Решение № 124 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1436/2024
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 07.02.2025
- Състав
- Мариета Бедросян
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 45 и сл. · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20245300101436 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Ищецът Е. П. П., ЕГН **********, от гр. ****, със съд. адрес: гр. ****, чрез адв. А. Б., е предявил срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размери съответно на 4 000 лв. и на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че с Постановление от 05.07.2010 г. по пр.пр.№ 248/2010 г. на РП – Пловдив е образувано сл.д.№ 89/2010 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив първоначално срещу И.А.К. за това, че в периода м.01.2008 г. – м.
12.2009 г. при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – ш. във „Филтранс“ АД – Пловдив, е присвоил чужди пари в размер на 106 000 лв. и вещи - дизелово гориво, собственост на дружеството, връчени му в това му качество и поверени да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл.
201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
1
Ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление от 25.03.2015 г. и му е взета мярка за неотклонение „П.“. След извършване на множество следствени действия с Постановление от 09.06.2016 г. производството по сл.д.
№ 89/2010 г. е частично прекратено, а с Постановление от 01.11.2016 г. е отменена мярката му неотклонение, поради изтичане на срока за това.
С ново Постановление от 13.06.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. 93, т. 1, б.“б“ от НК, а на 26.09.2019 г., 07.01.2019 и 28.11.2019 г. са му предявени материалите по делото.
На 31.01.2020 г. е внесен обвинителен акт против И. К. за длъжностно присвояване в големи размери и против ищеца Е. П. като помагач за същото престъпление и е образувано н.о.х.д.№ 756/2020 г., ПРС, 5 н.с. С протоколно определение от 22.03.2022 г., потвърдено с Определение № 536/29.06.2022 г. по н.ч.х.д.№ 1127/2022 г., ПОС, съдът е прекратил производството, поради съществени нарушения на процесуалните правила, и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения.
След редица процесуално-следствени действия, с Постановление от 06.12.2023 г. на РП – Пловдив е прекратено производството по сл.д.№ 89/2010 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, поради недоказаност на обвинението.
Ищецът е бил обвиняем в продължение на 7 г., 9 мес. и 11 дни и то при положение, че е привлечен като обвиняем 4,5 г. след образувано на сл.д.№ 89/2010 г., което време е било напълно достатъчно за изясняване на фактическата обстановка, като действията на прокуратурата в случая са в грубо нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Ищецът е с. по образование и след като е бил освободен от длъжност, не могъл свободно да упражнява професията си. Ако бъде признат за виновен, освен наказанието лишаване от свобода от 3 г. до 15 г., можел да бъде лишен и от правото да упражнява професията на с., както и да загуби част или цялото си имущество, а също и да отговаря по предявен граждански иск от бившия си работодател. Изпитвал постоянен стрес, загубил душевното си равновесие, страдал от безсъние, което наложило употребата на медикаменти за сън.
Продължителните тревоги се отразили и на отношенията в семейството му, 2 тъй като изпитвал вина към съпругата си за причинения страх и несигурност за материалното им бъдеще.
Ищецът страдал от захарен диабет и привличането му под наказателна отговорност, съпроводено с постоянна тревожност и стрес, довели до невъзможност ефективно да контролира състоянието си.
Ищецът е направил и разходи за адвокатска защита по досъдебното и по съдебното производство, подробно описани в ИМ, в размер на общо 4 000 лв.
С молба вх.№ РС-24-71/15.02.2024 г. ищецът е претендирал от ВСС обезщетение в размер на 10 000 лв. за нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като е постигнато споразумение за обезщетение в размер на 4 900 лв., което е изплатено на ищеца, поради което същият е оттеглил претенцията си по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и производството по делото е прекратено в тази част.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите претенции, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул.
Витоша 2, чрез Окръжна прокуратура – Пловдив, пл. Съединение 3, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковете.
Твърди, че претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ следва да е изчерпана административната процедура по реда на глава ІІІа от ЗСВ, по която не е постигнато споразумение към датата на предявяване на този иск. Освен това, съгласно ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д.№ 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, в тази хипотеза съдът определя едно общо обезщетение в рамките на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като посочи и каква част от глобалното обезщетение е за вреди от нарушаване на принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Твърди, че претенцията на ищеца за преживените емоционални болки и страдания е недоказана и силно завишена по размер, който не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на социално-икономическата 3 обстановка в страната.
Оспорва претенцията за имуществени вреди като неоснователна и прекомерна, като оспорва документите за платени адвокатски хонорари като частни такива по отношение на достоверността на датите им.
Оспорва и началната дата, от която се претендира присъждане на лихви – 13.12.2023 г., а не от датата на постановлението за прекратяване на производството - 06.12.2023 г.
Счита, че ищецът има изключителна вина за настъпилия негативен резултат и моли на основание чл. 5 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да бъде освободена от отговорност за претърпените от него вреди. Алтернативно моли да се намали отговорността на ответника на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, поради съпричиняване на вредите.
