Присъда № 207 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 207 от 01.07.2026 г. по НОХД № 909 по описа за 2026 г. на РС - Варна, НО, 37 състав.

Районна прокуратура-Варна е внесла обвинителен акт срещу Й. Д. К. за това, че на 22.07.2025г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “********“ с per. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1 от ЗДвП: “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има три пътни ленти-да навлиза и да се движи в крайната лява лента“ чл.20, ал.1 от ЗдвП:“ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ .' чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч., а именно - за категория «В» в рамките на населеното място - 50 км/ч , като се е движила със скорост от 63,68 км/ч., и по НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ причинила средна телесна повреда на В. И. Г. изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става, обусловило трайно затрудняване движенията на дясната ръка за срок, по-голям от един месец, като деянието е извършено в пияно състояние. престъпление по чл.343, ал.З, пр.1, б. „а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва непосредствено и пряко разпитите на св. В. И. Г., В. Ю. М., Г. Д. Г., Д. Н. Н., И.

Ф. Р., С. Р. Б., без да се извършва непосредствен разпит на същите, както и на вещите лица М. С., М. И. Н. и А. В. в съдебното заседание.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраният доказателствен материал. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимално предвидения размер за срок от 12 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като при условията на чл58а от НК, това наказание да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. По отношение на лишаването от правоуправление на МПС, предлага на съда на основание чл. 343г. от НПК да лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 8 м.

1

Адв. В. – повереник на пострадалия В. И. Г., поддържа становището на представителя на ВРП, моли за присъждане на разноски.

Адв. Д. – защитник на подсъдимата К., пледира да не се приема квалификацията „пияно състояние“, а да се приеме единствено квалификация по чл. 343, ал.1, б.“б“ от НК и на подзащитната му да бъде наложено на осн. чл. 78а. от НК административно наказание „Глоба“ .

Подсъдимата К. моли да й бъде наложено административно наказание „Глоба“ и да не бъде лишавана от право да управлява МПС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Й. Д. К. е родена на **********г. българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.

Подс. Й. Д. К. била правоспособен водач на МПС от месец Октомври 2011 г., притежавала категории „В“, „М“ и „АМ“.

На 22.07.2025 г. в гр. Варна, около 14:00 часа, след като употребила алкохол предприела управление на лек автомобил марка „********“ с рег.№ ********, собственост на майка й - Я. П. К.. Управлявала автомобила по бул.

„Цар Освободител, в посока от кръговото кръстовище с бул. „В.Левски“ към кръстовището с бул. „Хр. Смирненски“.

Към този момент по бул. „Цар Освободител, в посока от кръстовището с бул. „Хр. Смирненски“ към кръстовището с бул. „В. Левски“ свид. Т. Д. Г. управлявал пътнически бус марка „********“ с peг.№ **********, собственост на „*********“ - ЕООД, гр. Варна, с управител и представител В.

Ю. М. .

В буса пътували: В. И. Г., И. Ф. Р., Д. Н. Н.. След автобусната спирка, находяща се над блок № 7 на жк. „******“, свид. Г. видял лек автомобил който се движел срещу него, в пътната лента за движение в посока към кръговото кръстовище с бул. „В. Левски“. В този участък пътното платно се състояло от една пътна лента за движение в посока към бул. „В. Левски“ и две пътни ленти за движение в обратна посока към кръстовището с бул. „Хр. Смирненски“.

2

Свид. Г. подал сигнал със светлините - дълги -къси и звуков сигнал с клаксона, но движещия се срещу него лек автомобил не се прибрал в лентата за движение в неговата посока. Свид. Г. отклонил буса в дясно, но въпреки това настъпил удар между предна лява част на насрещно движещия се автомобил, установен при огледа като лек автомобил марка „********“ с рег.№ ******** и задна лява част на буса, в областта на задно ляво колело, от което бусът „********“ се преобърнал на дясната си страна, а лекият автомобил „********“ се завъртял обратно на първоначалната посока на движението му.

На място бил изпратен екип на полицията и на спешна медицинска помощ. Водачът на лекият автомобил „********“ с рег.№ ******** бил установен като Й. Д. К., ЕГН ********** . В хода на разследването обяснила, че телефонът й паднал, навела се да го вземе и последвал удар на автомобила, управляван от нея с движещия се в обратна посока бус.

В следствие на настъпилото ПТП, травматични увреждания получили пътника в буса - В. И. Г. и подс. К., които били откарани в ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна- Варна“-АД.

Водачът на буса - Г. Д. Г. бил тестван на място за употреба на алкохол и наркотични вещества, като и двете проби били отрицателни.

Подс. К. била откарана с линейка в ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна-Варна“АД, където била прегледана, била й взета кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите В. И. Г., В. Ю. М., Г. Д. Г., Д. Н. Н., И.

Ф. Р., С. Р. Б.; писмени доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост, бюлетин за съдимост, характеристична справка, СМЕ, СХЕ, СОЕ, САТЕ, медицински документи, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и др.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

3

Съдът кредитира представеното в хода на досъдебното производство заключение на изготвената СХЕ № 248/2025 г. /л.58/ и Протокол № 733/23.07.2025 г. на лаборатория за изследване на алкохол към МБАЛ „Св.

