Решение № 17 от 28.01.2025, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 594/2024
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- РУМЕНА ФОТИ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1 т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 192 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 27, т. 1 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Павликени, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20244140100594 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***2024 г. – чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, иск за възстановяване на предишната длъжност – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 14666,40 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа в следствие на уволнението за период от 6 месеца, считано от 05,04.2024 г. и конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за заличаване на основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка.
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № ***2005 г. изпълнявала при ответника длъжността „***”. За периода 29.01.2024 г. – 06.02.2024 г, използвала разрешен платен годишен отпуск, по време на който била на екскурзия в чужбина. На 05.02.2024 г. с полет К. - Л. следвало да пристигне в Л., от където да лети на 06.02.2024 г. за С.. Поради непредвидени от ищцата обстоятелства – объркан маршрут от таксиметров шофьор на път на летището в гр. К., ищцата пропуснала полета за Л. и съответно този за С.. Ищцата уведомила прекия си ръководител К.Г. за невъзможността поради стеклите се обстоятелства да се яви на работа на 07.02.2024 г., като в последващ разговор последната я уверила, че Председателят на съда изразил съгласие ищцата Ч. да ползва платен годишен отпуск до края на седмицата, а при необходимост и неплатен отпуск.
Ищцата успяла да се снабди със самолетен билет за полет от К. за Л. на 08.02.2024 г., който обаче бил отложен с 24 часа. От 09.02.2024 г. до 14.02.2024 г. Ч. била в *** столица в търсене на вариант за по-евтин полет за С.. Междувременно на 12.02 и 13.02 отново осъществила телефонни обаждания с К. Г., която потвърдила, че има позволение от председателя на съда да ползва неплатен отпуск.
На 15.02.2024 г. Ч. била на работното си място. Наложило се да дава писмени обяснения за отсъствието си на 12 и 13.02.2024 г., при което входирала допълнения към вече депозираните обяснения.
Със Заповед № ***2024 г. на Ч. било наложено наказание „уволнение“, за това че не 1 се е явила на работа на 12, 13 и 14.02.2024 г., без наличието на основателна причина, оправдаваща неявяването й и затова, че на 21.02.2024 г. в *** ч. и на 08.03.2024 г. в *** ч. и в *** ч. в ЕИСС е регистрирала документи с вх. № *** на 21.02.2024 г. и с вх. № *** и *** на 08.03.2024 г. в нарушение на реда за приемане на документи в ОС ВТ.
Препис от заповедта получила на 05.04.2024 г. от К.Г. в присъствието на други двама служители – ***.
Поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна, че не е извършила визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина – неявяването на работното място на посочените в заповедта дати се дължало на независещи от ищцата обстоятелства, като поддържа, че за тези дати й било позволено ползването на неплатен отпуск. Посочва, че не е била наясно, че с входирането на документи в ЕИСС извършва нарушение, като за подобни действия не е била санкционирана преди. Поддържа, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание не й е надлежно връчена на 05.04.2024 г., откогато е прекратено ТПО. Посочва, че наложеното със заповедта наказание не е съобразено с тежестта на нарушенията, които се твърди да е извършила. Претендира обезщетение периода, през който е останала без работа в следствие на твърдяното като незаконно уволнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор, както и обстоятелството, че на 05.04.2024 г. Заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ й е връчена при отказ. Поддържа, че формулираните в заповедта за уволнение нарушения са осъществени от страна на служителя (Ч. не се явила на работа в рамките на 3 последователни дни – 12,13 и 14-ти февруари 2024 г. и на 21.02.2024 г., както и на 08.03.2024 г. в извънработно време е регистрирала входящи документи в ЕИСС). Оспорва изложените в исковата молба твърдения за разрешение за ползване на неплатен годишен отпуск за периода 12—14.02.2024г. Поддържа, че ищцата не разполага с правомощия да входира в деловодната система документи, постъпили извън и не по повод съдебно заседание. Излага доводи, че заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания, а наложеното наказание е единствената адекватна санкция за поведението на Ч., чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана по повод предходни нарушения Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:
Страните не спорят, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание по силата на трудов договор № ***2005 г.
На първо място съдът дължи произнасяне по въпросите относно наличието, респ. липсата на нарушения на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание.
От приложените по делото два броя докладни записки (л.*** и л.***), се установява, че за периода 29.01.2024 – 06.02.2024 г. на ищцата В. Ч. е било позволено ползване на платен годишен отпуск, който бил продължен с три дни до 09.02.2024 г. включително, като първия работен ден след изтичането на отпуска – на 12.02.2024 г., както и в последващите два дни – 13.02. и 14.02.2024 г. ищцата не се явила на работното си място, за който период не й е било позволено ползването на отпуск. На В. Ч. е предоставена възможност да представи писмени обяснения. В двете докладни, които са със сходно съдържание е описано нарушението – неявяване на работното място в рамките на три последователни дни – 12, 13 и 14 февруари 2024 г. Посочен е периода, предшестващ твърдяното нарушение, през който било позволено ползването на платен годишен отпуск на ищцата, както и наложилото му се продължаване, поради отсъствие на ищцата от страната. В докладната, изготвена от *** при ОС В. Т. е посочена и причината, наложила продължаването на предварително разрешения отпуск с още 3 дни до 09.02.2024 г., а именно, твърдения на ищцата за ненавременно пристигане на летище и закъснение за полет от Е.. Отразено е още, че в проведен разговор по мобилно приложение, ищцата е заявила, че нямало да се яви на работа до 15.02.2024 г., тъй като полетът й, планиран за 09.02.2024 г. бил канселиран и останала в К.. Посочено е, че на ищцата не е било позволено ползването на отпуск за дните на отсъствието й, което й било 2 съобщено на 13.02.2024 г. по мобилно приложение „вайбър“ и чрез което тя поддържала контакт със *** на съда през време на отсъствието си. В докладната, подробно са описани и по достатъчно ясен начин нарушенията, за които са поискани обяснения. Видно от съдържанието на искането за обяснения вменените нарушения са конкретизирани в достатъчно пълна степен, за да може ищцата да разбере за какво й се искат обяснения, каквито е и депозирала в предоставения й срок – до 17.00 ч. на 21.02.2024 г., а искането за обяснения й е връчено на 15.02.2024 г. Отделно от това и съпоставяйки съдържанието на приложените по делото два броя обяснения с вх. №№ *** и *** (л.*** и л. ***) от работника, следва извода, че ищцата е разбрала за какви нарушения й се искат обяснения.
