Решение № 6 от 10.02.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Каварна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ж. П. Георгиев при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Ж. П. Георгиев Административно наказателно дело № 20243240200133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: с.***,обл.Варна,чрез адвокат З. И.-АК Варна срещу Наказателно постановление № 24-0283-000165/17.05.2024г. издадено от Началник РУ към ОВДМВР Добрич,РУ Каварна,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева;за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева В жалбата си въззивника заявява,че не е доволен от обжалваното наказателно постановление.Счита същото за незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила и моли съдът да го отмени изцяло,като излага обстойни съображения в тази насока.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание,не се явява,представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,който от името на жалбоподателя пледира съдът да уважи жалбата,съобразно заявените с нея искания.Излага относими правни аргументи,в подкрепа на застъпеното становище,като претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание,представител не се явява.

Контролиращата страна,РП Добрич ТО-Каварна редовно призована не изпраща представител.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски 1

Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.04.2024г. в 18:57 часа на главен път I-9 разклона за с.Раковски в посока към гр.Шабла Ж. Д. Д. с ЕГН ********** управлява лек автомобил Рено Канго с рег.№ *** със СУМПС,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено.Водача не представя СРМПС..Водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARPL-0258,като уреда отчита 0 промила алкохол.Въз основа на установеното в присъствие на жалбоподателя свидетеля Д. Т. П. Мл.АК при ОДМВР Добрич РУ Каварна съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1102461/30.04.2024г. за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева;за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева.

Съдът счита за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,чрез показанията на свидетелите Д. Т. П. и Н. Г. Н.-полицейски служители,които кредитира изцяло,т.к. същите са последователни,логични кореспондират с приложените писмени доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.

Видно от прокурорско постановление на Районна прокуратура гр.Варна от 10.05.2024г. прокурорска преписка № 1610/2024г. по описа на ВРП е образувана по сведение от Ж. Д. Д. от гр.Варна,който заявява за липсваща чантичка с лични документи.С горепосоченото прокурорско постановление е направен отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката.

При така установените фактически положения,съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.В тази насока,съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението,същото е пълно и детайлно съобразено със състава на нарушението,датата и място на извършване,както и на обстоятелствата при 2 които е извършено,конкретизирани са и нарушените разпоредби,съобразно съставите на административните нарушения и няма съмнение,че жалбоподателя е разбрал за какви административни нарушения му е съставен АУАН,съответно издадено НП.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.Индивидуализирани са в достатъчна степен деянията на двете нарушения,което не буди съмнение.

По отношение на административното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП:

Според чл.150а ал.1 от ЗДвП,за да има право да управлява МПС,водачът трябва да притежава свидетелство за управление,валидно за категорията,към която спада управляваното от него моторно превозно средство,да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред ,както и свидетелството за управление да е в срок за валидност,да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено. Доколкото при проверката е установено,че на 30.04.2024г. в 18:57 часа на главен път I-9 разклона за с.Раковски в посока към гр.Шабла Ж. Д. Д. с ЕГН ********** управлява лек автомобил Рено Канго с рег.№ *** със СУМПС,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено,съдът приема за безспорно доказано ,че водачът управлява моторно превозно средство със СУМПС,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено.В тази връзка изисканата от процесуалния представител на жалбоподателя прокурорска преписка № 1610/2024г. по описа на ВРП образувана по сведение от Ж. Д. Д. от гр.Варна,който заявява за липсваща чантичка с лични документи,не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,тъй като е безспорно доказано,че нарушението е извършено както от обективна,така и от субективна страна.Жалбоподателят е осъзнавал ,че е неправоспособен водач на МПС,тъй като към момента на проверката управлява лек автомобил Рено Канго с рег.№ *** със СУМПС,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено и независимо от това управлява МПС.

Настоящата инстанция счита,че разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП освен санкционна е и материално правна,защото в себе си съдържа и описание на нарушението,за което се предвиждат посочените в нея санкции.В случая административнонаказващия орган е посочил непрецизно,че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП,вместо директно да посочи,че е извършено нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.Това не представлява съществено процесуално нарушение,обуславящо отмяната на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,тъй като след като се наказва водач който управлява моторно превозно средство, със СУМПС,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено,то очевидно е,че всяко пътно превозно средство,което участва в движението по пътищата,отворени за обществено ползване,трябва да се управлява от правоспособен водач.Критерият по който се разграничават съществените от несъществените 3 нарушения е преценката,доколкото това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице.Както в акта,така и в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства при които е извършено.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.Обществената опасност на нарушителя е висока,предвид множеството предходни нарушения на ЗДвП,поради което съдът счита,че наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието,визирани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът прие,че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.

По отношение на административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:

Приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка изложена в мотивите на наказателното постановление,съответствува на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.Атакуваното наказателно постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон и в тази му част.Съгласно императивната разпоредба на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.В разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП се съдържат мерките за държавно-властническо въздействие при нарушение на посоченото правило.С оглед на приложеният към административнонаказателната преписка- Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1102461 и Наказателно постановление № 24-0283-000165/17.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Добрич,РУ Каварна,Съдът счита,че жалбоподателят е реализирал състава на описаното в атакуваното наказателно постановление административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.В хода на съдебното производство безспорно се установи,че горецитираното нарушение е консумирано виновно от лицето,посочено като нарушител,който извод се потвърждава недвусмислено и от съвпадащата част на показанията на разпитаните като свидетели по делото-Д. Т. П. и Н. Г. Н.-участвували в извършването на проверката,които са възприели като очевидци развитието на процесния случай.Показанията на горепосочените свидетели разгледани в тяхната съвкупност,дават ясна и точна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката са си логични,безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.От горепосочените писмени и гласни доказателства безспорно се установява,че жалбоподателя виновно е нарушил състава на нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно,т.е. съставлява фактическия състав на визираната в атакуваното наказателно постановление законова норма.Фактическите констатации отразени в акта,респективно наказателното постановление,не се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

4

Освен това съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.Процесният акт е съставен от компетентно лице,има всички изискуеми реквизити и е редовно връчен.Установените с него обстоятелства имат обвързваща за съда доказателствена сила,освен ако не бъдат оборени с други доказателства.В настоящия процес такива доказателства липсват.

С оглед на гореизложеното съдът приема,че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършените нарушения и процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0283-000165/17.05.2024г. издадено от Началник РУ към ОВДМВР Добрич,РУ Каварна,с което на Ж. Д.

Д. ЕГН ********** с адрес: с.***,обл.Варна за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева;за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева.