Решение № 23 от 16.02.2018, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

No 23 гр. Ботевград, 16.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С. при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 2008 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът- “****”

ЕАД, гр. С. твърди, че на 04.11.2014 г. ответникът е сключил с “****” ООД Договор за потребителски кредит No ****, като дружеството е предоставило на кредитополучателя парична сума в размер на 300.00 лв., а последният е удостоверил с подписа си в договора, че е получил сумата по кредита.

Сочи, че кредитополучателят от своя страна се е задължил да заплати на кредитора 45 седмични погасителни вноски, включващи главница, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 40.98 лв. и такси в общ размер на 189.84 лв. Поддържа, че ответникът е преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата непогасена вноска е на 26.02.2015 г. и считано от следващия ден е изпаднал в забава и е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че на 17.09.2015 г. е настъпил падежът на цялото задължение по кредита с изтичане на крайния срок за изпълнение на договора. Излага, че на 28.07.2016 г. между “****” ООД и ищеца “****” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на процесните вземания е станал ищецът.

Ищецът е упълномощен от “****” ООД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, което предстои да бъде направено в настоящото производство. Сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. No ****г. на РС- Ботевград, като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по него. Моли да бъде установено вземането му към ответника в размер на 406.42 лв., от които сумата от 256.32 лв., представляваща главница по кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 12.68 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г., сумата от 58.60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г., и сумата от 78.82 лв., представляваща такси за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г. Претендира разноски.

Ответникът- В.П.Г. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В подаденото възражение в заповедното производство ответникът е направил възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No ****г. по описа на БРС, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 21.06.2017 г. съдът е издал заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В.П.Г.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 256.32 лв., представляваща задължение по цедиран договор за потребителски кредит с No **** от 04.11.2014 г.; сумата от 12.68 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г.; сумата от 58.60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г., както и сумата от 78.82 лв., представляваща такси за периода от 27.02.2015 г. до 17.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото от които 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г., на същата дата между “****” ООД и ответника е сключен договор, по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 300.00 лв. В договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите и лихва в посочени в същия размери, като лихвата е фиксирана и общият й размер възлиза на 40.98 лв., както и на такса оценка на досие в размер на 15.00 лв. Съгласно сключения договор ответникът е избрал допълнителна услуга “кредит у дома” с дължима такса за същата в размер на 174.84 лв. С договора е уговорено изплащане на кредита на 45 броя седмични вноски в размер от по 11.80 лв. (последната в размер на 11.62 лв.), с падеж на първото седмично плащане на 11.11.2014 г., или обща стойност на плащанията в размер на 530.82 лв. Съгласно чл. 27 от договора, с подписването му кредитополучателят (наименован “клиент”) потвърждава, че е получил от “****” ООД пълния размер на кредита, като договорът е подписан от ответника на 04.11.2014 г.

Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., между “****” ЕАД и “****” ООД е сключен договор, по силата на който “****” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил възмездно на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията си, посочени в Приложение No 1, последното представляващо неразделна част от договора, като вземанията се прехвърлят в пълен размер, заедно с всички допълнителни права, включително начислените лихви и разходите, направени за събиране на вземанията. В чл. 7. (1) от същия договор е предвидено, че с подписването на договора цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за кредит, извършено с договора, като цедентът ще упълномощи цесионера с тези права и чрез изрично пълномощно, изготвено по образец в Приложение No 3 към договора, в срок от 10 работни дни, считано от подписване на договора.

Видно от заверено копие на Приложение No 1 – списък на длъжниците и вземанията, сред описаните в него кредити е включен и процесният кредит **** от 04.11.2014 г. – за ЕГН **********.

Представено е заверено копие на Пълномощно от “****” ООД, с нотариална заверка на подписите от 08.09.2016 г., с което последното е упълномощило ищеца да го представлява като уведоми длъжниците от негово име за сключения договор за цесия от 28.06.2016 г.

С исковата молба е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от “****” ООД чрез пълномощника му “****” ЕАД до ответника, което е връчено на последния с получаване на исковата молба на 25.09.2017 г.

По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. от по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява, че “****” ООД е предоставило на ответника по сключения между тях договор за потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г. кредит в размер на 300.00 лв., като ответникът е направил 16 бр. плащания общо в размер на 183.00 лв., от които последното плащане е на 05.06.2015 г. Съгласно заключението общият размер на задължението по процесния договор за потребителски кредит възлиза на 395.47 лв., от които главница в размер на 207.77 лв., договорна лихва за периода от 24.02.2015 г. до 15.09.2015 г. в размер на 17.73 лв., такси са същия период в размер на 122.32 лв., и дължима лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 30.05.2017 г. в размер на 47.65 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни.

По делото безспорно се установяват обстоятелства, че между “****” ООД и ответника В.П.Г. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за потребителски кредит No **** от 04.11.2014 г., по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни средства в размер на 300.00 лв., а ответникът се е задължил да върне предоставените му средства, заедно с годишен процент на разходите и лихва, както и дължими такса са оценка на досие в размер на 15.00 лв. и такса за избраната от ответника услуга “кредит у дома” в размер на 174.84 лв., при което общият размер на задължението му към кредитора е било 530.82 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е задължил да погаси това си задължение на 45 седмични вноски от по 11.80 лв. (а последната вноска от 11.62 лв.), с падеж на първото плащане на 11.11.2014 г. и на останалите вноски – в ден понеделник от седмицата. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е заплатил част от дължимите седмични вноски по кредита, като същото се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Категорично се установява и обстоятелството, че на 28.07.2016 г. между “****” ООД и ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредити, и които вземания са посочени и определени от цедента “****” ООД в списък Приложение No 1 към този договор, което приложение е представено по делото. В последното фигурира и вземането по процесния договор за кредит.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане-цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.

В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента “****” ООД, като уведомлението за това е получено от него на 25.09.2017 г., тъй като същото, приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника на посочената дата, подадено е от ищеца, но от името на цедента.

Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.