Решение № 811 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501355 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 33960/25.03.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника ЗАД „ Армеец“ АД, град София чрез пълномощника си – юрисконсулт В. К. - срещу решение № 1175 от дата 29.02.2024 г. на СГС, ГО I - 11 състав по гр.д.№ 9675/2022 г. в осъдителната част .

Въззивникът оспорва решението като недопустимо по липса на процесуална легитимация у ищците да предявят иск за право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им , тъй като то е лично и непрехвърлимо и не е посочен размерът му в извънсъдебната претенция на пострадалия . Оспорва решението като неправилно поради необоснованост на изводите за деликтно поведение на застрахования водач и липса на принос на пострадалия – велосипедист - за настъпване на ПТП в резултат на несъобразяване на данните от експертизата за предотвратимостта му за него и поради допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД поради 1 завишаване на размера на обезщетенията несъответно на търпените болки и страдания, предхождащите заболявания и възстановителния период .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите В. Р. И. и М. Р. М. оспорват чрез пълномощника си – адвокат А. М. от САК- основателността на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от пълномощниците на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и неправилно в една част и правилно в останалата част .

СГС е сезиран с искове по член 432,ал. 1 от КЗ и член 86 от ЗЗД от В. Р.

И. и М. Р. М. срещу ЗАД „ Армеец“ АД, град София за вземания в размери от по 30 000 лева ( в предмета на въззивното производство са частите от тях в размери от по 10 000 лева), съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от баща им Р. М. Р. от дифузна травма на главния мозък и фрактура на дясна темпорална кост на черепа, получени в пътнотранспортно произшествие, което на 14.09.2017 г. противоправно и виновно предизвикал застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника водач в град Лясковец и за законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумите . Твърденията на ищците са затова, че за травмата от ПТП баща им бил хоспитализиран от 14.09.2017 г. до 25.09.2017 г. със силно главоболие и неориентиран за време и място и претърпял неимуществени вреди, за които отправил по реда на член 380,ал.1 от КЗ застрахователна претенция, но починал на ******** г. преди застрахователят да откаже да определи и изплати обезщетение ; правото на обезщетението е преминало към ищците – наследници по закон .

Ответникът ЗАД „ Армеец“ АД, град София оспорил срочно исковете по липса на процесуалноправна и материалноправна легитимация у ищците ; въвел възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД , основано на факти за управление на нерагламентирано място и на неизправен велосипед и възражение , че здравословното състояние на пострадалия, обусловено от предхождащи травми, заболявания и др. фактори , е допринесло за настъпване на травмата, увеличаване на тежестта й и продължителността на оздравителния период .

Това възражение, изводите на СГС по което се оспорват с въззивната жалба, е 2 различно от възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД , тъй като се основава не на поведение на пострадалия, а на предходни заболявания , медицински състояния и други фактори, свързани със здравето му , които могат да бъдат елемент от комплексна причина за вредите и да обусловят при доказване на каузален принос намаляване на застрахователното обезщетение .

По делото е установено, че наследодателят Р. Р. като пострадал от ПТП на 14.09.2017 г. поискал с молба по реда на член 380 от КЗ от 23.10.2017 г. застрахователят на виновния водач - ЗАД „ Армеец“ АД, град София - да му определи обезщетение за неимуществени вреди в размер, съобразен с обезщетенията, присъждани в съдебната практика за сходни случаи към датата на инцидента. Размерът на претенцията му е определяем , а и застрахователят не е изискал конкретизирането му . На 22.01.2018 г. застрахователят отказал да я удовлетвори по липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение , но междувременно на ******** г. Р. починал.

В случай на причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите телесно увреждане пострадалото лице е увредено лице – член 478,ал.1 и ал.2 от КЗ . То има пряко право срещу застрахователя на делинквента да получи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди . По съдържание прякото право е имуществено притезателно право . От правилата на член 498, ал.1- ал.3 от КЗ в сила от 1.01.2016 г. следва, че ако увреденото лице е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на член 380 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди и почине след това правото на обезщетение за тях се наследява. Това е така, защото от една страна увреденото лице е направило личната си преценка, че е претърпяло неимуществени вреди и има вземане срещу застрахователя на виновния водач за обезщетяването им, а от друга страна е упражнило прякото си право по единствено възможния способ при режима на новия КЗ . Съгласно член 498, ал.3 от КЗ подаването на застрахователна претенция по член 380,ал.1 от КЗ, изтичането на срока по член 496 от КЗ и осъществяване на посочените условия съставляват абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите . В случай че възможността за искова защита е открита след смъртта на увреденото лице, универсалният му 3 правоприемник е процесуално легитимиран да предяви иска по член 432,ал.1 от КЗ. Ето защо исковете на наследниците на Р. да им се присъдят обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди и постановеното по тях обжалвано решение са процесуално допустими.

