Решение № 16966 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16966 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110158282 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.200 от КТ.

Ищецът П. И. В. твърди, че с ответника е сключил Трудов договор № 196/14.10.2015 г. и Допълнително споразумение № 1596/30.04.2024 г., по силата на който заема длъжността „Електротехник“. Заявява, че на 29.08.2024 г. изпълнявал служебните задължения по поддръжка на електрическата инсталация на болницата, като се е качил на стълба пред входа на Спешно отделение с цел да извърши ремонт на електрическата разпределителна кутия, но стълбата се подхлъзва, в резултата на което е паднал от височина от около 160-170 сантиметра на земята и е наранил лявото си рамо. Поддържа, че е бил приет в спешното отделение на болницата и поради сериозността на нараняването е транспортиран до УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където е установено „многофрагментна фрактура на главата на левия хумерус и сублуксация на дясната раменна става“. Твърди, че е извършено оперативно лечение, състоящо се от репониране и фиксиране на фрактурата с плака и винтове, както и смяна на лявата раменна става. Заявява, че е изписан на 03.09.2024 г. за продължаващо домашно лечение при спазване режим на покой и прием на лекарствени средства. Поддържа, че видно от Разпореждане № 35809/11.09.2024 г. на ТП НОИ-София град, злополуката е призната за трудова. Твърди, че получената от инцидента травма му е причинила силни болки и страдания, особено през първия месец (значителни по интензитет). Заявява, че в първите седмици е спазвал постелния режим и е бил в пълна невъзможност да се грижи сам за себе си и да посреща със собствени сили обикновени битови потребности- пазаруване, готвене, хранене, обличане, тоалет, като е получавал помощ от своите близки и роднини.

Поддържа, че събитието се е отразил негативно и на емоционалното състояние- станал е тревожен, напрегнат и неспокоен, като е почувствал, че е в тежест на близките и роднините.

Претендира да му бъде заплатена сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания), в резултат на трудовата злополука, станала на 29.08.2024 г., ведно със законната лихва, върху сумата от датата на увреждането29.08.2024 г. както и сумата от 125 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди (разходи/разноски за лечение), ведно със законната лихва, върху сумата от датата на най-късно направения разход-10.09.2024 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът УМБАЛ „А-а“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в едномесечен 1 срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че като работодател е изпълнил всички законови изисквания за осигуряване на безопасна и благоприятна среда за работа на своя служител, ограничавайки до минимум предпоставките за причиняване на трудовата злополука. Твърди, че ищеца е използвал стълба, т.е. част/рамо от трираменна стълба, която не принадлежи на болницата, не е предвидено за самостоятелно ползване и не притежава необходимото приспособление за опора. Поддържа, че работодателя му е бил предоставил двураменна стълба за служебно ползване, но ищеца е решил да не я ползва, а да използва частта/рамото на чуждата стълба и то обърната нагоре (т.нар „пети“, които трябва да служат за опора върху пода и да осигурят необходимото сцепление са били обърнати нагоре към стената). Заявява, че пода на болницата е силно хлъзгав и взетата от ищеца стълба не разполага с необходимата стабилност, устойчивост и неподвижна основа, като В. е проявил „груба небрежност“, изразяваща се в проява на рисково поведение (работа върху част от стълба, подпряна с неправилен наклон); пренебрегвайки изискването на чл.215в, ал.3 от Наредбата, съгласно което за безопасна работа е следвало да бъде използвана двураменната стълба, каквато е била на разположение в сградата, както и неизползването на осигуреното му от работодателя работно облекло-яке, обувки, диелектрични ръкавици, необходимо за безопасно полагане на труд. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер. Поддържа, че претенцията за имуществени вреди му е платена с Платежно нареждане от 25.10.2024 г., като част от сумата в размер на 3 261.84 лева. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 196/14.10.2015 г. и Допълнително споразумение № 1596/30.04.2024 г., въз основа на което ищеца е заемал длъжността „Електротехник“, като на 29.08.2024 г. му е причинена злополука, призната за трудова с Разпореждане № 35809/11.09.2024 г. на ТП НОИ-София град.

Въз основа на Декларация за трудова злополука (вх.№925/05.09.2024 г.), станала на 29.08.2024 г. и Разпореждане № 35809/11.09.2024 г. на ТП на НОИ - София град се установява, че декларираната злополука се приема за трудова по чл.55, ал.1 КСО, като същата е станала през време и по повод на извършваната работа- по време на монтаж на електроразклонителна кутия за 220v, поради месторазположението на елeктрическото съоръжението, като пострадалият стъпва на стълба, обръща се рязко, губи равновесие и пада, като вследствие на падането получава счупване на горния край лява раменна кост (закрито). Не се твърди и не са налице данни разпореждането да е обжалвано, с оглед на което съдът приема, че същото е влязло в сила към сезиране на съда.

Видно от представената по делото Длъжностна характеристика за длъжността, която е връчена на ищеца на 22.02.2016г., в част „Основни длъжностни задължения“ е предвидено извършването на всички видове ремонтни работи по електрическата инсталация, както и на апаратури, уредби, ел. табла, уреди и битова техника, в сградния фонд на лечебното заведение и района на болницата.

