Решение № 262864 от 31.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 31.08.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на пети октомври през

2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10031 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 179263 от 30.07.2019 г. СРС, 158 с-в, по гр.д.№ 536/2018 г. е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу З.К.Ж. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че З.К.Ж. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 827,71 лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 16.01.2015 г.-30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с абонатен № 126379 и сумата от 5,16 лв.-главница, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 16.01.2015 г. до м.04.2016 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 827,71 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03 лв. и за периода 01.05.2013 г.-15.01.2015 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 5,16 лв. до пълния предявен размер от 8,35 лв. и за периода м.06.2014 г.-15.01.2015 г., както и изцяло исковете за сумата от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от 1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; признал е за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.П.Т. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че Д.П.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 166,43 лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2014 г.-30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с абонатен № 126379 и сумата от 7 лв.-главница, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 166,43 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03 лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.07.2014 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 7 лв. до пълния предявен размер от 8,35 лв. и за периода м.06.2014 г.-31.07.2014 г., като погасени по давност, както и изцяло исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от 1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; признал е за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу К.П.Т. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че К.П.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 166,43 лв.-главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2014 г.-30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с абонатен № 126379 и сумата от 7 лв.-главница, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 166,43 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03 лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.07.2014 г. и иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 7 лв. до пълния предявен размер от 8,35 лв. и за периода м.06.2014 г.-31.07.2014 г., като погасени по давност, както и исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от 1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г., като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците К.П.Т. и Д.П.Т. в частта, с която са уважени исковете срещу тях с оплаквания, че в тази част решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивниците твърдят, че пред първата инстанция изрично са оспорили да са клиенти за топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД.Твърдят, че към по делото липсват доказателства те или наследодателят им П.М.Т. да са собственици или да им е учредено право на ползване върху процесния имот, и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наследодателят им е бил собственик на имота въз основа на волеизявления на другия ответник по делото, който е представил договор за закупуване на наследство.Излагат доводи, че от представените документи не може да се направи извод какво имущество е притежавал починалият наследодател и кой наследник каква част е наследил.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.

Ответникът по въззивните жалби-„Т.С.“

ЕАД оспорва същите, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С-.” АД твърди, че на 21.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.К.

Ж., Д.П.Т. и К.П.Т. при условията на разделна отговорност /по 1/3 за всеки/ за сумата от 5 553,10 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 76, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********аб.№ 126379 за периода 01.05.2013 г.-30.04.2019 г., отразена във фактури № № **********/31.07.2014 г., **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г.; 1 082,45 лв.-лихва за забава за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; сумата от 25,04 лв.-сума за разпределение на топлинната енергия за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 5,04 лв.-лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до 31.07.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. на СРС, 158 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че от 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ответниците са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.”

ООД.За предоставената услуга дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат сумата от по 1 851,03 лв.-главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за описания топлоснабден имот за периода 01.05.2013 г.-30.04.2016 г.; по 360,81 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; по 8,35 лв. за разпределение на топлинната енергия за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 1,68 лв.-лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до 31.07.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

Със заявление вх.№ 3065304/21.08.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.К. Ж., Д.П.Т. и К.П.Т. за процесните суми.На 26.09.2017 г. СРС, 158 с-в, по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.12.2017 г.Исковата молба е подадена на 04.01.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от 28.08.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „*********бл.*******е взело решение за сключване на договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на П.М.Т..

На 29.08.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк „*********бл.*******и „Б.Б.“

ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Видно от писмо изх.№ КО-7000-2/14.02.2005 г. П.М.Т. е починал, като е издаден акт за смърт № 269/29.04.1995 г. и е оставил за наследници по закон: Д.П.Т.-съпруга, Р.П.Т.-дъщеря и К.П.Т.-син.

С договор за продажба на наследство то 16.01.2015 г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 00667/16.01.2015 г. Р.П.Т. е продала на З.К.Ж. цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останало от покойната й баба и наследодателка Р. Г.В., починала на 31.05.1986 г. и баща и наследодател П.М.Т., починал на 28.04.1995 г. за сумата от 9 000 лв.

Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dcae404-3fb6-4a51-a2cd-f00d9d624bbe