Решение № 647 от 28.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000503065 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262434 от 20.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 2782/2021 год. по описа на СГС, ГО, 1-ви брачен състав е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на следните съдебни актове: 1/ окончателно нареждане по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър от 21.10.2019 год.; 2/ окончателно решение от 19.12.2019 год. по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър и 3/ окончателно решение въз основа на подадена жалба от 17.11.2020 год. по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър.

Решението е обжалвано от ответника Д. Д. Р., като се излагат доводи за неправилност.

Оспорват се изводите на съда, че чуждестранните решения, чието признаване и допускане се иска са влезли в сила. На следващо място се твърди, че съдебните актове противоречат на чл.117, т.1 и т.5 от КМЧП. Поддържа се още, че постановилия съдебните актове съд няма международна компетентност, а отделно от това не е бил надлежно призован в производството по делото. Моли решението да бъде отменено, а молбата - отхвърлена.

Въззиваемата К. Т. Р., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението, като претендира разноските по делото.

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство пред Софийски градски съд е по реда на чл.118 и чл.119 от КМЧП и е образувано по подадена молба от К. Т. Р. за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на следните съдебни актове: 1/ окончателно нареждане по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър от 21.10.2019 год.; 2/ окончателно решение от 19.12.2019 год. по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър и 3/ окончателно решение въз основа на подадена жалба от 17.11.2020 год. по съдебно дело № Е 055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, Канада, съдебен регистър Ню Уестменстър.

Ответникът по молбата Д. Д. Р. оспорва същата, като изразява становище за неоснователност и моли за отхвърляне.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и прецени доказателствата по делото, прие за установено следното.

Видно е от представените пред първоинстанционният съд доказателства, че съдебните актове, чието признаване и допускане се иска са влезли в сила. Това обстоятелство се установява от решение на Върховен съд на Британска Колумбия, Канада, Съдебно дело № Е055398, Съдебен регистър Ню Уестминстър от 30.04.2021 г., в което се удостоверява, че съгласно Правило 15- 1(9)(а) от Сборника от семейни постановления на Върховния съд на Британска Колумбия, per. 169/2009 решенията са в сила от датата на тяхното произнасяне, както следва: А/ окончателно решение за родителските права е в сила от 21 октомври 2019 г.; Б/ окончателно решение за собствеността е в сила от 19 декември 2019 г. и В/ решение въз основа на подадена жалба е в сила от 17 ноември 2020 г.

От препис от удостоверение за развод № S-E-55398, издадено от Върховния съд на Британска Колумбия, бракът между Д. Д. Р. и К. Т. Р. е разтрогнат на 19.01.2020 г., като с решение на СО, район „Оборище", е признато на територията на Република България чуждестранно удостоверение за развод № S-E-55398.

Неоснователни са доводите на въззивника, досежно компетентността на Върховния съд на Британска Колумбия. Този съд е бил компетентен според разпоредбите на българското право да постанови и трите съдебни акта, доколкото е орган на правосъдието в Канада и поконкретно в една от нейните провинции - Британска Колумбия. Според законодателството на Република България решаването на чуждестранното дело не е от изключителната компетенция на нашите съдилища.

От друга страна, в производството по постановяване на представените за признаване и 2 допускане до изпълнение чуждестранни съдебни актове, ответникът по настоящото дело е бил ищец, т.е. Д. Р. е бил ищец по Съдебно дело № Е055398 на Върховния съд на Британска Колумбия, където е редовно призоваван и уведомяван за делото според законодателството на Британска Колумбия, Канада.

В обобщение настоящият въззивен състав приема, че са налице всички предвиден в чл. 117 от КМЧП изисквания, като намира, че чуждестранният съд е разполагал със съответната компетентност да разреши повдигнатия пред него спор, ответника е бил уведомен за развиващия се процес и е бил редовно призован, не са нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните, признаването и допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред, включително изслушването или неизслушването на детето Т. от чуждестранния съд, или по-скоро зачитане неговото мнение, доколкото и в Република България съдът макар и изслушал дете по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, не е длъжен да се съобрази с неговото мнение. Не се събраха доказателства, които да установят, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд или че е наличен висящ спор пред български съд. Ето защо настоящият състав намира, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер на 3 000 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262434 от 20.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 2782/2021 год. по описа на СГС, ГО, 1-ви брачен състав.

ОСЪЖДА Д. Д. Р. да заплати на К. Т. Р., на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3 000 лева, разноски по делото пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4