Определение № 361 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600497 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивни частни жалби на лишения от свобода М. И. И. и неговия защитник срещу определение от 24.03.2026 година на СГС, НО, 34ти състав, постановено по НЧД № 2790/2025 година, с което на И. е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от 20 години, наложено с присъда по НОХД № 39/2012 година по описа на ОС Габрово.

В жалбата си л/с И. твърди, че първостепенният съд не е обсъдил и взел предвид всички представени от него и защитника му гласни и писмени доказателства и тяхното значение за решаване на делото – получените награди, участията в различни и множество на брой обучителни курсове, успешното им завършване, притежаваното образование, трудовата дейност, инициативите му за организиране и провеждане на езиков и обучителен курс, спортни и културно масови мероприятия, представената характеристика от кмета на с. Враниловци, дадената положителна оценка в доклада на социалния инспектор С. Ж.. Оспорват се мотивите на съда да откаже условното предсрочно освобождаване поради наложеното му със заповед № 2/09.01.2026 1 година наказание, в които по своеобразен начин това наказание било свързано със задръжките на жалбоподателя, въпреки че търпеливо е изчаквал да бъде насрочено делото му от СГС по неговата молба за условно предсрочно освобождаване от 03.04.2025 година до 24.02.2026 година. В жалбата подробно се описва как се е стигнало до констатираното дисциплинарно нарушение, за което е наказан.

Л/с И. моли САС да приеме, че целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати и той се е поправил, поради което е нецелесъобразно да продължи да изтърпява наложеното му наказание, защото така би била затруднена успешната му ресоциализация, а законово определения срок, след който би могъл да подаде втора молба за предсрочното му освобождаване, ще настъпи практически към края на изтърпяване на наказанието.

Защитникът на осъдения И. също счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. С пространно цитиране на различни решения на ВКС се твърди, че съдът не е отговорил на всички направени от защитата възражения срещу становището на администрацията на затвора, че не са налице основанията за условно предсрочно освобождаване на л/с И., нито се е произнесъл по всички направени от страните доводи и изложил собствени съображения защо приема едни, а други отхвърля, поради което съдебният акт страда от липса на мотиви. Неправилното приложение на закона се свързва с оставянето без уважение на молбата на затворника за предсрочно освобождаване, като практически се излагат допълнителни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в резултат на което се е достигнало до неправилното приложение на закона.

Като такива се сочат, че съдът се е позовал само и единствено на наложеното дисциплинарно наказание на осъденото лице, което е анализирал, а е игнорирал цялата позитивна доказателствена маса по делото за безупречното поведение на И. на територията на пенитенциарните заведения и избирателно е тълкувал указанията, дадени ППВС № 7/1975 година. Според защитника поведението и промяната на осъдения И. на територията на пенитенциарното заведение покрива изцяло и в пълна степен критериите за условно предсрочно освобождаване, посочени в чл.70 от НК и чл. 439а от НПК, както и указанията посочени в т. ІІ, т.4а, т.7, т.9, т.10, т.11 от Препоръка № 2003/22, на Съвета на 2

Европа относно условното предсрочно освобождаване, приета от Комитета на министрите на държавите членки на СЕ. Сочи се, че осъденият И. за първи път изтърпява наказание ,Лишаване от свобода“ и съдът е следвало да се съобрази и със задължителните указания за съдилищата, дадени в т. 2 на ППВС № 7/1975 година, затова че съдилищата следва правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. Според защитника оставането на И. на територията на пенитенциарното заведение, след като вече са постигнати всички цели на наказанието ,Лишаване от свобода“, което е установимо от представената доказателствена съвкупност по делото и ненавременното прилагане на института на условното предсрочно освобождаване спрямо л/с И., би предизвикало деформация и отрицателно влияние върху личността на осъдения.

Иска се САС да отмени обжалваното протоколно определение на СГС и да уважи молбата на л/с М. И. за условно предсрочно освобождаване като за оставащия период от наказанието на основание чл.70, ал.6 от НК да се определи изпитателен срок, през който осъденият да изпълнява и една от пробационните мерки на чл.42а, ал.2, т.1 до т.4 от НК.

СГП и Началникът на Затвора – гр. София не са депозирали възражения срещу подадените жалби.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частните жалби на л/с М. И. и на неговия защитник са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК и основателни.

Жалбоподателят е осъден с влязла в сила на 20.05.2014 година присъда 3 по НОХД № 39/2012 година на ОС Габрово, за извършено на 21.03.2011 година престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК на 20 години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим, което на основание чл. 25 НК е и определеното общо най-тежко наказание по посоченото НОХД № 39/2012 година и НОХД № 207/2008 година на РС Габрово по чл. 213а НК. Осъденият е постъпил в Затвора – гр. Ловеч на 27.03.2012 година, а изтърпяването на наказанието от 20 години лишаване от свобода поради зачетеното предварително задържане е започнало на 21.03.2011 година. Изтърпявал е наказанието си и в други пенитенциарни заведения – първо в затвора – Белене, а след това на 24.08.2020 година е постъпил в Затвора – гр. София, като от 28.08.2020 година е продължил да изтърпява наказанието си ЗОЗТ „Кремиковци“, а от 22.10.2024 година – в ЗООТ „Казичене“.

Първоначално определеният от съда „строг“ режим е заменен с „общ“ съгласно заповед № 15/27.02.2024 година на Началника на затвора – гр.

