Определение № 630 от 18.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Шумен, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д. като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500397 по описа за 2023 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 5101/21.08.2023 г. от И. Ц. С., действащ чрез пълномощника си адв. Г. К. при САК, против Определение № 512/15.08.2023 г. по гр.д. № 567/2022 г. по описа на НПРС, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молба вх. №4337/13.07.2023 г. от ищеца И. Ц. С., чрез процесуалния му представител адв. Г. К., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на решение №168/10.07.2023 г. по гр.д № 567/2022 г. на НПРС, в частта за разноските, а именно: да се отмени диспозитива на решението за осъждане на ищеца да заплати на ответника М. С. сумата от 659 лв. и да бъде осъден същия ответник да заплати на ищеца сумата от 1086,50 лв. разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС /опр.№703/13.10.2014г. по ч.т.д.

№.2472/2014г. на І т.о. на ВКС/, според която, когато прекратяване на производството в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен отказ/оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това действие разноски по делото, за завеждането на който той не е дал повод /арг. от 78, ал.2 ГПК/. Счита, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, като ответника бил причина и е дал повод за завеждане на иска по чл.108 ЗС. Към датата на завеждане на исковата молба бил отнел процесната реална част от имота на съседа. Участвал в съдебното производство и оспорвал иска. Предявеният спрямо ответника иск в крайна сметка бил уважен, както по основание така и по размер, изменен по реда на чл.214 ГПК. Съдът не отчел факта, че в случая не била налице нито хипотезата на чл.78, ал.2, нито на ал.3 от ГПК. Счита неправилни доводите на съда и за приложението на чл.78, ал.4 ГПК. В разпоредбата било предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото, но при пълно 1 прекратяване, а не при постановяване на решение по същество след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Относно позоваването на съда на площта, за която е уважен иска излага, че позоваването на ищеца на едва площ в исковата молба, а след изчислението на вещото лице и определянето на съвсем друга площ, било без значение както за основателността на претенцията, така и за уважаването на искането за присъждане на разноски. Предвид изложеното моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът М. С. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1086,50лв. представляваща ½ от общо сторените разноски.

Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор в указания срок, в който взема становище за неоснователност на жалбата, респ. счита атакуваното определение за правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

С решение № 168/10.07.2023 г. по гр.д.№ 567/2022 г. на НПРС, съдът е прекратил частично производството по делото по предявения иск по чл.108 от ЗС, а именно ищецът да бъде признат за собственик по отношение на ответника М. Ж. С. на реално обособена част, оградена в имот с идентификатор ***, в югоизточната му част, с площ от 10 кв. м. и принадлежаща към имот с идентификатор ***, обозначена с червен цвят на комбинирана скица Приложение 1 към заключението на изготвената експертиза; както и да бъде признат за собственик по отношение на ответника С. Ж. С. на реално обособена част от недвижим имот, оградена в имот с идентификатор ***, в източната му част, с площ от 9 (девет) кв. м. и принадлежаща към имот с идентификатор ***, обозначена със зелен цвят на комбинирана скица Приложение 1 към заключението на изготвената експертиза, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на посочените реално обособени части.

Със същия съдебен акт е признал за установено по отношение на М. Ж. С., че ищецът е собственик на реално обособена част от недвижим имот, която реално обособена част се намира в югоизточната му част, с площ от 1 кв. м. и принадлежаща към имот с идентификатор ***. Осъдил е ответника М. С. да предаде на ищеца тази реално обособена част с площ 1 кв.м. Отхвърлил е иска на ищеца спрямо ответника С. Ж. С., за признаване спрямо ответника, че ищецът е собственик на реално обособена част в източната част на имота и с площ от 2 кв. м. и принадлежаща към имот с идентификатор ***, както и за осъждане на този ответник да предаде на ищеца владението на тази реално обособена част, като неоснователен и недоказан.

Досежно разноските първоинстанционния съд е осъдил ищеца да заплати на ответника М. Ж. С. такива в размер на 659 лв., а на ответника С. Ж. С. 725 лв. Осъдил е ответника М. С. да заплати на ищеца разноски в размер на 98,77лв.

С атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молба вх. №4337/13.07.2023 г. на ищеца И. Ц. С., чрез процесуалния му 2 представител за изменение на решението в частта за разноските, а именно: да бъде отменен диспозитива на решението за осъждане на ищеца да заплати на ответника М. С. сумата от 659 лв. и да бъде постановен диспозитив за осъждане на ответника М. С. да заплати на ищеца сумата от 1086,50 лв. разноски за първоинстанционното производство /представляваща ½ от цялата претенция за разноските на ищеца спрямо двамата ответници/.

Съдът е изложил мотиви, че претенцията по чл.108 ЗС срещу ответника М. С. е била предявена за 11 кв.м. В резултата на допуснато изменение на иска ищецът е намалил претенцията си спрямо този ответник до 1 кв. м. По същество това намаление представлява частичен отказ от иска, поради което не може да се приеме, че ответникът е станал причина за предявяване на иска за реално обособена част в по-голяма площ. С оглед на това разноските за ищеца и ответника са присъдени по съразмерност.

С определение № 572/18.09.2023 г. по в.гр.д. № 394/2023 г. на ШОС депозираната въззивна частна жалба против определението по чл.248 ГПК с вх. № 5101/21.08.2023 г. подадена от И. Ц. С. е отделена за разглеждане в друго производство, отделно от подадената от същия жалбоподател въззивна жалба срещу решението по делото, и е образувано настоящото в.ч.гр.д. № 397/2023 г. на ШОС.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Всяка страна има право на заплатените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при прекратяване на делото. Съдът присъжда само онези разноски, които спечелилата страна по делото е доказала, че са били извършени с надлежни писмени доказателства, според разясненията в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

В настоящия случай правилно районният съд е присъдил разноските в полза на ищеца, съразмерно с уважената част на иска, а в полза на ответника М.а С., съразмерно с частта от иска, производството по който е прекратено, съобразно правилата на чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК/. В случая, след депозиране на заключението на вещото лице по СТЕ /в срока по чл.214, ал.1 изр.ІІІ ГПК/ и в унисон с приетото в експертизата, съдът е уважил молбата на ищеца за изменение на иска, в следния смисъл: Да се признае за установено по отношение на ответника М.а С., че ищеца е собственик на реална част от 1 кв.м. /вместо първоначално заявената претенция за 11 кв.м./, принадлежащ към имота на ищеца и да се осъди ответника да предаде владението върху тази реалната част от 1 кв.м. /вместо първоначалната претенция за 11 кв.м./. Така предприетото изменение на иска води до намаляване на първоначално предявения иск, чрез частичен отказ /оттегляне/ на иска. Ето защо предмет на делото остава частта от иска, относно която ищецът не се е отказал /оттеглил/- в случая 1 кв.м., а относно другата част от иска настъпват последиците на отказ /оттегляне/ на иска, респ. прекратяване на производството, поради десезиране на съда с тази част от иска.

В случая, в който производството е било прекратено поради частично оттегляне или 3 отказ от иска от страна на ищеца, последният дължи сторените от насрещната страна разноски съразмерно на частта, за която производството по делото е било прекратено. В този смисъл и съдебната практика на ВКС /Опр. № 10 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 960/2020 г., IV г. о., ГК, Опр. № 448 от 20.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 699/2023 г., I г. о., ГК; Опр. № 60344 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 513/2021 г. на ВКС; Опр. № 10/20.01.2021 г. по гр. д. № 960/2020 г. на ВКС и др./ Предвид изложеното следва да се ангажира отговорността на ответника М. С. за сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска, която е 1/11 част от общия размер на претендираните разноски /1086,50 : 11 = 98,77лв./. Съразмерна с прекратената част от производството следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца за сторените от ответника М. С. разноски за първоинстанционното производство, която е 10/11 части, или 725 : 11 х 10 = 659лв./.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че на ищеца се следват разноски, както при цялостно уважаване на иска, доколкото, както се посочи по-горе настоящият случай не е такъв. В случая не е налице и хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 512/15.08.2023 г. по гр.д. № 567/2022 г. по описа на НПРС.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4