От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвено въз основа на протокола за оглед от прекратеното досъдебно производство № 572/2017 г. и събраните по делегация свидетелски показания на очевидеца В.

А. Н., се установява, че ПТП е настъпило на 14.09.2017 г. на Т- образно кръстовище на дневна светлина, при нормална видимост и суха асфалтова настилка и липса на други движещи се пътни превозни средства .

Наследодателят Р. се е движил с велосипед в дясната пътна лента на улица „ Трети март“, която е с предимство , в посока от град Лясковец към град Горна Оряховица със скорост от около 15 км/ч и преди кръстовището заобиколил паркирани в тази лента автомобили. В същото време в дясната пътна лента и в обратна на велосипедиста посока се е движил застрахованият водач с лек автомобил „ Форд“. При достигане на кръстовището намалил скоростта си до нормалната от 17 -20 км/ч ( свидетелствата, че „ почти спрял“ противоречат на отчетения от вещото лице факт за изминато от автомобила след удара разстояние от 4,5 метра , което е над собствената му дължина и поради това изводът на вещото лице за тяхната недостоверност следва да се възприеме ), за да завие на ляво и навлезе в улица „ Бузлуджа“. Без да прецени правилно отстоянието и скоростта на велосипедиста, му отнел предимството с предприемане на левия завой и препречил с дължината на автомобила цялата му пътна лента за движение. При достигне на коридора на движение на автомобила между предното си колело на велосипеда и задната част на дясната страна на автомобила се осъществил лек приплъзващ удар , велосипедистът продължил движението си напред , но при завъртане по причина на жироскопичния момент на предното колело на велосипеда надясно паднал с него на дясната си страна. Причина за ПТП е предприемането от водача на лекия автомобил на левия завой при опасна близост на видимия за него насрещно движещ се велосипедист и поставянето му в невъзможност да предотврати удара с оглед съпоставката между опасната зона на спиране на автомобила в границите от 9,8 м. до 8,00 м. и изминатия път от 7,2 метра от момента на навлизане в лентата за движение на велосипедиста ( при точката за предотвратимост на удара ) до удара.

4

Велосипедистът е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране преди мястото на удара , само ако скоростта на автомобила е до 13 км/ч , каквато вещото лице е изключило, както се посочи по – горе при обсъждане на показанията на В. Н.. Обратно на него, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне удара, било като спре в или преди кръстовището, без да навлиза в лентата за насрещно движение, за да пропусне велосипедиста, било като ускори своевременно и премине пред него.

Експертното заключение е опора за извод, че от двамата участници единствен застрахованият водач е извършил виновно нарушение на правило за движение - член 37, ал.1 от ЗДвП, което се намира в причинна връзка с ПТП и е имал възможност да го предотврати .

Със заключението на СМА е установено, че наследодателят е получил контузия на мозъка със средна степен на тежест ; остър левостранен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка ; травматично контузионно – кръвоизливно огнище в левия теменен дял на мозъка ; линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа и разкъсно – контузна рана в дясната слепоочно – теменна област на главата . Травмата е довела до разстройство на здравето , временно опасно за живота . Р. е хоспитализиран в болницата във Велико Търново , без спомен за случилото се, неориентиран за време и място и след проведена медикаментозна терапия в рамките на 9 дни е изписан без медицински риск. Основното му оплакване в следващите две седмици, в които е бил лекуван в домашни условия в град София от семейството на сина му ,е виене на свят и лесна уморяемост, но първото оплакване е имал и по – рано заради хипертонията, самообслужвал се и в този период и при завръщането си в Лясковец – свидетелства на М. М. – снаха. В последствие е осъществил четири медицински прегледа по диагноза : хронично посттравматично главоболие. Според вещото лице наличната хипертонична болест, ведно с приема на антикоагуланти , считано от 2012 г. по повод операция след сърдечен инфаркт с поставяне на съдов стенд – е предпоставка за кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ( този риск обаче не се е реализирал,защото полученият кръвоизлив е под твърдата мозъчна обвивка – отговор на вещото лице на задача 1 ). Все пак вещото лице е посочило в заключението,че травмата е настъпила в напреднала възраст ( Р. е бил на 80 години ) и при налични структурни и функционални промени във всички органи, в т.ч. мозъка . Това обуславя по – бавно и 5 продължително възстановяване и зачестяване на оплакванията откъм хипертоничната болест. Възстановителният период обаче е прекъснат от смъртта на Р., настъпила след нова тежка черепно – мозъчна травма на дата 13.12.2017 г. С оглед изложеното сами по себе си наличните заболявания не са допринесли за утежняване на травмата, а прогнозата за удължаване на възстановителния период по причина на същите не е сбъднала .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.