Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2959 от 09.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1630/2022
Вид
Определение № 2959
Подписан
09.08.2022
Състав
Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.8 · Закон за енергетиката
  • §1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.109 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2959 гр. Варна, 09.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501630 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на „Диджител“ ООД срещу Решение № 1086 от 15.04.2022г. по гр.д. № 6874/2021г. по описа на РС Варна, с което са отхвърлени, предявените от въззивното дружество срещу „Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Л.“ ЕООД, Б. Н. Л., Т. Б. Л., Медицински център „Свети Стилиян“ООД, „СМАБЛ“ЕООД, гр.Варна и „Кредит Тръст“ЕООД, гр.София, ул.“Вискяр планина“ №19 с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, изразяващи се в ползване на електроенергия и ВиК услуги чрез съоръженията на ищеца за присъединяване на сградата на Медицински комплекс „Младост –Варна“, находяща се в гр.Варна, ж.к.Младост, ..., представляваща имот с идентификатор ... по КК КР на гр.Варна, към електроразпределителната мрежа, а именно електрическите уредби, Трафопост 20/04 КV, както и съоръженията за две кабелни линии, две трафомашини и съоръжения за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа и „Диджител“ ООД е осъдено да заплати разноски по делото, както следва: 120лв. на Б. Н. Л.; 900лв. на „Специализирана болница за активно лечение на детски болести“ и 900 лева на „Медицински център Свети Стилиян“ООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди , че по делото безспорно е установено, че въззивното дружество е собственик на сградата „Медицински комплекс Младост-Варна, както и на съоръженията за присъединяването към електроразпределителната мрежа и ВиК системи.

Ответниците са собственици или ползватели на отделни самостоятелни обекти в сградата, като ползваните електричество и вода за обектите се отчитат по партида на „Диджител“ Ответниците не са сключили договори със съответните експлоатационни дружества за самостоятелно присъединяване към електроразпределителната, водно снабдителна и канализационна мрежа и на са открили самостоятелни партиди при доставчиците. Ползването на съответните консумативи се извършва чрез съоръжения, уредби и инсталации, собственост на въззивника, като по този начин ответниците смущават упражняването на правото му на собственост върху тези съоръжения.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че процесните съоръжения не са индивидуална собственост на въззивното дружество, тъй като от момента на възникването на етажна собственост на сградата, съоръженията за присъединяване са придобили статут на общи части и като такива са собственост на отделните етажни собственици, съобразно съотношението на обособените обекти, както и, че от доказателствата по делото не се установява ответниците да са ползвали тези съоръжения, по начин, несъответстващ на предназначението им и пречи на въззивното дружество да упражнява правата си. Твърди, че трафопоста представлява самостоятелен обект, по смисъла на §1 от ДР на ЗКИР и доколкото същият служи за 1 трансформиране и разпределение на електрическата енергия той има самостоятелно функционално предназначение, извън предназначението на сградата на Медицинския комплекс. Освен това трафопостът е отделно стоящ и е разположен извън сградата на медицинския комплекс. Не се установява процесният трафопост да има качеството на обща част по предназначение. Излага още, че съдът не е съобразил обстоятелствата, че предявеният иск цели защита на правото на собственост на дружеството върху електрическата енергия и вода като движими вещи, като не е обсъдил твърденията, че ответниците ползват без съгласието на ищеца ел.енергия и вода, собственост на ищеца, които той закупува от експлоатационните дружества. Твърди се, че с присъединяването на самостоятелните обекти на ответниците чрез съоръженията води до заемане на предвидената за тях в трафопоста мощност, като по този начин те неправомерно лишават собственика на съоръжението от възможността да предостави достъп до тези съоръжения на електроразпределителното предприятие за снабдяване на други клиенти по реда на чл.117, ал.8 ЗЕ.

Освен това тези неправомерни действия ежемесечно водят до възникване на неоснователни разходи за ищеца, тъй като той е принуден да заплаща ползваните от тях електроенергия и вода.

По подробно изложени доводи и съображения, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове се уважат с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на въззивната жалба, с които последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.

Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 20.09.2022г. от 10,30часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2