Определение № 2610 от 17.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. Бургас, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100501716 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД срещу Определение № 482 от 27.08.2025 г. по гр. д. № 874/2025 г. на Районен съд – Карнобат, с което оставена без уважение молбата на дружеството за оттегляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Н. О..

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото мотивите за оттегляне на заявлението в заповедното производство са ирелевантни. Оспорва се изводът на съда, че оттегляне е възможно единствено преди издаване на заповед за изпълнение.

Такова правило ограничение липсвало в закона. Изтъква се, че производството е едностранно, поради което не е нужно съгласие на длъжника за оттегляне на иска. Отделно се излага, че заповедта реално не е връчена на длъжника, а е приложена фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Молбата за оттегляне била депозирана, преди да започне да тече срокът за възражение. Според заявителя обвиненията на районния съд в злоупотреба са безпочвени. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, делото пред районния съд да бъде прекратено и издадената заповед по чл. 410 ГПК да бъде обезсилена.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

1

На 06.08.2025 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу Д. Н. О. за заплащане на следните суми: 700 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 26.11.2024 г.; 48,94 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 26.11.2024 г. до 24.07.2025 г., 107,29 лв. – такса ангажимент по чл. 3 от договор.

Съдът е издал Заповед № 543 от 07.08.2025 г. за сумата от 700 лв., като с Разпореждане № 1120 от същата дата е отхвърлил заявлението за останалите суми, тъй като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност.

Заповедта по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника, но той не е открит на адреса и не е установен вписан негов трудов договор, поради което на 11.08.2025 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

На 14.08.2025 г. заявителят е депозирал молба, с която е заявил: „На основание чл. 232 ГПК оттегляме подаденото заявление. Доколкото задължението по него не е погасено, си запазваме правото да подадем заявлението отново“.

С обжалваното определение районният съд е приел, че искането за оттегляне на заявлението би било основателно само преди издаване на заповед за изпълнение. Сочи се, че в този случай заповедта подлежи на обжалване по предвидения в ГПК ред и съдът не може да я отмени. Не бил приложим чл.

249 ГПК. Съдът е изтъкнал също, че оттеглянето е направено след като заповедта е връчена на длъжника. Изложени са подробни съображения, че целта на заявителя е да подава заявления, докато някой съд не уважи заявлението му.

Настоящият състав намира, че определението на районния съд е незаконосъобразно. В съдебната практика е безспорно, че разпоредбата на на чл. 232 ГПК се прилага съответно и за заповедното производство, включително и след издаване на заповедта за изпълнение. Заповедното производство е едностранно – крайният акт се издава без участие на длъжника и не се провежда открито заседание, поради което е неприложим срокът по чл.

232 ГПК, след който да е необходимо съгласието на длъжника за оттеглянето.

Без значение е дали заповедта е връчена на длъжника. Съдът следва да обезсили извадената заповед за изпълнение по аналогия с разпоредбата на чл.

249 ГПК. Това е логичната последица от прекратяването на делото, за да се заличат последиците от извършените до момента процесуални действия. Вж. в този смисъл относно охранителните производства, които също са едностранни: Определение № 64/08.03.2013 г. по гр.д. № 1294/2012 г. на ВКС, IV г.о.

Настоящият състав наистина счита, че е възможно да се злоупотреби с правото на оттегляне, в който случай съдът следва да откаже да зачете последиците от упражняването му. Нужно е обаче този извод да е подкрепен с данни, че е налице злоупотреба. Недопустимо е да се отказва упражняване на право само поради съмнения в злоупотреба, както е направено в случая.

2

Поради изложеното определението на Районен съд – Карнобат следва да бъде отменено, издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена и производството пред районния съд да бъде прекратено.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 482 от 27.08.2025 г. по гр. д. № 874/2025 г. на Районен съд – Карнобат, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 543 от 07.08.2025 г. по гр. д. № 874/2025 г. на Районен съд – Карнобат.

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 874/2025 г. на Районен съд – Карнобат поради оттегляне на заявлението по чл. 410 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3