Решение № 262696 от 12.08.2022, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

12.08.2022 година, град

София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през 2022 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина

Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 12211 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 161647 от 27.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 39061 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, бил прекратен брака, сключен между Г.К.К. и Г.А.К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановил след прекратяване на брака съпругата да носи брачното име К.; предоставил ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № **, в гр. София, ж. к. „*******бл. *******на Г.К.К., отхвърлил предявения от Г.А.К. против Г.К.К. иск по чл. 145 от СК-за издръжка, дължаща се на невиновния за развода съпруг в размер на 400 лева месечно, отхвърлил претенцията на Г.А.К. за присъждане на строените деловодни разноски, като осъдил страните Г.К.К. и Г.А.К. да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на по 25 лева за всеки от тях, представляваща окончателна държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение останал Г.К.К., ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частта относно вината си за разстройството на брака с оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Излага подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като приеме, че вина за разстройството на брака има само ответницата Г.А.К., като осъди същия да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението, в частта досежно прекратяването на брака им, за срок от три години, като й присъди сторените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна по жалбата

– ответницата Г.А.К., в писмения си отговор оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца част.

Недоволна от така постановеното решение останала и Г.А.К., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото в частите му относно вината си за разстройството на брака, ползването на семейството жилище и в частта, с която бил отхвърлен иска й по чл. 145 от СК, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната части, като приеме, че вина за разстройството на брака има само съпругът Г.К.К., като осъди същия да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400 лева, считано от образуване на бракоразводното дело, като й предостави ползването на семейното жилище. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В срока за отговор, ищецът Г.К.К. оспорва подадената от ответницата Г.А.К. въззивна жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваните от ответницата части за правилно, мотивирано и законосъобразно, като постановено при стриктно спазване на материалните и процесуалните норми и след всестранно обсъждане на относимите доказателства. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от ответницата части, като му присъди сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, ищецът жалбоподател Г.К., лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, оспорва жалбата на другата страна, като поддържа подадения по нея отговор. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата му, като постанови, че няма вина за разстройството на брака, а същото е настъпило по изключителна вина на съпругата, като потвърди решението в обжалваните от ответницата части. Не представя списък на разноските, като не прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от насрещната страна. Окончателното си становище излага в писмени бележки, с вх. № 281880/18.04.2022 г.

В съдебно заседание, ответницата жалбоподател Г.К., лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата на ищеца като неоснователна, като поддържа заявеното в отговора й становище. Поддържа подадената от нея жалба в частта относно вината й за разстройството на брака, както и в частта, с която е отхвърлен искът й в осъждането на ищеца за издръжката й. Оттегля жалбата си в частта относно ползване на семейното жилище.

Пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно, както и за уважаване на жалбата й, като съдът постанови, че няма вина за разстройството на брака, което настъпило по изключителна вина на съпруга, като осъди последния да й заплаща претендираната съпружеска издръжка.

Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. 282399/20.04.2022 г.

С оглед оттегляне на въззивната жалба на Г.К. в частта относно ползването на семейното жилище, с определение от 211.04.2022 г. производството по делото е прекратено в тази си част, като производството по делото продължило с оглед жалбите на страните относно вината им за разстройството на брака и издръжката на съпругата след развода, както и за присъждане на сторените деловодни разноски. Горното определение е влязло в сила като необжалвано на 19.04.2022 г.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която бракът между страните бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, както и досежно ползването на семейното жилище.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Г.К.К. срещу Г.А.К. брачен иск с правно основание чл.

49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачен иск по чл. 56 от СК-за прекратяване на брака между страните без да се третира въпроса за вината, като му се предостави ползването на семейното жилище, негова лична собственост. С допълнителна молба, постъпила по делото на 03.02.2020 г. ищецът правел искане за произнасяне по вината, като бракът се прекрати по вина на ответницата.

По делото бил приет за разглеждане насрещен брачен иск от Г.А.К. срещу Г.К.К., съединен с небрачни искове по чл. 53, 56 и 145 от СК-за прекратяване на брака между страните по вина на мъжа, като й се предостави ползването на семейното жилище и съпругът се осъди за ежемесечната й издръжка в размер на 400 лева, считано от образуване на делото. Заявила желание да продължи да носи брачното фамилно име К..

