Решение № 197 от 14.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Перник, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500205 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от младши съдия Тимофеев в.гр.д. № 205 по описа за 2024 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 108 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. 3970/2022 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявения от ОДМВР Перник срещу Б. Н. Г. иск с правно основание чл. 216, ал. 1 ЗМВР за сумата от 1069,00 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени по служебно правоотношение в резултат на загубата на техническо средство Tetra Eads 880 № *** във времето от 20.00 ч. на 20.08.2021 г. до 20.00 ч. на 21.08.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ОДМВР Перник. Сочи се, че служителят е носел отговорност за зачислената му радиостанция и следвало да пази устройството както от загуба, така и от кражба, повреждане и др. Оспорва се изводът на първия съд, че е изтекъл едномесечният срок по чл. 223, ал. 2 ЗМВР за издаване на заповед от директора на съответната структура за основанието и размера на имуществената отговорност на ответника като служител на МВР. В тази връзка се изтъква, че срокът започва да тече от откриването на вредата, а в случая директорът на ОДМВР Перник е получил информация за паричното изражение на вредата на 13.04.2022 г., тоест заповедта като издадена на 19.04.2022 г. е в срок. Наред с това, в заключение е посочено, че е спазен и срокът по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като той започвал да тече от датата на изискуемостта на задължението. Конкретно – първата удръжка по заповедта следвало да се извърши на 1

20.06.2022 г., а искът е предявен на 12.07.2022 г. При тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в откритото съдебно заседание. Иска решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

По валидността и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Както пред първата инстанция, така и пред настоящия съд между страните не е налице спор относно фактическата обстановка, която е изложена в исковата молба и се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Ответникът Б. Н. Г. е държавен служител, като към 20-21.08.2021 г. е заемал длъжността *** в група „***“ (***) на сектор *** към отдел *** при ОДМВР Перник. В периода от 20.00 ч. на 20.08.2021 г., когато е приключило изпълнението на служебните му задължения в наряд дневна смяна, до 20.00 ч. на 21.08.2021 г., когато се е явил на работа в наряд нощна смяна, е изгубил зачисленото му техническо средство - радиостанция Tetra Eads 880 № ***. За установената липса Г. сигнализира по време на инструктажа в нощната смяна, а на 26.08.2021 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Перник изготвя докладна записка до директора на ОДМВР Перник. За изясняване на случая е назначена проверка със заповед от 10.09.2021 г. на началника на ОДМВР Перник. В хода на проверката е изготвена справка от 18.11.2021 г., според която Г. е извършил нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 КТ и с която се предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

След изготвяна на тези справка на Г. е дадена възможност да даде допълнителни обяснения и възражения. Същият първоначално е отказал на 03.12.2021 г., а след като на 27.01.2022 г. му е отправена нова покана, на същата дата е възразил писмено срещу изводите в справката.

След запознаване с всички постъпили данни от проверката със заповед от *** директорът на ОДМВР Перник е наложил на Г. дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца. С писмо от 17.02.2022 г. началникът на сектор КАПО („Координация, административно-правно обслужване“) при ОДМВР Перник е уведомил началника на 2 сектор ФОУССД („Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“) при ОДМВР Перник, че е необходимо предприемане на действия за ангажиране на имуществената отговорност на Г.. С писмо от 22.02.2022 г. началникът на ФОУССД при ОДМВР Перник е поискал справка от началника на сектор КИС („Комуникация и информационни системи“) при ОДМВР Перник каква е стойността на изгубената радиостанция. С отговор на КИС при ОДМВР Перник от 13.04.2022 г. до началника на ФОУССД при ОДМВР Перник е посочено, че стойността на радиостанцията възлиза на 1069 лв. На 19.04.2022 г. началникът на ОДМВР Перник е издал заповед, в която по мотиви за нанесени вреди в размер на 1069 лв. е разпоредено сумата да бъде удържана от възнаграждението на Г. за период от 10 месеца считано от месец юни 2022 г. В дадения му едномесечен срок Г. е възразил писмено срещу заповедта.

Към изложените установени факти следва да се допълни, че между страните не е спорно, че размерът на месечното трудово възнаграждение на ответника надвишава стойността на загубената радиостанция.

При така установената фактическа обстановка и като взе предвид доводите на страните, Окръжен Перник намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 1 ЗМВР, съгласно която норма държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

Съгласно чл. 220, ал. 1 ЗМВР тази отговорност е до размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение. За да бъде ангажирана отговорността на конкретен служител, в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването следва да бъде издадена заповед за нейното основание и размер – чл. 223, ал. 1-2 ЗМВР. Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда – чл. 223, ал. 3 ЗМВР.

