Определение № 581 от 26.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Благоевград , 25.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно гражданско дело № 20211200500432 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 250, ал. 3 от ГПК. Инициирано е въз основа на частна жалба, подадена от „ПИБ“ АД, ЕИК **** против Определение № 900817 от 23.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 211 от 2021 г. по описа на Районен съд – С*

С обжалваното определение е отхвърлена молба на „ПИБ“ АД, посредством която е поискано допълване на издадената Заповед за незабавно изпълнение № * на парично задължение и изпълнителен лист от 26.02.2021 г. със сумата от 39 лева, представляваща просрочени такси за поддържане и ползване на кредитна карта за 2020 г. В жалбата са изложени доводи, според които в общо посочената сума в заявлението по чл. 417 от ГПК е включена и таксата от 39 лева, като същата е изпусната единствено при отделното изброяване на компонентите, които са формирали целия размер на дълга. Настоява се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който издадената заповед за незабавно изпълнение да бъде допълнена по реда на чл. 250 от ГПК.

Окръжен съд – Благоевград приема, че е редовно сезиран с допустима частна жалба.

Същата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Внесена е и държавната такса.

За да се произнесе, въззивната инстанция съобрази следното:

По повод заявление по чл. 417 от ГПК, депозирано от „ПИБ“ АД, е образувано ч.гр.д.

№ 211 от 2021 г. по описа на Районен съд – С* В т. 9 от заявлението е посочено, че паричното вземане, което се претендира от длъжника Е. А. К., ЕГН **********, е в размер на 2594.23 лева, от които 2000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до изплащането на дълга, 414.14 лева – договорна лихва за периода от 1

19.02.2020 г. до 11.02.2021 г., 13.41 лева – наказателна лихва за периода от 19.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 74.67 лева – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 11.02.2021 г., 5.01 лева – законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2021 г. и 48.00 лева - разноски по връчване на покана на длъжника.

В т. 14 от заявлението е посочено, че вземанията на заявителя произтичат от Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на Кредите лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 022СС-R-012905/18.04.2018 г. Описано е също така всяко едно от отделните вземания на какво основание се дължи, като отново е отбелязано, че общият дълг възлиза на 2594.23 лева, от които 2000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до изплащането на дълга, 414.14 лева – договорна лихва за периода от 19.02.2020 г. до 11.02.2021 г., 13.41 лева – наказателна лихва за периода от 19.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 74.67 лева – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 11.02.2021 г., 5.01 лева – законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2021 г. и 48.00 лева - разноски по връчване на покана на длъжника. Тук, обаче, е посочено, че част от сумата от 2594.23 лева са и 39.00 лева, представляващи такса за поддръжка и ползване на кредитна карта за 2020 г., начислена съгласно т. 13 – 13.1 от Договора за кредитна карта.

Към заявлението на банката е приложено и извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД /изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК/, в което също подробно са описани по пера вземанията на банката спрямо Е. А. К.. В това извлечение също е посочена сумата от 39.00 лева – такса за поддръжка и ползване на кредитна карта.

По ч.гр.д. № 211 от 2021 г. по описа на Районен съд – С*е издадена Заповед за незабавно изпълнение № * на парично задължение за следните суми: 2000 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021 г. до изплащането на дълга, 414.14 лева – договорна лихва за периода от 19.02.2020 г. до 11.02.2021 г., 13.41 лева – наказателна лихва за периода от 19.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 74.67 лева – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 11.02.2021 г., 5.01 лева – законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2021 г. и 48.00 лева - разноски по връчване на покана на длъжника, чиято обща стойност възлиза на 2555.23 лева (с 39 лева по-малко от общо претендираната сума от 2594.23лева).

Според разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК /в редакцията й от 2017 г./ съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. От съдържаните на тази норма се установява, че когато заявлението не е редовно, същото следва да бъде оставено без движение, като на заявителя се дава възможност за отстраняване на нередовностите.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да намери приложение както при подадено нередовно заявление по чл. 410, така и при нередовно заявление по чл. 418, във вр. чл. 417 от ГПК.

2

Съгласно т. 2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл.

417 от ГПК. С т. 7 на същото тълкувателно решение е дадено разрешение в насока, че разпоредбата на чл. 250 от ГПК намира приложение и в заповедното производство.

В настоящия случай безспорно в т. 9 от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК кредиторът е отбелязал, че общият размер на вземането е 2594.23 лева. В същото време сборът на отделните суми, посочено в т. 9, възлиза на 2555.23 лева, тъй като сред тях не е отразена сумата от 39.00 лева. Тази сума, обаче, наред с останалите такива, е отразена в т. 14 от заявлението, а така също е посочена и в приложеното извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД. Предвид тези разминавания в съдържанието на заявлението от една страна и в съдържанието на заявлението и извлечението от друга, заповедният съд е могъл да остави заявлението по чл. 417 от ГПК без движение и да укаже на заявителя да конкретизира претенцията си. По този начин щеше да бъде преодолян пропускът, изразяващ се в това, че в т. 9 въпросните 39.00 лева фигурират единствено като част от общо претендираната сума, но не са посочени като отделен компонент от нея. След като не е оставил заявлението без движение и е издал заповед за изпълнение, в която не фигурира сумата от 39.00 лева, районният съдебен състав е лишил кредитора от възможността да изправи нередовността в заявлението. Това е провокирало и подаването на молба с правно основание чл. 250 от ГПК, която настоящият съдебен състав приема, че неправилно е оставена без уважения.

Не могат да бъдат споделени мотивите на Районен съд – С* според които посредством молбата по чл. 250 от ГПК е поискано произнасяне по претенция, която не е била заявена. Както вече бе посочено, в общо претендираната сума от 2594.23 лева са включени и 39.00 лева – вземане, произтичащо от незаплатена такса за поддръжка и управление на кредитна карта. Това обстоятелство се установява както от подробно описаните основания, въз основа на който се отправя претенцията, съдържащи се в т. 14 от заявлението, така и в извлечението от счетоводните книги на банката. В тази връзка следва да се имат предвид мотивите към т. 2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, където изрично е отразено, че „в хипотезата на чл. 417 ГПК, обаче, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа“.

Притезателното право по отношение на дълга от 39.00 лева се установява както от 3 съдържанието на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, така и от документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Дори и да се приеме, че те не дават достатъчно информация относно това дали действително се иска длъжникът да бъде осъден да заплати на взискателя сумата от 39.00 лева, заповедният съд е бил длъжен да остави заявлението без движение и да укаже на банката да конкретизира претенцията си. Като не е сторил това, същият е лишил кредитора от възможността да поправи евентуално допуснатата неясното в заявлението. Тези неясното, доколкото може да се приеме, че я има, е отстранена посредством подадената по реда на чл. 250 от ГПК молба.

Изложеното дотук налага извод, че оспореното определение следва да бъде отменено, а подадената молба по чл. 250 от ГПК да бъде уважена. След връщане на делото на районния съд, същият е длъжен да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 39.00 лева.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 900817 от 23.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 211 от 2021 г. по описа на Районен съд – С*и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 211 от 2021 г. по описа на Районен съд – С*Заповед № * за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 26.02.2021 г., като разпорежда длъжникът Е. А. К., ЕГН ********** да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК **** и сумата от 39.00 лева /тридесет и девет лева/, представляваща просрочена такса за поддръжка и ползване на кредитна карта за 2020 г., начислена съгласно т.13 – 13.1 от Договора за кредитна карта.

ВРЪЩА делото на районният съдебен състав, който за горепосочената сума следва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението на въззивния съд е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4