Ищецът Г.К. поддържал в исковата си молба, че страните са съпрузи от 2000 г., като от брака си имали родено едно дете, което е пълнолетно. Твърди, че бракът бил сключен в Никозия, Кипър, където съпрузите живели до 2010 г. След раждането на детето последователно им гостували неговата майка и майката на ответницата, за да им помагат в грижите за него, като ответницата проявявала особена агресия към гостуващите им роднини. През 2001 г. тя започнала работа, поради което той наел домакиня-детегледачка, за да помага в грижите за детето. Твърдял, че му правело впечатление липсата на принос на ответницата в семейството, като от самото начало на брака помежду им се появили дълбоки различия в характерите, възпитанието, начина на мислене и ценностните системи на съпрузите. Мъжът поемал разходите за частната детска градина, посещавана от детето, впоследствие – за посещаваното от него платено английско училище, осигурявал добри условия за живот на всички членове на домакинството и детегледачката, издържал пенсионираните си родители в България, за което съпругата му нямала никакъв принос. През 2006 г. ответницата напуснала работа и заедно със сина на страните заминала в Испания, където да си търси работа, а детето – да учи. Твърди, че останал в Кипър и продължил да осигурява цялостната издръжка на семейството си. В продължение на една година, съпругата не започнала работа в Испания, като всеки месец ищецът й превеждал по 2000 евро за покриване на всичките им разходи, като отделно плащал и колежа на сина си. По предложение на ищеца, съпругата и детето се върнали при него в Кипър, където детето било записано в частно училище, но се наложило да повтори първи клас, тъй като по негово мнение в Испания не му било обръщано достатъчно внимание за да учи. От този момент, ищецът се убедил, че съпругата му е егоист, без никакво отношение към семейството. До края на престоя им в Кипър, тя не работела, с изключение на няколко месеца работа в социологическа агенция. Въпреки това, за детето продължавала да се грижи детегледачка. През есента на 2010 г. тя пожелала да се завърне в България и след като заплашила, че ще вземе детето със себе си, ищецът взел решение да се прибере в родината си, за да бъде със сина си. Твърди, че в продължение на две години семейството живеело в апартамента на майка му в кв. „Илинден“, гр. София. По време на целия престой там, ответницата отказвала да участва в домакинските задължения, а когато майка му я помолила за това, се стигнало до физическа саморазправа от страна на ответницата със свекърва й. След смъртта на баща, ищецът започнал ремонт в жилището на починалия си роднина в кв. „Младост“, ползвайки свои спестявания, като в това време не работел. През цялото време, докато траел ремонта съпругата му се появила в жилището само веднъж, за кратко. От началото на 2012 г. семейството заживяло в този апартамент, като синът им бил записан в частна гимназия. Твърдял също, че в края на 2011 г. започнал работа като директор в банка, където работел и понастоящем, а ответницата не работела и не полагала грижи за домакинството, правела чести скандали и внасяла напрежение в семейството. През следващите години здравословното състояние на съпругата му се влошило, тя претърпяла различни операции и терапии, в резултат на което здравето й се подобрило. Твърдял, че през този тежък за съпругата му период, той не я изоставил, а бил неотлъчно до нея. Въпреки това отношението на ответницата към него било грубо, тя го унижавала и не зачитала човешкото му достойнство, а синът на страните ставал свидетел на конфликтите им. Вследствие на това се влошило и здравословното състояние на ищеца, поради стеноза. Според ищеца съжителството между двамата съпрузи станало мъчително и за двамата и атмосферата в дома им била напрегната и нездравословна. В отговора си на насрещната искова молба, той отричал наведените твърдения за негови брачни провинения като неотговарящи на истината.

Като причина за отчуждаването на съпрузите сочел несъвместимостта на ценностите им системи, а за дълго продължилия брак – благото на детето и заболяването на ответницата. Твърдял, че съпругата му употребявала големи количества алкохол и под негово въздействие ставала крайно заядлива. По отношение на заболяването й сочел, че първоначално й е призната 96 % трайно намалена работоспособност, а при преосвидетелстването си през 2019 г. този процент бил редуциран до 76 %, като смятал, че при следващо освидетелстване този процент отново ще бъде намален . По повод описания в насрещния иск случай от 06.05.2017 г. бил в следствие на самозащита от негова страна, като сочи, че в представеното съдебно-медицинско удостоверение имало описани две контузии, без следи от предишни травми. Считал за нелепо твърдението, че е карал съпругата си да си намери любовник, като приема, че това по – скоро е оправданието й за няколкото изневери, които тя му признала, каквито той нямал. Молел съда да уважи предявените от него искове, като отхвърли искането за прекратяване на брака по негова вина. Посочвал, че съпругата му имала свое имущество, като счита за неоснователна претенцията й за изплащане на издръжка, тъй като тя не била неработоспособна и притежавала имущество, от което да се издържа.