Решение № 91 от 19.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Смолян, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101175 по описа за 2025 година

За да се произнесе, пвзе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца ** ЕООД срещу ответника Р. Д. П. с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответникът Р. Д. П., ЕГН **********, дължи на „**“ ЕООД, ЕИК **, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №314/11.06.2025г. по ч.гр.д. № 816/2025 г., а именно сумите, както следва: - 981.29 лв. – главница; - 401.24 лв. – възнаграждение за поръчителство, 124.89 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 14.01.2019 г. - 20.07.2020 г. - 565.60 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 14.01.2019 г.– 31.05.2025 г. - 360.38 лв. – законна лихва за забава върху възнаграждение за поръчителство за периода 14.01.2019 г. – 31.05.2025 г. - законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 09.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата. - законна лихва върху възнаграждение за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда 09.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №1213901/14.01.2019г., сключен между ** ЕАД и Р. Д. П., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1900,00 лева.

На 14.01.2019г. Р. Д. П. е сключила договор за поръчителство с **, като ** е погасило дължимите от Р. П. суми на ** ЕАД.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. ** 1

ЕООД като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника на цесионера ** ЕООД.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г.

„**“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по посочения договор за потребителски кредит на цесионера ** ЕООД.

Твърди се, че ответникът Р. Д. П. не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на задължението.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител.

Исковете се поддържат с несеното писмено становище от юриск.П..

За ответника Р. Д. П. процесуалният й представител адв.Николова оспорва исковете и поддържа становище за отхвърлянето им. Счита, че поради недействителност на договора за кредит, ответникът дължи само чистата стойност на кредита и съобразно заключението на вещото лице, според което чистата стойност е 0 лева, то ответникът не дължи претендираната сума, ъй като с внесените суми следва да е погасяван само размера на главницата, представляваща чистата стойност на кредита.

С внесения в срока по ГПК отговор от Р. Д. П. исковете се оспорват по основание и размер. Правят се възражения, че процесния договор за кредит е недействителен.

Посоченият

ГПР не е действителният такъв

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява косвен бъдещ разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР.

Нарушено е изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, поради непосочване на правилния лихвен процент и условията за прилагането му. Нарушен е чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Неравноправни се явяват клаузите от договора, предвиждащи заплащането на допълнителни такси и комисионни, свързани с управлението и риска по заема и администрирането му. Клаузата в договора за поръчителство за заплащане на възнаграждение е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации. Следва да се приложи разпоредбата на чл.26 от ЗЗД, с възнаграждението за поръчител се цели заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и кредиторът цели да извлече допълнителна парична облага- нищожност на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Договорът за поръчителство е нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави. С отговора се прави алтернативно и възражение, че законната лихва за забава върху главницата и върху възнаграждението за поръчителство са погасени по давност. Предвид посочените възражения с отговора се поддържа становище за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото доказателства, намира исковете за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Между страните няма спор относно сключения договор за потребителски кредит №1213901/14.01.2019г. между ** ЕАД и Р. Д. П.- кредотополучател, 2 като видно от договора и Приложение №1 към договора, ведно с Погасителния план, същият е сключен при следните условия:общ размер на представения кредит- 1900,00 лева, срок на кредита 18 вмесеца, брой на погасителните вноски 18, размер на погасителните вноски- 143,30 лева, лихвен процент по кредита- 41,24%, годишен пржцент на разходите по кредита- 50,00%, Общ размер на всички плащания- 2 579,40 лева.

В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставянето на обезпечение по кредита от кредитополучателя в случай, че е посочил в заявлението, че ще предостави такова в 10 –дневен срок от подаване на заявлението, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от ** юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от **, съответно този договор не поражда действие между ** и Кредитополучателя.

Видно, на същата дата 14.01.2019г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ** ЕООД- поръчител, и Р. Д. П. – потребител. Съгласно чл.8 от договора за поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задължението по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение №1. Видно от последното Приложение №1 възнаграждението на поръчителя е в размер на 107,33 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, или – това са 18 месечни вноски, общо 1931, 94 лева.

Според заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза сумата, която е усвоена от ответника на 14.01.2019г. по договора за заем е в размер на 1900,00 лева, или 971,45 евро.

От заключението по ССчЕ се установява, че общо погасените суми по договора за паричен заем към ** ЕАД в евро са 770,86 евро., а по договора за поръчителство към ** ЕООД в евро са 603,58 евро, или общо- 1 374,44 евро.

Вещото лице по ССчЕ изяснява, че крайния размер на ГПР, включително с размера на възнаграждението за поръчителство, е на 259,71%.

При така установеното от фактическа страна, исковете подлежат на отхвърляне.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

3

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Уговореното възнаграждение, дължимо за поръчителя за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита представлява още едно възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като на практика потребителят няма избор за сключване на договора за поръчителство с посоченото дружество- поръчител, видно от формулировката на тази клауза.

Договора за кредит и за поръчителство са свързани, като видно е и че възнаграждсението за поръчителство е предвидено за плащане с вноските за погасяване на кредита, а именно за същия период- за срока на договора.

Възнаграждението за поръчителство е част от договора за кредит като включена в съдържанието му и има характер на скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР.

В случая, от заключението се установява, че крайния размер на ГПР, включително с възнаграждението за поръчителство, е 259,71%. При това, се забикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.

Като не е спазена разпоредбата, касаеща определяне на размера на ГПР, в който не са включени разходите по договора за поръчителство, за което съдът изложи съображенията си по- горе, договорът за кредит е недействителен, при което на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита. От заключението по ССчЕ се установи, че кредитополучателят- ответник е изплатил общо сумата в размер на 1 374,44 4 евро по договора за кредит и за поръчителство, при което дори е надвнесъл дължимата от него сума 1900,00 лева, или съотвестващи на 971,45 евро. Ето защо, Р. Д. П. не дължи суми по процесния договор за кредит, а именно, погасила е задължението си, представлвяващо само чистата стойност на кредита, и исковете подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 581,21 евро, включващи заплатените държавна такса от 281,21 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, отчитайки установените размери на адвокатското възнаграждение, положения труд от адвоката за проучване на делото, изготвяне на отговор и осъществената процесуална защита.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ** ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, срещу Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.**, с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че Р. Д. П., ЕГН **********, дължи на „**“ ЕООД, ЕИК **, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №314/11.06.2025г. по ч.гр.д. № 816/2025 г. по описа на РС- Смолян, както следва: - 981.29 лв./501,73 евро/ – главница; - 401.24 лв./205,15 евро/ – възнаграждение за поръчителство, 124.89 лв./63,85 евро/ – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 14.01.2019 г. - 20.07.2020 г. - 565.60 лв./289,19 евро/ – законна лихва за забава върху главницата за периода 14.01.2019 г.– 31.05.2025 г. - 360.38 лв. /184,26 евро/– законна лихва за забава върху възнаграждение за поръчителство за периода 14.01.2019 г. – 31.05.2025 г. - законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 09.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата. законна лихва върху възнаграждение за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда 09.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.