Решение № 4897 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4897 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330102706 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. В. А., ЕГН

********** против К. П. С., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 45 и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и душевни страдания, произтекли от престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК за това, че на **** г. в гр. Пловдив К. П. С. е причинил на полицейски орган – **** Р. В. А. при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на гърдите и представляваща болка и страдание без разстройство на здравето и сумата от 812,75 лв.- обезщетение за забава на главницата за периода от ***г. до ***** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от ***** г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал от престъпление, извършено от ответника, който е признат за виновен с влязло в сила споразумение.

Посочва, че заема длъжност старши полицай в група „***“ в сектор „*****“ към ***-то РУ при ОД на МВР – П.

На **** г. по време на смяна за времето от **** часа на ***** г. до *** часа на ***** г. ищецът изпълнявал задълженията си на пост *. При пристигането му на смяна му било предадено задържаното лице К. С., който се намирал в арестно помещение номер *, заедно с още един задържан – Т. Д. Около *** часа ответникът извикал ищеца, като му казал, че иска да изпуши една цигара. Ищецът му обяснил, че пушенето в сградата на районното 1 управление е забранено, като затворил вратата на арестно помещение номер *. Няколко минути по – късно чул силно тропане по вратата и стените, като установил, че камерата не работи. Отишъл към арестното помещение, но и осветлението се изключили, като ответникът крещял, че всичко ще изпочупи. Ищецът се обадил за съдействие. При него дошли колегите му – младши инспектор Ж. И. Ж. и младши инспектор В. Д. Ищецът и мл.инсп. Ж. Ж. спокойно започнали да обясняват, че има правила, но ответникът не спирал да крещи, като заплашил, че ще запали районното, като отправил заплаха и лично към тях, че ще ги „попилее от бой“. Ж. предупредил ответника, че ще го преместят в съседното арестно помещение, като за целта решили с оглед и безопасността и на ответника да му поставят белезници. Било му разпоредено да легне на земята, като ответникът реагирал остро и започнал енергично да удря с ръце, да рита с крака, включително и да нанася удари на инспекторите. Ответникът успял да нанесе множество силни ритници с крак в областта на гръдния кош на ищеца, освен това му нанесъл множество удари по крака в областта на бедрото. Опитвал се и да захапе ищеца, като на това действие станал свидетел и полк. инспектор С. К., който помогнал за поставяне на белезници на ръцете и на краката на задържания и повикал екип на спешна помощ. Екипът на спешна помощ при посещението си в **** часа установили, че на ищеца са нанесени *** удара в областта на гърдите и няколко по краката. Установено е зачервяване. Поставена му била диагноза травма на гръдния кош. СМЕ в досъдебното производство установява, че травмата в областта на гърдите (кръвонасядането) е причинило на пострадалия Р. А. – болка и страдание за около *** дни. Ищецът изпитвал болки в гръдния кош при придвижване, което повлияло върху възможността да изпълнява ефективно своите служебни задължения.

Освен претърпените физически болки и страдания, се твърди, че ищецът е претърпял душевни страдания, изразяващи се в огорчение, обида, притеснение, неудобство и срам, че му е била необходима помощ за овладяване на създалата се от ответника ситуация. Твърди се, че травматичното увреждане отшумяло за няколко дни, но психическите травми продължили няколко месеца, тъй като станал обект на редовни подмятания за инцидента от страна на колеги и познати, което рефлектирало върху професионалния му авторитет.

Твърди се, че принос за душевните му страдания имат и статии, публикувани в интернет пространството, като посочва и конкретни сайтове.

С оглед на така изложеното се моли да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

Депозирано е становище преди първото открито съдебно заседание, са което се оспорват исковете като неоснователни, като твърди, че единственото обезщетение, което би могло да се претендира е от претърпени физически болки от увреждането на здравето, описано в акта на наказателния съд. Оспорва иска и по размер. Прави доказателствени искания във връзка с разпределената доказателтвена тежест.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеният протокол по НОХД № **** г. на РС – П. се установява, че по 2 отношение на ответника е било образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено на ***** г. споразумение, като видно от протокола, ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 320а НК за това, че на **** г. в гр. П., се е заканил на Р. В. А. да извърши престъпление по чл. 330 от НК /да запали сградата на ******* П./ и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяване, както и за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК за това, че на ***** г. в гр. П., е причинил на полицейски орган - ***** Р. В. А. на длъжност старши полицай в група „******“ на сектор „*****“ при *** РУ ОДМВР гр. П., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на гърдите и представляваща болка и страдание без разстройство на здравето.

Приети са като писмени доказателства карта за оказана спешна медицинска помощ и СМЕ по писмени данни от досъдебното производство, която обаче не може да се ползва като заключение в настоящото производство. Същите не следва да се обсъждат, доколкото е одобрено споразумение, което има силата на влязла в сила присъда по отношение на установената телесна повреда.

Приети са като писмени доказателства статии в електронни издания, които не са оспорени изрично от ответника и установяват, че случилото се е намерило медиен отзвук.

