията й по длъжностната характеристика , тя не е изготвила такъв материал , а е поискала от друг служител – Б. К. – А., изпълняваща длъжността „ Звукооператор , смесител на звукове” да проведе телефонен разговор от стационарен телефон в струдиото с представителя на Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България” – Димитър Димитров , както и „да изготви аудиозапис , да извърши технически монтаж на аудиозаписа и да го изпрати за 2 излъчване в новините” , като това е станало чрез „многократни позвънявания” до Б. К. – А. , докато тя е работила по други нейни задачи по длъжностната й характеристика.

Изготвеният от Б. К. – А. запис не е бил прослушан от ищцата преди излъчването му в ефира на радиото на 22.05.2024г. , т.е. тя „не е проследила впоследствие и качеството на изготвения аудиозапис от служител , който не е професионален репортер”. Допълва се , че от записа е видно , че интервюираното лице не е било прекъсвано и не са му задавани въпроси , а той е „изложил вижданията си под формата на монолог” и по този начин е била отразена само едната гледна точка. Изтъква се , че ищцата няма „нито оперативно , нито административно правомощие” да иска от други служители да изпълняват нейните задължения , „доколкото трудовите им отговорности не включват провеждане на разговори и интервюта със събеседници, както и изготвяне на журналистически материали”. Обоснова се спазването на критериите по чл.189 КТ от работодателя при налагането на оспорваното дисциплинарно наказание на ищцата , като се посочва , че това не е първото й наказание , а и с поведението й тя е създала „съществени затруднения на служителите в направление „Ефир и постпродукция” в програма „Хоризонт” на БНР. Оспорва се в конкретния случай да е налице злоупотреба с работодателска власт.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 24.04.2026г. пълномощни на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 30.04.2026г. писмени бележки от юрисконсулт на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , конститутивният иск по чл.358,ал.1 т.2 КТ подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за налагане на дисциплинарни наказания (различни от дисциплинарно уволнение) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

Относно допустимостта на предявения иск по чл.358,ал.1,т.2 КТ :

Искът е ДОПУСТИМ.

3

Изтичането в хода на висящността на настоящия процес на срока по чл.197, ал.1 КТ, водещ до заличаване на наложеното дисциплинарно наказание , не обуславя липса у ищцата на правен интерес от предявения иск за отмяната му. Съгласно изричната разпоредба на чл.197,ал.2,изр.1КТ заличаването има действие занапред (ex nunc), поради което не санира незаконосъобразната заповед по чл.195,ал.1 КТ .

Относно основателността на иск по чл.358, ал.1 ,т.2 КТ:

Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Страните по делото не спорят, а и от представеното с исковата молба Допълнително трудово споразумение № 426/ 31.01.2017г. се установява , че през 2024г. по силата на б е з с р о ч н о трудово правоотношение ищцата е изпълнявала длъжността „Репортер, журналист в радио” , Програма „Хоризонт” , Направление „Собствени източници на информация” , Редакция „Репортери” в БНР.

Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР, с която на основание чл.188,т.2 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 , предл.1 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Видно от съответното отбелязване, удостоверено с подписа на ищцата , цитираната заповед й е връчена на 19.07.2024г.

Заповед № 13-536/19.07.2024г. на директора на Програма „Хоризонт” на БНР е незаконосъобразна. Това е така, тъй като тази заповед не е подписана от надлежен представител на работодателя – БНР, което изрично е посочено от ищцовата страна в исковата молба като основание за незаконосъобразност на оспорената заповед , обуславящо нейната отмяна от съда.

В заповед № 13-536/19.07.2024г. изрично е вписано, че е издадена и подписана от директора на Програма „Хоризонт” на БНР Д.Я.

Според изрично установеното в чл.68, ал.1,т.5 и т.6 ЗРТ сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите и осъществяването на всички права на БНР като работодател по Кодекса на труда , което означава и правомощията по чл.192 КТ за налагане на дисциплинарни наказания на служителите , се осъществяват от генералния директор на БНР. Следователно директорът на Програма „Хоризонт” на БНР няма законови правамощия по чл.192 КТ да налага дисциплинарни наказания на служители в тази радиопрограма.

В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника с оглед на изричното оспорване от ищцовата страна на представителната власт на длъжностното лице , подписало оспорената заповед , е посочил , че директорът на Програма „Хоризонт” на БНР е „оправомощено лице” , тъй като по силата на т.9.3 от заповед за делегиране на права № 6468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР има право да издава заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на служителите в ръководената от него структура съгласно чл.6,ал.2, т.1 във връзка с чл.9,ал.1 от Правилника за структурата и организацията на дейноста на БНР ог 26.03.2024г.

4

Посочените твърдения на ответната страна относно правомощията по чл.192 КТ на директора на Програма „Хоризонт” на БНР са оспорени от пълномощник на ищцата с писмената молба от 12.11.2025г. , представена по настоящото дело. Твърди се , че със заповед

№ 6-468/19.07.2023г. на генералния директор на БНР „не се делегират работодателски права” , защото „видно от текста на тази заповед – т.9 е посочено , че ръководителите на структури на подчинение на генералния директор издават заповеди за налагане на дисциплинарни наказания , но не са конкретизирани нито структурите , нито техните ръководители и заеманата от тях длъжност”. Уточнява се , че в чл.9 от Правилника за структурата и организацията на БНР „Програма „Хоризонт” е посочена като структурно звено , но не като отделна структура”. Изтъква се, че „делегирането на работодателски правомощия , каквото е и налагането на дисциплинарни наказания ,следва да е ясно и конкретно” , а „никъде в заповедта не е посочено , че директорът на Програма „Хоризонт” има право да реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителите , които са в ръководените от тях структури” .