Решение № 337 от 07.07.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 41/2023
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 07.07.2023
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 337 гр. Габрово, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100041 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 141/09.01.2023 г. на Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Севлиево, ул. „*********” № 7, ет. 3, ап. 5 предявена срещу „ПЪТСТРОЙ - ГАБРОВО” АД, ЕИК 107051800, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ***, за заплащане на сумата 40000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 02.07.2020 г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от 02.07.2020 г. /датата на увреждането/ до окончателното й заплащане, сумата 1950 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 09.01.2023 г. до окончателното заплащане, сумата 498.88 лева - обезщетение за забава върху сумата, представляваща имуществени вреди за периода от 02.07.2020 г. до 08.01.2023 г. /деня предхождащ предявяването на исковата молба/.
Ищецът твърди, че на 02.07.2020 год. около 11:40 ч. на път II - 44, км. 10+200, при изпълнение на трудовите си задължения - отстраняване на клони надвиснали над пътното платно и при освобождаване на заклещена в клон шина на клонорез загубил равновесие, вследствие на което паднал от дървото от височина около 2 метра, като от удара получил фрактура на гръбначен прешлен. След настъпване на инцидента, ищецът бил откаран в Център за спешна медицинска помощ, гр. Севлиево и след извършване на медицински преглед и необходимите манипулации бил настанен за наблюдение и лечение в Ортопедо-травматологично отделение към МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево за периода от 02.07.2020 год. до 06.07.2020 год., където му била направена оперативна интервенция. Сочи, че след изписването му от болницата бил във временна нетрудоспособност в продължение на шест месеца, като през месец януари 2021 г. започнал да изпълнява трудовите си задължения. Излага, че 1 вследствие на полученото увреждане изпитвал болки в гръбначния стълб, съпроводени с изтръпване на ръцете, което му пречело да изпълнява длъжността, на която е назначен и в периода 10.05.2022 г. – 07.08.2022 г. отново бил във временна нетрудоспособност, а впоследствие се наложило да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Сочи, че и към настоящия момент изпитва болки и страдания и не е възстановен напълно. Освен обезщетение за претърпените болки и страдания претендира да му бъде заплатена сумата в размер на 1950 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които се изразяват в разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението, получено за временна неработоспособност за периода от 02.07.2020 год. - 31.12.2020 год. и от 10.05.2022 год. до 07.08.2022 год.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че настъпилата 02.07.2020 г. злополука е призната за трудова. Същевременно сочи, че действието, което е извършвал Е. С. Д. непосредствено преди падането нямало връзка с изпълнението на трудовите му задължения. Ищецът изпълнявал длъжността „работник, поддръжка на пътища", като в длъжностната му характеристика не било включено задължение за качване по дървета. Излага, че ищецът правейки опит да освободи шината на клонореза по избрания от него начин е нарушил правилата за безопасност и здраве, приложими към изпълняваната от него работа. Счита, че е допусната груба небрежност от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, представляваща единствената причина за настъпването на трудовата злополука, което било основание изключване отговорността на работодателя както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Евентуално ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, който счита за значително завишен и несъответен на критериите на чл. 52 ЗЗД. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 611.94 лева, представляваща заплатени от ответника здравноосигурителни вноски за възстановяване на здравноосигурителните права на ищеца.
Третото лице помагач "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ " ЕАД не изразява становище по предявените искове.
С протоколно определение от 08.06.2023 г. е допуснато изменение в петитума на предявения иск, касаещ претенцията за неимуществени вреди, чрез увеличение размера му, като същият се счита предявен за сумата от 60000 лева, съответно претенцията за имуществени вреди е намалена до сумата от 607.65 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 02.03.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор от 16.05.2018 г., като изпълнявал длъжността „работник, поддръжка на пътища”, както и че на 02.07.2020 г. е настъпила злополука, която с влязло в сила разпореждане № 25 от 14.07.2020 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, била призната за трудова.
Видно от представеното разпореждане № 25 от 14.07.2020 г., издадено от ТП на НОИ – Габрово, декларираната злополука с вх. № 25 от 06.07.2020 г. от осигурителя „Пътстрой Габрово“ АД, станала с Е. С. Д. на 02.07.2020 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено още, че по данни от декларацията за трудова злополука и протокол за вътрешно разследване от 02.07.2020 г.
2 внезапното увреждане (фрактура на гръбначен прешлен) е в резултат на падане от дърво при опит за освобождаване на заклещена шина на клонорез.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „работник, поддръжка на пътища“, в която неизчерпателно са посочени основните функции и задачи, които следва да осъществява ищецът, като съгласно т. 2, 3 и 4 от същата, работникът следва да работи в екип с другите пътни работници, да изпълнява указанията на пътните работници от по-висока квалификационна степен, да изпълнява дадените указания от прекия ръководител, както и да работи в екип и да подпомага квалифицираните пътни работници. Съгласно т. 6, работникът следва да има завършен 6 клас.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че вследствие инцидент, настъпил на 02.07.2020 г. Е. С. Д. е получил счупване на гръбначен прешлен. Счупването е довело до трайно затруднение на движението на снагата със срок на имобилизация между 4 и 6 месеца и период на временна неработоспособност за физически труд около 12 месеца. Вещото лице е заключило, че телесната повреда може да бъде получена по начина описан в исковата молба – падане от дърво от височина от около два метра при освобождаване на заклещена в клон шина на клонорез, като счупването се получава по флексионен, компресионен начин огъване на гръдния отдел на гръбначния стълб в предно-задна посока. Ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 180 дни. Бил е приет за лечение в ортопедично отделение за 4 дни, след което е изписан за домашноамбулаторно лечение. Един месец след травмата прилагал антикоагулантна терапия.
Бил му предписан лумбостат, който носил в продължение на целия период, в който бил в отпуск по болест. В продължение на 3 месеца бил на легло и бил обслужван изцяло от лицето, с което е съжителствал на семейни начала, след което започнал да се придвижва с две патерици, които използвал 1 месец. След този период използвал като помощно средство бастун до края на отпуска по болест. В последствие започнал работа и ходел с пристягащ колан на кръста. Поради продължаващи оплаквания от болки в гръдния отдел на гръбначния стълб (между плешките), изтръпване и слабост на горните крайници, по-изразени на лявата ръка и изтръпване и болки в долните крайници, ищецът не можел да изпълнява трудовите си задължения при работодателя „Пътстрой-Габрово“ АД и се наложило трудовото правоотношение да бъде прекратено по инициатива на работника, който към момента работи като охрана при друг работодател. През цялото време, докато бил в отпуск по болест, се налагало ищецът да употребява обезболяващи – през устата и инжекционно. И към настоящия момент, същият често използвал аналгин ампули като средство за успокояване на болките. В оздравителния период след инцидента ищецът се оплаквал от болки при движение и при палпация по хода на опасваща болка в гръдния кош, които са свързани с фрактурата на тялото на дванадесети гръден прешлен. Имал оплаквания от изтръпване на ръцете, които не могат да бъдат свързани със счупването на гръден прешлен, но могат да се дължат на заболяване и/или травма в областта на шийния отдел на гръбначния стълб.
Съгласно заключението на вещото лице, от представения допълнително към делото амбулаторен лист от невролог, е видно, че ищецът продължава да има оплаквания от изтръпване на ръцете, както и данни за увреждане на гръбначномозъчни 3 нерви на нивото на поясно-кръстцовата област на гръбначния стълб (четвърти, пети поясен прешлен и първи кръстцов прешлен). Тези оплаквания не могат да бъдат свързани единствено с травмата на гръбначния стълб, претърпяна от ищеца на 02.07.2020 г. Те са свързани с генерализирани дегенеративни увреди по хода на целия гръбначен стълб, но клиничната им изява е провокирана от травмата. От направената рентгенография на 11.05.2023 г. в ДКЦ 1 – Севлиево е установено дегенеративно заболяване (скондилоза) на нивото на поясните прешлени. Обсъжда се оперативно лечение при задълбочаване на оплакванията. Обективно към 21.05.2023 г. се установява лека кифоза (гърбица) в областта на гръдния отдел на гръбначния стълб и в поясния му отдел. Травмата е причинила затруднения на движението на гръбначния стълб и крайниците поради болка в гръбначния стълб, слабост и изтръпване на горни и долни крайници и съответно ограничаване на работоспособността на ищеца досежно упражняването на физически труд за в бъдеще.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. М. – във фактическо съжителство с ищеца, Юсеин Шерифов – съсед на ищеца и Венко В. – технически ръководител при работодателя „Пътстрой-Габрово“ АД.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Венко В.
– технически ръководител, които съдът кредитира като последователни, основани на личните му възприятия, но преценява критично с оглед трудовите му правоотношения с ответника „Пътстрой-Габрово“ АД и въз основа на които приема, че механизмът на работа по подсигуряване на безопасна работа по време на движение на пътя е включвал работа с дълга резачка – клонорез, с която се режат надвесените клони, които се подготвят за извозване, като св. В. като пряк ръководител на ищеца е участвал организационно в дейностите по изсичане на клони, надвиснали над пътя, но не е присъствал лично когато е станал процесният инцидент. Свидетелят сочи, че обичайна практика е работниците, които осъществяват ръководство на дейностите по обезопасяване на пътя, да не бъдат уведомявани, когато се заклещи резачка, а работниците по поддръжка на пътя сами да решават какви действия да предприемат.
Съгласно показанията не е имало изрично регламентиран ред за освобождаването на уреда при заклещване, като един от вариантите било това да стане с автомобил, другият – с багер, като при настъпване на злополуката на място не е имало такъв.
Следващ метод било с камион или вишка, като на мястото на инцидента е имало само камион. Съдът не кредитира показанията в частта в която сочи, че ищецът по собствена инициатива се е качил на дървото, за да освободи заклещената в клоните резачка и е паднал доколкото същият лично не е присъствал по време на инцидента и няма как да е възприел вземането на решение за освобождаване на уреда от пострадалия работник.