Видно от статията, публикувана в ****, същата има **** прочита, а статията в електронното издание на в-к М. **** гледания и три коментара. Най – разпространена е статията в *****, като има само два коментара, като единият от тях осъжда поведението на полицаите, а другият оправдава техните действия.

По делото са събрани гласни доказателства, като е разпитана съпругата на ищеца Д. А.

Съдът кредитира изцяло показанията й, като безпротиворечиви, последователни и във връзка с останалите събрани по делото доказателства. От показанията й се установява, че ищецът е бил много притеснен, разказал й за случилото се, като казал е пострадал при изпълнение на служебните задължения, като се опитвал да сложи белезници на един арестант, който много буйствал. Бил със синини на гръдния кош и на крака – левия.

Изпитвал болки около седмица, като не можел да вдига тежко, да си връзва кубинките, не можел да си играе с детето и да изпълнява задълженията си вкъщи. Имало подигравателни коментари от колеги, което го накарало да се затвори в себе си и да избягва да коментира случилото се. Колегите му казвали „Той Ви направи на маймуни“. Посочва, че ищецът е много стриктен в работата си, с добра репутация, няма наказания, като случилото се го поиснало и притеснило какво ще си помислят за него началниците. Относно физическите болки, посочва, че го боляло при вдигане на ръцете и при връзване на кубинките. Правили ремонт и не можел да го продължи, защото не можел да вдигне кофата с мазилка, нито да се качи по стълбата да измаже нещо. Свидетелката посочва, че ищецът бил ударен освен в гърдите, но и в крака, като кредитира показанията и в частта, касаещи травми по краката, независимо, че не са част от престъпния състав, доколкото показанията са в съответствие с изложеното в исковата молба.

По делото са приети като писмени доказателства * броя заповеди за награждаване на 3 ищеца за изпълнение на служебните му задължения, които касаят период след случилото се през ***** г. и не могат да се вземат предвид при преценка на стриктността в работата преди тази дата.

От приетата като писмено доказателства справка от ОД на МВР – П. се установява, че е налице сключен договор за застраховак с Животозастрахователен институт АД, както и на че на служителя Р. В. А. не е изплащано обезщетение за увреждане на здравето при изпълнение на служебните му задължения.

Приет е като писмено доказателство договор за възлагане на обществена поръчка за услуги/застраховка с предмет застраховане срещу смърт, временна загуба на работоспособност или трайно загубена работоспособност вследствие на злополука в работно и извънработно време на държавни служители, лица, работещи по трудово правоотношение, включително състава по чл. 105, ал. 2 от ПУДМВР,както и новоназначените служители и курсантите редовно обучение от АМВР. Срокът на действие на дооговора за застраховка е от **** г. до ***** г., от което следва, че към процесната дата, същият е действал. Въз основа на така сключения договор не е заявявана от ищеца към застрахователя ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУД АД застрахователна претенция и не е изплащано застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.

Няма спор и от приложеното наказателно дело се установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на вреди в причинноследствена връзка с деянието.

Съдът счита, че ищецът не е ограничен в претенцията си за обезщетение за твърдените от него претърпени болки и страдания, вследствие на установеното вредоносно деяние, само до физическите такива.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че с оглед позицията, която заема фактът на нанесена макар и лека телесна повреда е довела до претърпени емоционални страдания с по- голям интензитет от претърпените физически болки, които са продължили около седмица и впоследствие са отшумели.

Безспорно се установява, че ответникът е оказал съпротива на полицейските служители, като именно поради тази причина е образувано и наказателно производство, приключило с влязло в сила споразумение. Нанасянето на телесна повреда на ищеца от ответника е станала повод за подигравки от страна на негови колеги и негативни преживявания у ищеца, поради и което съдът счита, че безспорно се установява, че освен физическите болки в причинно – следствена връзка са деянието са и понесените от ищеца емоционални болки и страдания.

4

С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание.

Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характерът на увреждането, начинът на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността и интензитета на причинените емоционални страдания.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е търпял страдания във връзка с осъществената спрямо него от ответника физическа съпротива, която се изразява в нанесената му лека телесна повреда. Фактът, че този случай е отразен в няколко електронни медии и е видян от множество потребител и коментиран е допринесло за интензитета на преживянот от ищеца. С оглед на продължителността и интензитета на претърпените емоционални терзания и психически дискомфорт, както и краткия период на възстановяване от физическата травма, съдът счита, че справедлив се явява размерът от 1500 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че ищецът заема длъжност по опазване на обществения ред и съответно трябва да се отличава с по- голяма емоционална устойчивост. Действително, като заемащ тази длъжност останалите граждани следва да се отнасят към него с уважение и респект, но в случая става въпрос за лице, което е било задържано т.е. нарушило е обществения ред и е имал девиантно поведение. Още повече, че след инцидента ищецът е продължил да изпълнява стриктно своите служебни задължения, като дори е получавал награди за това. При преценка на всички тези фактори, съдът счита, че справедлив се явява именно определеният размер от 1500 лв.