Анна- Варна“ -АД /л.55/, в кръвната проба, взета от К. на 22.07.2025 г. в 14.50 часа, се установило наличие на алкохол - 0,41 промила.

Видно от заключението на СМЕ по писмени данни № 236/2025 г., изготвена от проф. д-р Д. Р. / л.72-79/ при станалото ПТП подс. К. е получила счупване на лява ключица, обусловило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за период по-дълъг от един месец. Въз основа на данните от СХЕ и на анализ на събраните гласни и писмени доказателства относно времето и механизма на настъпване на ПТП, СМЕ е дала заключение, че към момента на настъпване на ПТП /13.56 часа по данни от Национална система 112/, съдържанието на алкохол в кръвта на подс. К. е било 0,55 промила, пресметнато въз основа на средната стойност на разграждане на алкохол в човешкия организъм на час - 0.15 промила. Съдът изцяло кредитира експертното заключение, намира същото за изготвено от лице в рамките на неговата компетентност. Изводът , че в кръвта на подсъдимата към момента на възникване на ПТП е установена концентрация на алкохол 0,55 промила е изграден върху логичен, обективен и всестранен анализ. Разликата от 0,55 промила до 0,41 промила- установена с кръвната проба на подсъдимата се дължи на това, че последната се е намирала във фаза на елиминация при взимане на кръвното изследване час по-късно от настъпилото ПТП.

На тази основа съдът дава вяра на експертното заключение, а именно че към момента на ПТП в 13.56ч. съдържанието на алкохол в кръвта на подс. е 0,55 промила. В този смисъл няма как да се възприемат възраженията на защитата, че заключението не се отличава с категоричност на направените експертни изводи, тъй като възприетите средни стойности били предполагаеми. Събраната по делото доказателствена съвкупност напълно обуславя възприетия извод, който се явява не само напълно логичен, но и научно обоснован.

Видно от заключението на изготвената САТЕ /л.82-102/ в момента на удара и непосредствено преди произшествието скоростта на л.а. „*******“ е била около 63,83 км/ч, а на буса около 52,99 км/ч. Причина за възникване на произшествието била отклоняване на вниманието на подс. К. от пътната обстановка, при което загубила контрол над управлявания автомобил и той навлязъл в лентата за насрещно движение, което поставило водача на буса свид. Т. Г. в ситуация на липса на техническа възможност да предотврати удара. Съдът дава вяра на САТЕ, като изготвена от компетентно лице и в унисон с всички доказателства по делото.

4

Съдът напълно кредитира, като обосновано и изготвено от лице в рамките на неговата компетентност заключението на СМЕ по писмени данни № 23а/2025 г., изготвена от проф. д-р Д. Р. /л.63-70/ при станалото ПТП пострадалия В. И. Г. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става, обусловило трайно затрудняване движенията на дясната ръка за срок, по-голям от един месец.

Видно от заключението на изготвената СОЕ /л. 106-109/, нанесените имуществени вреди при станалото ПТП на бус „********“ с p e r . № **********, възлизали към 22.07.2025 г. на 14 010.23 лева. Настоящият състав намира изготвената експертиза за обоснована, достоверна и в унисон с останалия доказателствен материал.

Наказателният кодекс, както и в други нормативни актове не е дадено легално определение на понятието „пияно състояние“. Пияно състояние по смисъла на чл.343, ал.3 от НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторно превозно средство. Законът има предвид не какво и да е състояние на непригодност, а пияно състояние вследствие на употреба на алкохол. Според преобладаващото мнение в медицинската наука , водачът е в „пияно състояние“ е налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,5 на хиляда. Следва да се отбележи че Пленума на ВС възприема становището, че при наличност на такова алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява МПС. В настоящия случай е доказано по безспорен начин наличието на алкохол в кръвта на подсъдимата К..

Подсъдимата е нарушила изискванията на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е упражнявала непрекъснат контрол върху пътното превозно средство, което е управлявала. Последната се е движила със скорост 63,83км/ч ( съгласно САТЕ) при допустима скорост в градски условия 50 км/ч., с което е нарушила и изискванията на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимата не е намалила скоростта на движение на автомобила и не е могла да овладее управлението му, поради което се е стигнало до ПТП.

Движението в насрещната пътна лента е осъществено и в нарушение на чл. 16, ал.1 от ЗДвП, тъй като е навлязла и се е движила продължително в лентата за насрещно движение, въпреки установената законова забрана за това.. Подсъдимата , която е заела неправомерно насрещната лента е била задължена да преодолее възникналата опасност за движението, като своевременно премине в попътната лента вдясно по посока на движението.

5

Следователно подсъдимата е осъществила състава на всяко едно от посочените нарушения и всяко едно от тях е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Осъществяването на което и да е от посочените нарушения само по себе си не изключва останалите нарушения, доколкото всяко едно от тях се характеризира със специфичен обективен състав. Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимата.