Решение № 11916 от 06.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14921/2023
- Вид
- Решение № 11916
- Подписан
- 06.07.2023
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 311, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11916 гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110114921 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Д. Г. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. .................. чрез адв. Д. П., срещу ответника ................, с адрес: гр. .............., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с Присъда № 260062/17.12.2020 г. по НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, 26 с-в, влязла в сила по отношение на ищцата на 07.08.2021 г., изразяващи се в психически и физически дискомфорт - притеснения, терзания, страх, че ще остане без работа, срам, влошено здраве и семейни проблеми, и сумата 3000 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода от 07.08.2021 г. до окончателното плащане.
Ищцата Д. Г. Ч. извежда съдебно предявените права с твърдения, че през м. май 2009 г. започнала работа в Агенция по заетостта, като изпълнявала длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Бюро по труда – Сердика“, гр. София, отдел „Активна политика на пазара на труда“, звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и програми“. Със Заповед № ...................... гр. София била включена в екипа за извършване на проверки на доставчици на услуги по реда на ПМС 251/21.10.2009 г. по схема „Аз мога“, като й било възложено извършване на проверки на процеса на обучение, осъществяван от „................ ЕООД, резултатът от които проверки, ищцата обективирала в констативни протоколи. През месец април 2018 г. на ищцата било повдигнато обвинение по ДП № 126/2014 г. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр.пр. № ............ г. по описа на СГП за това, че в периода от 27.07.2010 г. до 13.01.2011 г., в гр.
София, в качеството си на длъжностно лице – Главен експерт в Агенция по заетостта, в кръга на службата си, като извършител, в съучастие с ................. помагач, при условията на продължавано престъпление, е съставила официални документи – констативни протоколи, в които удостоверила неверни обстоятелства, че доставчикът на обучение/услуги „............... ЕООД е провеждал обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2007-2013), Приоритетна ос 2 – „повишаване на производителността и адаптивността на заетите“, схема „Аз мога“, по професия „икономист“, код 345120, специалност „Икономика и мениджмънт“, код 3451204 и по 1 професия „Офис-мениджър“, код 436010, специалност „Бизнес администрация“ код 34600101 с посочени в обвинението преподавател и обучаеми лица. Впоследствие бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, 26 с-в за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за съставяне на 7 неистински констативни протоколи. След проведени множество съдебни заседания и разпит на много свидетели е постановена оправдателна Присъда № 260062/17.12.2020 г., която след протест на СГП е потвърдена с Решение № 247/13.07.2021 г. по ВНОХД № 530/2021 г. по описа на САС. Ищцата поддържа, че в резултат на незаконното обвинение преживяла много притеснения, изпитвала терзания за това, че е обвинена за престъпление, каквото не е извършила, изпитвала страх, че може да бъде осъдена, че може да бъде уволнена, както и че може да бъде публично оповестена информация, че е обвинена във връзка с работата. Подозрението у колегите наложило по-усърдна работа. Преживяла психически и физически дискомфорт, влошило се здравето й и имала проблеми със семейството. Оценява претърпените неимуществени на 10000 лв., поради което ги претендира. Сочи, че във връзка с образуваното наказателно производство е претърпяла и имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 3000 лв., което също претендира.
Претендира и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, както и разноските по делото.
Ответникът ................, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на претендираните имуществени и неимущствени вреди, както и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 10000 лв. е прекомерно завишена по размер. Поддържа, че при определяне размера на вредите следва да се има предвид, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за тежко престъпление, по отношение на съучастника има постановена осъдителна присъда и е била наложена най-леката мярка за неотклонение, които обстоятелства обуславят по-нисък размер на обезщетението. По отношение на имуществените вреди възразява действително да е платено адвокатското възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения размер. По отношение на претенцията за законна лихва се позовава на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС с доводи, че лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на понисък размер на неумеществените вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.03.2018 г. по ДП № 126/2014 г. по описан на ГД „НП“ се установява, че ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“, което е предявено през м. април 2018 г.
От приобщеното към настоящото дело НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, се установява, че на 06.06.2018 г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 2641/2018 г. и след проведени петнадесет заседания с присъда от 17.12.2020 г. ищцата е била призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК и е оправдана изцяло по повдигнатото обвинение.
