Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 17.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7382/2021
Вид
Решение № 142
Подписан
17.01.2022
В сила
09.02.2022
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 96г, ал. 1, предл. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330207382 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000802от дата 29.10.2021г,с което на " **** " ООД, със седалище и адрес на управление гр.

**** на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2, от ЗАвПр , е наложена имуществена санкция-"глоба", в размер на 3000. 00 лева за нарушение по чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗаП във връзка с чл.58 ал.т.3 от Наредба 11/2002 на МТС.

Жалбоподателят, обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, като формулира претенция за отмяната му по изложени в жалбата в насока допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а изпраща процесуален представител, адвокат Ш . която отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, намира жалбата за ДОПУСТИМА, а с оглед произнасяне по същество,

1

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателят, за това, че на 28.12.2020г. около 07.14ч в тр.Пловдив превозвач на товари по шосе срещу заплащане притежава лиценз за международен автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение/лиценз на Общността/, с № 18 387 16.11.2017г., е допуснал извършването на международен превоз но товари с товарен автомобил „Скания с прег номер **** с водач Е.Т.К. ЕГН ********** с ЧМР от 28.12.2020г.,като водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност номер ** валидно до 07.02.2018г.

За така констатираното нарушение на жалбоподателя, бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 , № 293221 от 13.10.2021 г.

Така съставеният акт послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима.

Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното постановление, по следните съображения.

В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство.На първо място съдът счита,че самото нарушение не е извършено и това е така видно от представеното в копие удостоверение за психологическа годност от дата 11.01.2018 валидно до дата 11.01.2021г.Което се потвърждава и от приложената по преписката справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване.Като и там са отразени всички издадени на водама удостоверение включително и това ,което касае въпросната дата 28.12.2020г,която попаде в покритието на Удостоверение номер 430285 .И в този смисъл според настоящия съд самото нарушение не е доказано от обективна страна,както е посочено от адв.Ш. в съдебно заседание.На 2 следващо място се съгласява и с доводите на защитата ,че са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.

Според настоящия съд в АУАН и НП са описани правилно елементите на нарушението ,като съгласно чл.96г и става в какво се изразява самото нарушение. И в този смисъл не се съгласява с доводите на процесуалния представител на дружеството .Нарушението е описано от фактическа страна, като са описани всички правно значими факти. Съгласно легалното определение за "международен превоз" дадено в параграф 1, т. 14 от ДР на ЗАвПр "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при които се преминава през държавна граница. А това е доказано съгласно ЧМР , а по този въпрос и не се спори.В НП е посочено от правна страна, че към момента на управлението на товарния автомобил-К. , дружеството жалбоподател е извършвало международоне превоз на товари .

Фактите, въз основа ,на които е направен този извод са описани в АУАН, и в НП.Описано е и удостоверението за психологическа годност №** ,което е факт ,че е било валидно до 07.02.2018г.Като обаче не става ясно защо не е взето предвид издаденото удостоверение за психологическа годност от 11.01.2018г валидно до 11.01.2021г. Този пропуск също представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като влияе в пълна степен върху изводите които са направени неправилно и рефлектира върху неправилно ангажиране на административно -наказателна отговорност.

На следващо място е изложено от процесуални представител ,че са нарушени изискванията на чл.40ал.3 от ЗАНН .Да ,действително изискването е за двама свидетели -които или са свидетели очевидци или са такива при съставяне на АУАН. Като в случай е посочен един свидетел, като според съда това нарушение не влияе върху правото на защита на жалбоподателя и не затруднява същия да се защитава по фактите изложени в акта .Като не е от вида на съществените нарушения. По същия начин стои въпроса и за изписването на неточно на адреса на дружеството, тъй като има други индивидуализиращи елементи ,които в достатъчна степен го правят и няма 3 съмнение относно описанието на дружеството-нарушител. Тоест касае се за нарушения ,които обаче не са от категорията на съществени такива-.

Недоказването обаче по безспорен начин на самото нарушение в достатъчна степен представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита, която включва и правото да се узнае какво точно нарушение на правилата за обществен превоз се твърди, че е извършено, и въз основа на кои доказателства, за да организира жалбоподателя защитата си в пълен обем.

Събраните доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на ч л . 96 г ар.1пр.2 от ЗАвПр. Според тази разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за психологическа годност включително.Като п о делото се представиха доказателства, а и те са били налични и към датата на проверката , ч е Е. К. притежава удостоверение за психологическа годност съгласно издаденото му удостоверине номер 430285 от дата 11.01.2018г.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован и като такъв трябва да бъде отменен.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е

Изпълнителна агенция

4

„Автомобилна администрация“.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е сключен на 09.12.2021г. за сумата от 528 лева ,които както е описано са платени по банков път ,съгласно приложеното писмено доказателство. Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш са депозирани и допълнителна писмена молба с доводи по съществото на делото .Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 528 /петстотин двадесет и осем /лв. В този смисъл искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважен.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000802от дата 29.10.2021г,с което на " **** " ООД, със седалище и адрес на управление гр.

**** на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2, от ЗАвПр , е наложена имуществена санкция-"глоба", в размер на 3000. 00 лева за нарушение по чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗаП във връзка с чл.58 ал.т.3 от Наредба 11/2002 на МТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция автомобилна администрация-София да заплати на да заплати на" **** " ООД, със седалище и адрес на управление гр. **** сумата от 528 петстотин двадесет и осем / лева ,представляваща разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5