По повод депозираните вече писмени обяснения, на 05.03.2024 г. от ищцата под формата на обяснения е поискана информация за хронологията на пътуванията й, копия на самолетни билети за полети, планирани на 07.02.2024 г., на 08.02.2024 г., съответно съобщение от авиокомпанията за отмяна на този полет и самолетни билети за осъществени полети с дестинация К. - Л., Л.-С. и доказателства за заплащането стойността им. В отговор на това искане са депозирани писмени обяснения с вх. № ***/08.03.2024 г., напълно идентични по съдържание предходните, както и два броя обяснения с вх. № *** и ***, в допълнение на вече депозираните такива.
По повод констатирано регистриране на входяща документация – допълнения към писмени обяснения с вх. № ***/21.02.2024 г. и документи с вх. № *** и *** от ищцата в деловодната система ЕИСС извън работно време – на 21.02.2024 г. в *** ч. и на 08.03.2024 г. в *** ч. и *** ч. е изготвен доклад от *** на О. с. – В. Т., в който са посочени часовете на регистрация, данни за потребителя, извършил това действие, вида документ, както и скрийншотове, визуализиращи извършените действия. На Ч. е предоставена възможност да депозира писмени обяснения в 2-дневен срок и по повод тези обстоятелства, като в искането са посочени конкретните часове в които е извършена регистрацията, вида документ, както и причината за входирането им след 17.00 ч. при положение, че става въпрос за поискани порано от ищцата обяснения, за депозирането на които е определен срок до 17,00 ч. на съответния ден – 21.02.2024 г. и 08.03.2024 г. По делото са приложени и писмени обяснения с вх. № ***/15.03.2024 г. ( л. ***). И съдържанието на тези обяснения не дава основание за съмнение у съда дали ищцата е разбрала за какви обстоятелства й се искат обяснения. В заключение в отправените до ищцата Ч. искания за писмени обяснения е посочено по достатъчно разбираем начин за какво се искат обясненията, каквито са и депозирани.
Предоставен е достатъчен срок, чиито краен момент е ограничен до 17,00 ч. в съответния ден. Подобно ограничение не опорочава производството по налагане на дисциплинарно наказание.
От приложената по делото Заповед № ***/04.04.2024 г. се установява, че на В. В. Ч. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че не се е явила на работа на 12.02.2024 г., 13.02.2024 г. и 14.02.2024 г. – три последователни дни без наличие на основателна причина, оправдаваща неявяването й; на 21.02.2024 г. в извънработно време в *** ч. и на 08.03.2024 г. в извънработно време – в *** ч. и в *** ч. регистрирала входящи документи с вх. № ***/21.02.2024 г., редактиран от нея в *** ч., с вх. № *** и *** от 08.03.2024 г. в деловодната система ЕИСС, с които си действия нарушила реда за приемане на документи в ОС В. Т.. Тази формулировка съдържа ясно описание на вменените нарушения, посочено е в какво се изразяват нарушенията и кога са извършени, предвид характера им и продължителността им. Формулировката на извършените нарушения в исканията за обяснения е идентична с тази в заповедта за налагане на наказание. В заповедта са изложени обстойни мотиви, преценени са обясненията на служителя, тежестта на констатираните нарушения и отражението им върху работния процес, което е мотивирало работодателят да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.
Не се установява и към момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е изтекъл преклузвиния срок по чл. 194 КТ.
Страните не спорят, че процесната заповед е връчена на 05.04.2024 г. при отказ на ищцата, който видно от отразеното на последната страница от заповедта е удостоверен с 3 подписа на двама свидетели. В исковата молба не се съдържа твърдение, че процесната заповед не е била връчена на ищцата, а признание, че последната е отказала да удостовери с подписа си връчването. В случая момента на връчването не е от значение, защото настъпилите прекратителни последици са заявени от самата ищца с предявяване на иска за оспорване на уволнението в срока по чл. 358 КТ. Ако се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ не е била връчена, същото не е наложено и предявения от ищцата иск за неговата отмяна би бил безпредметен.
С оглед изложеното съдът намира че процесната заповед е издадена при спазване разпоредбите на чл. 192 и сл. КТ и не се констатираха нарушения на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание.
Следва да се отговори на въпроса извършени ли са вменените със заповедта деяния и представляват ли те дисциплинарни нарушения.
Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dc24ae2-14e3-49a0-b607-73577820caa6