Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 131551 от 17.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 51300/2024
Вид
Разпореждане № 131551
Подписан
17.09.2024
В сила
17.09.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33,ал.1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 131551 гр. София, 17.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20241110151300 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. П. М. за сумите, както следва: сумата 728,54 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *******/28.06.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 200 лева –неустойка за забава, начислена на 01.08.2023 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 200 лева следва да бъде оставено без уважение, като съображенията за това са следните:

По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 200 лв. също следва да бъде оставено без уважение. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер претендираното вземане по т.6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, 1 предоставяни от /фирма/, за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл.

33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над 20,23 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 40,47 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 271847/26.08.2024 г., подадено от /фирма/ срещу Б. П.

М., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 200 лева –неустойка за забава, начислена на 01.08.2023 г., както и за сумата над 20,23 лв. до пълния дължим размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 40,47 лв. до пълния размер от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2