Предвид това, в тежест на ищеца по силата на чл. 154 ГПК е да докаже, че ответникът е държавен служител при ОДМВР Перник, както и че в нарушение на служебните си задължения същият е загубил служебно поверената му горепосочена радиостанция, в резултат на което ОДМВР Перник е претърпяла вреди на претендираната стойност от 1069 лв. В тежест на ищеца е да установи и размера на брутното месечното трудово възнаграждение на ответника към момента на настъпване на вредата, а с оглед на изричното възражение на ответника - че заповедта по чл. 223, ал. 1 ЗМВР е издадена в едномесечен срок от откриването на вредата.

Както вече се посочи, спорът между страните по настоящото дело не е по фактите, а относно тяхното правно значение. Установено е, че по силата на служебно правоотношение ищецът е заемал длъжността * * * , както и че при действието на това служебно правоотношение му е била поверена за служебно ползване радиостанция Tetra Eads 880 № *** на стойност 1069 лв., която той е загубил в извънработното си време между 20.00 ч. на 20.08.2021 г. и 20.00 ч. на 21.08.2021 г. Загубата на служебно поверено имущество е противоправно поведение на служителя предвид субсидиарно приложимата по силата на чл.

225 ЗМВР норма на чл. 126, т. 8 КТ, съгласно която последният е длъжен да пази това имущество грижливо. Служителят не би отговарял за настъпилите вреди само в случай на т.нар. екскулпиращи (оневиняващи) обстоятелства – случайно събитие (чл. 81 ЗЗД), непреодолима сила (чл. 306 ТЗ) и други, каквито в случая не се установяват. В тази връзка необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че поведението на ответника не е противоправно, тъй като липсата на радиостанцията можела да се дължи на кражба. От изложеното следва, че е доказано пълно и главно, че в резултат на противоправното 3 поведение на ответника ищецът е претърпял вреди под формата на загуби на стойност 1069 лв. Тази сума не надвишава брутното трудово възнаграждение на ответника, поради което следва да се приеме, че отговорността на служителя може да бъде ангажирана до пълния размер на вредата.

Неоснователно е възражението на ответника, че заповедта за ангажиране на имуществената отговорност на служителя по чл. 223 ЗМВР е издадена извън установения в същата разпоредба срок от един месец считано от откриване на вредата (чл. 223, ал. 2 ЗМВР).

За да бъде реализирана ограничената имуществена отговорност на държавния служител по ЗМВР, компетентният орган по чл. 223, ал. 1 вр. чл. 204 ЗМВР следва да издаде заповед, в която да посочи основанието и размера на тази отговорност. Заповедта се връчва на служителя, като ако той не подаде възражение, същата влиза в сила и има характер на несъдебно изпълнително основание – арг. от чл. 225 ЗМВР вр. чл. 210, ал. 4 КТ.

(Процедурата не се различава съществено от приложимата по трудово правоотношение за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника от страна на работодателя, още повече, че разпоредбата на чл. 210 КТ намира субсидиарно приложение по силата на чл. 225 ЗМВР.) Само при оспорване на заповедта в едномесечния срок по чл.

223, ал. 3 ЗМВР за съответната структура на МВР възниква правен интерес от предявяване на иск, с който да се претендира същото обезщетение за имуществени вреди. Тоест както провеждането на извънсъдебната процедура по издаване на заповедта, така и последващото подаване на възражение представляват процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск по чл. 216, ал. 1 ЗМВР (респективно по чл. 206, ал. 1 КТ).

Както вече беше посочено, заповедта по чл. 223, ал. 1 ЗМВР (респ. по чл. 210, ал. 1 КТ) следва да се издаде в едномесечен срок от откриване на вредата. Систематичното тълкуване на нормите относно всички сходни срокове в субсидиарно приложимия общ закон – КТ (чл.

194 КТ, чл. 207, ал. 3 КТ, чл. 210, ал. 2 КТ, чл. 358 КТ), налага извода, че този срок е давностен, а не преклузивен, и съдът дължи постановяване на акт със сила на пресъдено нещо, дори да установи, че той не е спазен (В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС за характера на посочените сходни срокове, нормирани в КТ – Решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 6368/2013 г. на ВКС, I V ГО). При всички случаи съдът не следи служебно дали срокът за издаване на заповедта е спазен, а само по възражение на служителя, каквото в случая е направено.

Под откриване на вредата по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗМВР (респ. чл. 210, ал. 2 КТ) следва да се разбира моментът, в който компетентният орган по чл. 223, ал. 1 вр. чл. 204 ЗМВР (респ. работодателят по чл. 210, ал. 1 КТ) е установил всички съществени факти, обуславящи възникване на ограничената имуществената отговорност на служителя. Когато за установяването на тези обстоятелства са били възложени вътрешни проверки и справки, откриването на вредата съвпада с постъпването на заключенията от тях при този орган.