Срещу постановената присъда е постъпил протест от Софийска градска прокуратура, въз основа на която е образувано ВНОХД № 530/2021 г. по описа на САС, по което след проведено едно заседание е постановено Решение № 247/13.07.2021 г., с което е потвърдена присъдата от 17.12.2020 г., постановена по нохд 2
№ 2641/2018 г. по описа на СГС и влязла в сила по отношение на ищцата на 07.08.2021 г.
Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Л...... Георгиев за защита по досъдебното производство по описа на СГС с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв. (л.116).
В кориците на НОХД 2641/2018 г. по описа на СГС е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Л...... Г. за защита по НОХД 2641/2018 г. по описа на СГС с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лв.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, към 13.04.2023 г. ищцата е неосъждана, а от представеното писмо от НСС срещу същата няма данни да образувани и водени наказателни производства.
Представена е и справка за криминалистични регистрация на ищеца.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите ..................
В своите показания свидетелката Темелкова изнася данни, че се познава с Д. Ч. от 2012 г., когато работили заедно по общ проект в Министерство на здравеопазването.
Знае, че Д. работила преди това в Агенция по заетостта, където отново се е занимавала с проекти. В Министерство на здравеопазването работата им била проверявана многократно, включително от Сметна палата и управляващия орган и никога не е имало некоректни констатации. Свидетелката споделя, че знае за воденото срещу Д. наказателно дело за издаване на документ с невярно съдържане в периода 2018 -2020 г.
В началото Д. не споделила със свидетелката за делото, споделила на по-късен етап, когато трябвало да се определят членове на ликвидационна комисия, за които имало изискване да са с чисто съдебно минало и тя се притеснявала как ще се отрази това дело на работата й в комисията. Била много притеснена да не узнаят колегите й, притеснявало я какво ще си помислят за нея, като например, че не си е свършила работата или е нарушила служебните си задължения. Д. била притеснена, че е обвинена в нещо, което не е извършила и всъщност е обвинена затова, че си е свършила работата. Станала много недоверчива, налагало се да проверява нещата преди да подпише по няколко пъти. Имала отражение и по отношение на здравето – започнала да вдига кръвно и това състояние продължавало седмица. Имала също така повишена кръвна захар. Притеснявала се да не загуби работата си. Д. се притеснявала много и по отношение на работата си като съдебен заседател, тъй като участието й в заседанието като съдебен заседател би могло да причини неудобство, ако хората, с които участва я разпознаят в участието й като обвиняем. Свидетелката посочва, че с Д. работили заедно ежедневно, като в периода 2018-2019 г. се виждали ежедневно, както в работна среда, така и извън работно време. Свидетелката заявява, че знае да е посещавала многократно лекар, поради проблемите с кръвното. Преди да започне делото не е имала здравословни проблеми. По време на делото се чувствала обидена, засегната. Имала много добър имидж в работата на изключително стриктен човек, а воденето на такова дело щяло да опетни името й.
В своите показания свидетелката .............. заявява, че познава Д. ............... от 20 години, били семейни приятели и поддържали чести контакти. Заявява, че познава Д. като много слънчев човек, а делото, което се водило срещу нея й причинило много тревоги. Имало период, в който тя не е искала да излиза с компанията, защото се притеснявала, след което споделила тревогите си. В резултат на притесненията имала здравословни проблеми – диабет, тахикардия и високо кръвно. Изпитвала чувство за несправедливост спрямо нея, тъй като е отговорен човек в работата, а същевременно я обвиняват в нещо, което не е извършила. Била съсипана заради дългото време, в което се водило това дело – продължило от 2018 г. до 2020, 2021 г. Ходила на лекар за диабета и високото кръвно. Знае, че Д. работи в Министерство на здравеопазването и същевременно като съдебен заседател, като по повод на последното е споделяла, че се чувства неудобно сред колегите да участва като съдебен заседател и едновременно с това да е обвинена в престъпление. Споделяла, че се страхува за резултата от това дело и че може да бъде осъдена за нещо, което не е извършила и няма да получи 3 справедливост. Свидетелката споделя, че знае делото да се води за документ с невярно съдържание от 2018 г. За здравословните проблеми Д. е показвала на свидетелката медицински документи и изследвания, а последната я съветвала с какви лекари за се консултира. Здравословните проблеми реално започнали през 2018 г., преди това не знае да е имала оплаквания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.