Установява се от Служебна бележка № 2428/19.10.2015 г., че на 19.10.2015 г. на ищеца е проведен първоначален инструктаж. От представената извадка от Книга за ежедневен инструктаж се установява, че работника се е подписал под № 733 на 29.08.2024 г. за проведен периодичен инструктаж.

По делото са представени Епикриза КП № 220.1, Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност от 03.09.2024 г. и Болнични листи за периода от 04.10.2024 до 25.04.2025 г.

От представената по делото медицинска документация и заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че 29.08.2024 г. ищецът П. И. В. е пострадал при падане от стълба в сградата на УМБАЛ „Аа“ ЕАД, където при прегледи и изследвани са установени данни за многофрагментно 2 счупване на главата на ляв раменна кост, като от КТ изследване е установено счупване на главичка и хирургична шийка на раменната кост и в областта на туберклите, с изместване на счупената глава надолу и напред, а на диафиза на раменна кост нагоре и назад - предна луксация. След образно изследване /рентгенография/ е поставена и диагноза сублуксация /непълно изкълчване/ на лява раменна става. Травмата е причинила и по медикобиологичен характер се отнася към критериите с медикобиологичен признак трайно /за повече от 30 дни от инцидента/ затруднение движенията на левият горен крайник. Травмата е била съпроводена със силни болки и ограничени до невъзможни движения. След постъпване в болницата и диагностициране на травмата са установени следните съпътстващи заболявания на пострадалия - исхемична болест на сърцето; РСI стентиране х с четири стента през 2018 г.; артериална хипертония 2ст., сърдечна недостатъчност 2 ФК и хипер- холестеролемия, след проведена консултация със специалист по вътрешни болести, назначена му е терапия с медикаменти. При стабилни показатели на 02.09.24 г. с отложена спешност е проведена операция за самото счупване. Чрез предно- латерален достъп е достигнато до счупване на лява раменна кост, извършена е остеопластика на установен дефект, като е използван алографт от замразена фибула от тъканна банка. Под рентгенов контрол е наместено счупването и същото е фиксирано с метални остеосинтезни елементи - преконтурирана титаниева заключваща плака и AO винтове. Извършени са контролни рентгенографии, като ищецът е изписан на 03.09.2024 г. с подобрения, с трайно афебрилен, без сетивно циркулаторни нарушения на крайника и със суха превръзка, при спокойна оперативна рана.

При изписване са дадени препоръки за ХДР и домашно лечение Profix 500 за 5 дниантибиотик. Изводите на експерта са, че проведеното лечение е било необходимо, извършено е своевременно и адекватно, съобразно установените заболявания и травмата на пострадалия. Установената при пострадалия травма може да е причинена по време и начин съобщени в искова молба - при падане от стълба на 29.08.2024 г. След причиняване на установеното при пострадалия увреждане е необходимо и правилно предприето хирургично лечение. При благоприятно протичане на оздравителен процес след такава травма с оглед възраст, пол и проведено лечение, средно-статистически функционално възстановяване на пострадалите настъпва за около 2.5 - 3 месеца след инцидента. По делото са представени болнични листове за предписвана на пострадалия временна нетрудоспособност, вкл. и към 25.04.2025 г., с диагноза: счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито, като в процесния случай, съобразно заключението, е налице значително по-продължителен от средностатистическия период възстановителен процес. Изяснено е, че по делото не са представени амбулаторни листове, които биха послужили за издаване на болничните листове, не е възможно да се прецени причината за този по-продължителен процес на възстановяване. Според заключението след такава травма е много по-голяма вероятността за развитие на усложнение, вкл. и такива увреждания, които трайно или до живот биха съпътствали пострадалия. След правилно проведено лечение и рехабилитация теоретично е възможно да настъпи и функционално възстановяване на ръката което не се съпътства от съществени затруднения в движенията. След такова възстановяване и зарастване на счупването на костите, на втори етап следва да се прецени дали и кога да се извади наложената метална остеосинтеза.

От проведеното в

УМБАЛ

„Пирогов” високоинформативно КТ изследване на ищеца са установени образни данни за уплътняване на меките тъкани около лявата хумероскапуларна става и дегенеративни промени в областта на акромио-клавикуларната /ключечно акромиална/ става. Тези находки дават основание да се приеме, че при пострадалия е имало промени от износване в ставата - дегенеративен тип, които са предхождали по време инцидента. Подобни промени сами за себе си могат да доведат до ограничаване силата и обема на движения в ставата в една или друга степен и се отразяват неблагоприятно на възстановителния процес. След провеждане на необходимата за травмата на пострадалия операция, се налагало, за да се избегнат усложнения, крайникът да се обездвижи до зарастване на счупването, приблизително около 40 дни, като това може да стане с гипсова лонгета, телена шина или мека превръзка. По делото от приложената медицинска документ липсва данни изрично да му е назначена имобилизация на ръката при изписването от болницата.

Съобразно заключението, заплатените от ищеца разходи са във връзка с лечение на травмата, получена от него. Разходите, съгласно Фактура № 0300789367/09.09.2024 г. за средна превръзка до 200 кв.см към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и Фактура № 3

1000094805/10.09.2024 г. за ЛФК аналитична към УМБАЛ „А-а” са били необходими във връзка със следстационарното лечение на получената травма. Вещото лице посочва, че лисват медицински документи за проведено амбулаторно лечение от ищеца след изписването му от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.