София, а със заповед № 53/25.09.2024 година, в сила от 12.10.2024 година е прекатегоризиран да изтърпява наказанието си вместо в общежитие от закрит тип, в такова от открит тип.

Л/с И. е с висше образование, завършил е НСА (преди ВИФ), работил е преди осъждането си като учител по физическо възпитание, разведен е и има три деца и брат, с които поддържа връзка.

На 03.04.2025 година осъденият И., след като фактически е бил изтърпял повече от 14 години от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, за първи път подал молба за условно предсрочно освобождаване, която след окомплектоването й с доклад от ИСДВР и плана от 25.03.2025 година за възпитателната работа, е постъпила в СГС. На 25.04.2025 година е образувано ЧНД № 2790/2025 година, по което е постановен и проверяваният сега съдебен акт, като делото е насрочено за разглеждане едва на 18.02.2026 година, въпреки постъпилите по него две молби на осъдения от 13.10.2025 година и 14.11.2025 година и изготвеното на 19.12.2025 година допълнение към молбата му за условно предсрочно освобождаване от неговия защитник – адв. Т.. Към 14.04.2025 година л/с И. е изтърпял фактически 14 години и 21 дни, от работа – 2 години,8 месеца и 12 дни и е бил с остатък от наложеното наказание от 3 години, 2 месеца и 27 дни. Към датата на постановяване на обжалваното определение – 24.03.2026 година, този остатък с работа е снижен 4 на 1 година, 11 месеца и 19 дни.

Според доклада на ИСДВР ЗООТ „Казичене“ л/с И. е назначен на работа като „помощник парнаджия” извън охраняемата зона на ЗООТ „Казичене“ на основание чл.80 от ЗИНЗС (доброволен неплатен труд) и в процеса на изпълнение на трудовите си задължения не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, проявявал отговорност при изпълнение на възложената работа от администрацията. Налице било и дължимото отношение към администрацията и служителите от надзорно-охранителния състав, нямало констатирани дисциплинарни нарушения или импулсивни състояния. Осъденият спазвал режимните ограничения, отношението му към останалите лишени от свобода било в нормите за местата за лишаване от свобода. Изпълнението на наложеното му наказание е било прекъснато с постановление на СГП в периода от 26.02.2024 година до 27.02.2024 година поради смъртта на майката на осъдения и той се завърнал без произшествия след изтичане на срока на прекъсването. Посочено е още, че въпреки допуснатите нарушения през предходния етап на изтърпяване на наказанието, И. се стремял да спазва реда и режимните изисквания, не е допускал нарушения на ЗИНЗС и ППЗИЗНС от последното дисциплинарно нарушение, което със заповед №5/20.03.2025 година на Началника на Затвора – гр. София наложените наказания са заличени, а от постъпването си на територията на ЗООТ „Казичене” до момента на изготвяне на доклада не са били констатирани други дисциплинарни нарушения.

През периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода л.св.

М. И. И. е награждаван многократно, а на територията на ЗООТ „Казичене“ е награден съгласно заповед №31/21.02.2025 година със „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 /осем/ часа“, проведено с племенника и брат му на 26.02.2025 година, от което се е завърнал без произшествия.

Л.св. М. И. И. е завършил успешно множество специализирани корекционни програми и обучителни курсове - „Умения за мислене”, за което е издадено удостоверение с №7/10.04.2023 година, като е констатирано, че той назовава проблемите си и при търсене на решение включва и други хора;

„Насърчаване на толерантността“ в периода от 12.02.2024 година до 05.04.2024 година, курс по английски език и курс по информационни 5 технологии през 2024 година. Активно се включвал в провежданите пенитенциарни дейности, като последно на територията на ЗООТ „Казичене” е участвал с есе по случай националния празник на Република България на тема „Какво ще направя, за да помогна на своята страна?“. Включвал се активно и съдействал при изпълнение на поставените цели и задачи в плана на присъдата, не е проявявал агресия и враждебност в междуличностните си взаимоотношения с другите лишени от свобода, или спрямо администрацията и служителите от надзорно-охранителния състав. По отношение на л/с И. не са предприемани кризисни интервенции.

Първоначалната оценка на риска от рецидив за осъдения е била в средни стойности – 43 точки и поетапно е била редуцирана на 34 точки и на 32 точки (нисък риск). С оглед поведението обаче на л/с И. на територията на Затвора - гр. Белене, оценката на риска от рецидив е била завишена на 47 точки (среден риск), но впоследствие през месец юни 2020 година е била намалена на 43 точки (среден риск), а след атестация през м.06.2023 година – снижена до 37 точки (нисък риск). Оценката на риска от рецидив към м. април 2025 година е била още снижена на 30 точки, като са били отчетени положителни промени в зоните - отношение към правоотношението (от 9 точки на 7 точки), трудова заетост (от 2 точки на 1 точка), начин на живот и обкръжение (от 4 точки на 2 точки), междуличностни проблеми (от 2 точки на 1 точка), умения за мислене (от 3 точки на 2 точки). Л/с И. приемал отговорността за извършеното деяние до известна степен. В предходен период твърдял, че бил набеден, а понастоящем приемал присъдата, осъзнавал вредата, която е причинил на жертвата, до известна степен, като твърдял, че й е „завиждал”.