Решение № 372 от 25.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пазарджик, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Г. П. като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500664 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С определение №2028 от 30.06.2025 година , постановено по гр.д.№ 3708 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023 година е отхвърлена молбата на ищцата О. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. *****, в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на постановеното по делото решение №458 от 11 .04.2024 г.

Оставена е без разглеждане молбата в частта относно искането за обезсилване на издадения в полза на ищцата изпълнителен лист.

В срок този съдебен акт е обжалван с частна жалба от О. Д. с постоянен адрес: *****, в частта , с която е оставена без уважение молбата и за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение , както и за тълкуване на решението.

Според жалбоподателката определението в тези му части е неправилно.

1

Видно било от мотивите на Решение № 458 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 3708/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик /стр.3/,че съдът изрично посочва, като се позовава и на константната практика на ВКС , че при иск с правно основание чл. 108 ЗС относно учредено право на ползване върху едно от жилищните помещения в жилищен имот, титуляра на вещното право трябва да има достъп до помещенията или частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите помещения, тъй като те покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ).

В случая, първоинстанционният съд отнел това право частната жалбоподателка , доколкото се произнесъл за предаване на фактическата власт единствено на стаята, а не и на общите помещения, до които тя има достъп по право .

Позовават се на съдебна практика ,според която: „Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.'"

Твърди се в жалбата ,че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка като не е добавил в диспозитива на съдебното решение - „както и помещенията, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), както и частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището).", което е отразено в мотивите на съдебния акт.

Излагат се още доводи,че от постановеното съдебно решение е невъзможно да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В диспозитива било посочено, че ответницата следва да „предаде владението на една стая от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от 60 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ****", т.е. липсва осъждане да бъде осигурен достъп и до общите помещения в сградата, достъпът до които, и според съда, следва да бъде осигурен на ищцата. Този диспозитив на съдебния бил противоречив и двусмислен, което го правило неизпълним.

2

Моли обжалваното определение да бъде отменено и допусната поправка на очевидна фактическа грешка ,като диспозитива придобие следния вид и смисъл:ОСЪЖДА ответника Е. К. Л., ЕГН ********** да предаде владението на една стая от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от 60 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ****, както и помещенията, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), както и частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището).

При условията на евентуалност, ако се приеме, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, то моли да бъде отменено определението ,в частта , с която съдът е отказал да тълкува решението и да бъде направено тълкуване в смисъла , посочен от частната жалбоподателка.

Ако съдът уважи някои от предявените искания ,то се прави искане и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Постъпил е отговор на частната жалба от Е. Л..

Ответницата я намира за неоснователна.

С решението по делото съдът се произнесъл в съответствие със заявената претенция, като е уважил искането на ищцата, по начина, по който същата изрично е уточнила претенцията си в хода на производството и в исковата молба. При произнасянето си ,съдът не бил допуснал грешка , нито постановил нуждаещо се от тълкуване решение.

Касаело се за искане от страна на ищцата за недопустимо допълване на решението, какъвто бил и извода на първоинстационния съд в определението.

Тези доводи били относими и към искането за тълкуване на решението.

Това искане било недопустимо и поради това, , че решението е изпълнено, и ползването на стаята е предадено през м. 11.2024г. на ищцата, която е получила достъп, както до къщата, така и до стаята, предмет на претенцията, вкл. санитарно помещение, като упражнява правото си на ползване чрез допуснат от нея в имота наемател - свидетеля по делото Д. С..

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

3

Излагат се и доводи относно искането за обезсилване на изпълнителния лист , като тук следва да се посочи,че това искане е оставено без разглеждане и частната жалбоподателка изрично е посочила ,че обжалва съдебния акт само в другите му части.

Съдът , като прецени доказателствата и доводите на страните ,намира ,че частната жалба е допустима ,като подадена срещу подлежащ на обжалване акт , в установения от закона срок ,от легитимирана страна.

Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна.

Необходимо е да се посочи,че съдебния акт , с който съдът се произнася по реда на чл.247 и чл.251 от ГПК е решение ,не определение.Същественото обаче е ,че се е произнесъл надлежния съд , като е спазил процесуалния ред за произнасяне и уведомяване на страните , поради което не се касае за порок , отразяващ се по какъвто и да е начин на валидността и допустимостта на постановения съдебен акт.

Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение съдът се произнася с решение, което може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване основното решение по съществото на спора. С подадената жалба е обжалван съдебен акт, с който първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на страната за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, подлежащо на обжалване с касационна жалба по чл. 283 ГПК при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Актът на въззивната инстанция по чл.

247, ал. 4 ГПК и по изрично разпореждане на закона подлежи на обжалване по същия ред, по който подлежи на обжалване самото решение, а именно - с касационна жалба по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С решение по гр.д.№ 3708 по описа за 2023 година на РС Пазарджик е разрешен разгледания от съда спор ,като съдът е признал за установено по отношение на ответника Е. К. Л. с ЕГН ********** от гр. ****, че ищцата О.

Д. Й. с ЕГН ********** от гр. ***** притежава ограничено вещно право на ползване върху една стая от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 60 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *****, като на основание чл.108 4

ЗС вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1, предл.1 ЗС е осъдил ответницата да предаде стаята на ищцата.

Мотивирайки съдебния си акт и изхождайки от правната природа на правото на ползване като ограничено вещно право и позовавайки се на съдебната практика , относима към случаите ,когато се касае за право на ползване в отделно помещение от жилище , съдът е посочил ,че, когато с договора е учредено право на ползване върху едно от жилищните помещения в жилищен имот, титулярят на правото на ползване и собственикът на сградата ползват съвместно помещенията, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), както и частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището).

Помещенията или частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите помещения покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това означава, че те са включени в обема на правото на ползване, но и в обема на правото на собственост /решение № 132/24.07.2015 г. по гр.д. № 1241/2015 г., І г.о./

С диспозитива на решението си ,съдът е отговорил точно на искането ,отправено с предявяване на иска ,като в мотивите си напълно правилно е дал разяснения ,които биха били полезни при изпълнение на съдебното решение и съответно при упражняване на права от ищцата.

Въззивният съд по жалба на ответницата по иска е потвърдил така постановеното решение със свое решение ,постановено на 11.04.2024 година по В гр.д.№355 по описа на Окръжен съд Пазарджик по описа за 2024 година.

С молба от 12.06.2025 година е направено искане от частната жалбоподателка за поправка на очевидна фактическа грешка и при условията на евентуалност за тълкуване на решението, в смисъла ,в който е изложението в частната жалба.

По молба на ищцата с разпореждане от 3.06.2025 година е издаден и изпълнителен лист.

Няма данни по делото за изпълнението на съдебното решение.

При тези данни ,съдът намира ,че не е допусната при постановяване на 5 решението очевидна фактическа грешка.

Това е така ,защото не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и изразената такава в диспозитива на съдебното решение.

Първоинстанционният съд е отговорил точно на искането ,като е постановил ревандикация на обекта на правото на ползване ,така както е поискано.Цитираната съдебна практика е неотносима към конкретната ситуация, тъй като не се касае за прието в мотивите съществуване на право ,за което съдът не е постановил надлежен диспозитив.Допустима е аналогия с хипотезите , в които при условията на етажна собственост ,съдът се произнася относно правото върху конкретния обект , без изрично да посочи и правата върху принадлежащите общи части .

Така постановеното решение е влязло в сила .

Присъединявайки се към мотивите на първоинстанционния съд , въззивният намира,че обжалвания акт , в частта ,с която съдът е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка е правилен и следва да бъде потвърден.

Поради изложеното , съдът следва да се занимае и с евентуалното искане за тълкуване на решението.

Тълкуването по смисъла на чл. 251 ГПК е дейност, чрез която се изяснява волята на съда, отразена в диспозитива на решението като се отстраняват неясноти, противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним.Съдебното решение е ясно ,недвусмислено и напълно възможно е принудителното му изпълнение.

Няма данни ,които да водят до извод че тълкуване на решението е недопустимо по смисъла на чл.251 ал.2 от ГПК.

По изложените съображения , при условията на чл.272 от ГПК ,обжалвания акт , следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

6