Акт от 14.06.2023, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 140 гр.

Видин, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, административнонаказателен състав в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Вергил Дуцов като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

129 по описа за

2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Санстрой” ООД, гр.Сандански, обл.Благоевград против решение № 9/ 15.02.2023г. по АНД № 290/2022г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е потвърдено НП № 05 - 2200145 от 21.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Иска се то да бъде отменено и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.

Ответника по делото, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана, тъй като решението на БРС е правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е пред БРС, че на 08.09.2022г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и във връзка с упражняван контрол върху рискови обекти, в обект – кариера „Геопеча“, находящ се в с.Гара Орешец, общ.Димово, обл.Видин от свид.

Ц.. На място е намерена свид. С. П., който бил заварен да работи с багер. Той попълнил декларация, че работи там, на това работно място, на длъжността „багерист” в дружество „Санстрой“ ООД от 01.09.2022г. с работно време и почивки, подробно описани в нея. След проверка на документи на фирмата и в НАП е установено, че това лице няма сключен трудов договор в писмена форма. Не се спори, че такъв трудов договор е сключен през м.ноември 2022г. За констатираното нарушение свид. Ц. съставил АУАН.

Във връзка със съставеният акт С. А., в качеството си на управител и представител на дружеството, изготвил възражение, входено в Д”ИТ” на 26.10.2022г., в което се сочи, че при проверката на място, лицето, което е установено на практика не е работило на обекта, но е имало такова намерение и е било там, за да се запознае с работата. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено и НП № 05 - 2200145 от 21.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическата обстановка се основава на тях.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е преценил, че нарушителите са осъществили състава на административното нарушение по чл.414,ал.3 от КТ. Установено е, че са нарушени разпоредбите на трудовото законодателство, а именно дружеството, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.61,ал.1 от КТ, поради което подлежи на наказание. Касаторът е нарушил императивната норма на чл.61,ал.1 от КТ, която му вменява като задължение трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, както и тази на чл.1,ал.2 от КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Действително Ц. е дал показания и в с.з. като твърди, че всъщност към момента на проверката не е полагал труд в това дружество, а е отишъл само, за да се запознае с работата, с оглед намерението си да започне работа там, както и че не е знаел какво точно да попълни в декларацията, респ. графите в нея са подвеждащи, но правилно БРС не е кредитирал тези показания. Правилно е прието от БРС, че преценката дали е налице полагане на труд или не се прави конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната, а не привидната воля на страните. Както в случая правилно БРС е приел и настоящият съдебен състав също приема, че действителната воля на страните е била именно изпълнението на трудова дейност от страна на свид.

Ц., който е извършвал такава в момента на проверката. Последното е установено и от другия свидетел, който е възприел извършването на такава дейност лично и непосредствено, т.е. видял е как свид. Ц. работи с багер, без на мястото да е имало други работници, които ако се приеме тезата на свид. Ц., е следвало да го запознават с работата в дружеството. Следва да се посочи, че съществуването на едно трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.

В конкретния казус наказващият орган е събрал достатъчно доказателства, в подкрепа на твърдяното.

Правилно БРС е преценил, че НП е законосъобразно и в частта, в която е определено наказанието „имуществена санкция”, като е наложено такова в минималния му размер от 1 500 лева.

В този смисъл искането на касатора за отмяна на обжалваното решение се явява неоснователно. Нарушението е категорично доказано, тъй като видно от събраните пред БРС писмени и гласни доказателства е, че в случая става въпрос за отношения във връзка с предоставяне на работна сила, които безспорно следва да бъдат уредени като такива, чрез сключването на трудов договор.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че при образуването и воденето на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си с допустими от закона доказателства да установи дали нарушението е извършено и дали това е доказано по несъмнен начин, както и законосъобразността на наложената санкция.

Нарушението правилно е било квалифицирано по чл.61,ал.1 от КТ, вр. с чл.1,ал.2 както и е безспорно, че чл.415в от КТ не следва да се прилага, тъй като случаят не може да се определи като маловажен. С разпоредбата на чл.415в,ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ.

Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия касационен състав, който намира касационната жалба с наведения довод за неправилно приложение на материалния закон за неоснователно. Извършеното нарушение безспорно се установява от писмените и гласни доказателства по делото, както вече бе обсъдено по-горе.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за законосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Белоградчик, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба, като е обсъдено подробно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, в производството пред наказващия орган, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга - в решението си съдът е обсъдил подробно и задълбочено възраженията, посочени в първоначалната жалба. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива, както и всички възражения относно допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, като съдът е приел, не са налице съществени такива, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящия съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си БРС се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП.

Обсъдени са и противоречията между събраните доказателства, както и причините поради които се кредитират едните и не се възприемат другите такива.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Районният съд е обсъдил и събрал всички доказателства във връзка с нарушението, като от ответната страна – Директора на Д”ИТ”, са ангажирани писмени и гласни доказателства, доказващи нарушението.

При това положение и с оглед горните съображения,

Административният съд намира, че решението на РС – Белоградчик е правилно.

Предвид горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на БРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63д,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ДИТ, сумата в минимален размер за ю.к. възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/ 15.02.2023г. по АНД

№ 290/2022г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е потвърдено НП № 05 - 2200145 от 21.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на от „Санстрой” ООД, гр.Сандански е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.414,ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „Санстрой” ООД, гр.Сандански, обл.Благоевград да заплатят на Дирекция „Инспекция по труда“ Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.