Ето защо, моли съда да отхвърли исковете изцяло като недоказани и неоснователни или евентуално да намали претендираното обезщетение по размер. Подробни съображенията в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адв. хонорар с оглед не голямата фактическа и правна сложност на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства и от приложеното сл.д.№ 89/2010 г. на ОСО при ОП – Пловдив, пр.пр.№ 248/2010 г. на РП – Пловдив, се установява, че ищецът Е. П. П. сключил на 01.05.2001 г. трудов договор с „Трансфинанс“ ООД - Пловдив за длъжността „О.с.“ във „Филтранс“ АД – Пловдив, ЕИК 115005748, като първото дружество осъществявало счетоводното обслужване на второто, като и двете дружества били дъщерни на „Български транспортен холдинг“ АД.
Трудовото правоотношение на ищеца Е. П. с „Трансфинанс“ ООД Пловдив е било прекратено по негово желание със Заповед № 236/14.05.2010 г.
И.А.К. сключил на *** г. трудов договор с „Филтранс“ АД – Пловдив за длъжността „ш.“ на товарен автомобил „Ивеко“. С Постановление от 05.07.2010 г. по пр.пр.№ 248/2010 г. на РП – Пловдив е образувано досъдебно 4 производство по сл.д.№ 89/2010 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив срещу И.А.К. за това, че в периода м.01.2008 г. – м.12.2009 г. при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – ш. във „Филтранс“ АД – Пловдив, е присвоил чужди пари в размер на 106 000 лв. и вещи - дизелово гориво, собственост на дружеството, връчени му в това му качество и поверени да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С Постановление от 25.03.2015 г. ищецът Е. П. е привлечен като обвиняем по същото сл. дело за това, че през периода 01.01.2005г. – 31.07.2009г. при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице „О.с.“ във „Филтранс“ АД – Пловдив, в съучастие като помагач с И.А.К. като извършител, умишлено е улеснил последния да присвои дизелово гориво, собственост на „Филтранс“ АД, и е преправил съдържанието на официални документи, с цел да бъдат използвани, което съставлява престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение „П.“.
След извършване на множество следствени действия с Постановление от 09.06.2016 г. производството по сл.д.№ 89/2010 г. е частично прекратено, а с Постановление от 01.11.2016 г. е отменена мярката за неотклонение на ищеца, поради изтичане на срока за това.
С ново Постановление от 13.06.2019 г. ищецът Е. П. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. 93, т. 1, б.“б“ от НК, а на 26.09.2019 г., 07.01.2019 и 28.11.2019 г. са му предявени материалите по делото. На 31.01.2020 г. е внесен обвинителен акт против И. К. за длъжностно присвояване в големи размери и против ищеца Е. П. като помагач за същото престъпление и е образувано н.о.х.д.№ 756/2020 г., ПРС, 5 н.с., по което с протоколно определение от 22.03.2022 г., потвърдено с Определение № 536/29.06.2022 г. по н.ч.х.д.№ 1127/2022 г., ПОС, съдът е прекратил производството, поради съществени нарушения на процесуалните правила, и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения.
След извършване на нови процесуално-следствени действия с
5
Постановление от 06.12.2023 г. на РП – Пловдив производството по сл.д.№ 89/2010 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив е прекратено изцяло на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
За адвокатска защита по н.о.х.д.№ 756/2020 г., ПРС, 5 н.с., ищецът е заплатил на адв. С. Б. по Договор за правна защита и съдействие № ****/23.09.2020 г. сумата 800 лв., както и 3 000 лв. по Договор за правна защита и съдействие № ****/25.11.2021 г.
От приложената медицинска документация на ищеца Е. П. (л.37–42 и л.69–79) се установява, че същият е диагностициран през 2012 г. с „Други тревожни разстройства“ и през 2015 г. - със „Смесено тревожно-депресивно разстройство“; с Неисулинозависим захарен диабет (2022 г. – 2023 г.), а през м.03.2024 г. - с карценом на панкреаса.
По делото са разпитани свидетелите Н. Д. А. и М. П.а М. – П.а, показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на втората свидетелка, която е с. на ищеца, с оглед възможната й заинтересованост от изхода на спора.
От кредитираните гласни доказателства на свид. А. – семейна приятелка, се установява, че „срещу Е. тръгна досъдебно производство.
Някъде преди около 15 г. … той работеше в някакъв транспортен холдинг на С.г. и го бяха обвинили в поправка на пътни листове. Той беше з.-г. с. в този холдинг. Обвиненията бяха във връзка с длъжността му. Той го прие много стресиращо и много притеснено. Той казваше, че никога не е правил такова нещо. Познавам го като отговорен и честен чавек и той беше много стресиран от тези обвинения… Преди това той беше много усмихнат, беше „душата“ на компанията, а след образуване на досъдебното производство беше много притеснен, защото беше свързано със служебното му положение и всички тези неща се знаят в нашата гилдия. Аз също съм с..
Разпечатката съдържа 49 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dc5d023-bfce-456a-8519-ba89e79a5413